Решение № 2511 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2017 г.

Решение № 2511 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14353/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Образувано е по подадена касационна жалба на Главна дирекция изпълнение на наказанията, (ГД "ИН") чрез процесуалния си представител юрк. Чолаков срещу решение № 685/24.10.2017 г. по адм. дело № 129/2017 г. на Административен съд – Х., в частта в която ГД "ИН" е осъдена да заплати на З. Митков от [населено място] сумата от 380 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 21.04.2016 г. – 24.08.2016 г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затворническо общежитие от закрит тип(ЗОЗТ) – Ч. гора към З. С. З. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2017 г., като иска е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяната на решението в осъдителната ГД "ИН" част. В представено по делото становище, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа по същество доводите изложени в касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - З. Митков от [населено място] не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ГД "ИН" и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд – Х. е бил сезиран по предявен от З. Митков, от [населено място] иск срещу ГД "ИН"- гр. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. С. З. за периода от 25.03.2016 г. до 24.08.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 03.02.2017 г. В исковата молба е изложил доводи, че неимуществените вреди, са претърпени вследствие на това, че не са му били осигурени нормални битови условия за живот в ЗОЗТ –Ч. гора, тъй като в килията в която бил настанен било пренаселено, с недостатъчна светлина, висока влажност, без санитарен възел и течаща вода. Посочил е, че за времето от 20. 00 часа до 06.00 часа килиите се заключвали, поради което всички затворници, включително и ищеца били принудени да удовлетворяват нуждите си в кофа в килията, пред очите на другите затворници. Наред с това за него съществували допълнителни затруднения при изтърпяването на наказанието му, изразяващи се в това, че предоставената му храна не отговаряла на изискването за грамаж и калоричност на установените на заболяването му норми. Ищецът посочил още, че осигуряването на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности не било извършвано от затворническата администрация на З. С. З. за целия процесен период. В резултат на тези действия и бездействия на затворническата администрация на З. С. З. е преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода". С решението си, съставът на Административен съд - Х. е осъдил ГД "ИН" да заплати на З. Митков от [населено място] сума в размер на 380 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от 25.03.2016 г. до 24.08.2016 г. причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ЗОЗТ – Ч. гора към З. С. З. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (03.02.2017 г.), като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 5 000 лв. За да постанови този резултат съдът приел от правна страна за недоказано, че за част от исковия период, а именно за периода от 25.03.2016 г. до 21.04.2016 г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради описаните в исковата му молба действия и бездействия на администрацията на ГД "ИН". Позовавайки се на представена по делото справка с рег. № 30152/16 от 28.06.2017 г. на началника на З. С. З. – л. 30 от адм. дело № 129/2017 г., съдът приел, че в този период ищецът е бил настанен в приемно отделение в З. С. З., като едва след тази дата е започнало пребиваването му в ЗОЗТ - Ч. гора. По отношение на периода от 21.04.2016 г. до 24.08.2016 г., позовавайки се на посочената по – горе справка, както и на допуснатите по делото свидетелски показания на св. М. Жечев, съдът приел за доказани фактите, че през този период в килия № 21 в ЗОЗТ - Ч. гора, където е пребивавал Митков, не е имало изграден санитарен възел и същият е бил принуден, като другите изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" да удовлетворява физиологичните си нужди в кофа, в самото помещение, в което бил настанен, когато това е извън часовото време от 06. 00 часа до 20. 00 часа. От представената по делото справка рег. № 30152/16 от 28.06.2017 г. на началника на З. С. З., съдът приел за доказано и твърдението на ищеца, че не му е осигурено достатъчно жизнено пространство в помещението, в което бил настанен по време на престоя си в ЗОЗТ- Ч. гора, като общата площ на килия № 21 е била 12 кв. м., а в процесния период ищецът бил настанен с още 5 лица, при 2 кв. м. жизнена площ. Съдът намерил за недоказани претендираните от Митков вреди причинени му от неосигуряване на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, неосигуряване на храна отговаряща на грамаж и калоричност на бъбречното му заболяване, както и че е бил настанен в килия без пряка слънчева светлина. Изложил е мотиви, че тези твърдения на ищеца изцяло се опровергават от представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, поради което е приел тези претенции за неоснователни. По отношение на доказаните неблагоприятни условия за пребиваване на ищеца в килия 21 на ЗОЗТ – Ч. гора, съдът е приел, че същите в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и са несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Въз основа на тези изводи административният съд се е мотивирал, че в случая на ищеца са нарушени правата му не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКПЧ, тъй като страданията и трудностите, които търпял Митков в помещението в което е бил настанен през процесния период при липса на течаща вода и санитарен възел може да се квалифицира като унижаващо достойнството му по чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. По тези мотиви приел, че искът в тази част е основателен, и следва да се ангажира отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, но като е съобразил периода от време, през който са търпени негативните последици – 4 месеца и 3 дни (от 21.04.2016 г. до 24.08.2016 г.), както и това, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на Митков, съдът приел, че за обезщетяването на претърпените вреди следва да бъде присъдена сумата от 380 лв. ведно със законната лихва. В останалата част до пълния й размер от 5 000 лв. претенцията била отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на Административен съд - Х. е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Митков искова претенция във връзка с установеното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД "ИН". Твърдените и приети за установени вреди, претърпени от Митков, са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГДИН изложени в касационната жалба, че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди (причинено унижение, срам, неудобство), като резултат от неосигурените му нормални условия за живот през процесния период, както и причинната връзка между бездействията и увреждането на Митков. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания по безспорен начин е установено наличието на лоши битови условия, изразяващи се в липса на течаща вода и санитарен възел в килията в която е пребивавал в ЗОЗТ - Ч. гора към З. С. З. Това от своя страна води до извод за наличие на бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения и съобразно стандартите на вътрешното право и Конвенцията. Неоснователни са оплакванията, наведени от касатора, че не са доказани всички елементи на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. С оглед приетото и установено по делото, следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Митков, надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧ, предвид което претърпените от него вреди, описани в исковата молба, следва да бъдат репарирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на обикновенни нормални условия, при които е пребивавал Митков са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Ответника по касация е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на Административен съд - Х., като унижаващи по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание и определения размер при правилна преценка на тежеста на увреждането. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху Митков, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение