Решение № 377 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 845/2009 г.

Решение № 377 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 845/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на С. М. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 153 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 6084/07 г. на ВКС на РБ, III-то г. о. /по описа на I-во г. о./ и оставеното с него в сила решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 82/05 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от молителя иск за ревандикация на около 75 кв. м., представляващи част от дворно място между УПИ V-900 и УПИ IV-901 от кв. 37 по плана на с. Б.. М. твърди, че съдебните актове са неправилни, тъй като са постановени при отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 2, 4 и 5 ГПК и иска те да бъдат отменени. Ответниците Й. Д. Н., В. Д. Н., Г. В. Н. и Й. К. Н. считат молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, предявеният от молителя иск за ревандикация е отхвърлен по съображения, че ищецът не е собственик на претендираната част, която с дворищнорегулационния план от 1986 г. е придадена към парцела на ответниците, тъй като съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.) непосредственото отчуждително действие на плана е довело до разместване на собствеността. Молбата за отмяна е подадена на 18.03.2009 г. и е в тримесечния срок по чл. 305 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В молбата за отмяна молителят сочи като основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК довод за неистинност на заключението на вещото лице, въз основа на което е постановено влязлото в сила решение. За да е налице поддържаното основание, неистинността на заключението следва да бъде установена по надлежния съдебен ред, който е влязъл в сила съдебен акт в този смисъл - присъда на наказателния съд за престъпление по чл. 291 НК или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) - сега чл. 124, ал. 5 ГПК. Подобни доказателства, установяващи неистинност на приетата по делото експертиза, молителят не е представил. Затова и елементите от фактическия състав на разглежданото основание за отмяна не са налице. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя наличие на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да обоснове тази хипотеза, молителят се позовава на констативен акт от 5.06.2001 г. на С. община, район П., "за отстраняване на непълноти и грешки в одобрен кадастрален план № Р* от 17.05.1986 г. ". Документът не е акт, постановен от орган на правораздавателната власт, поради което не може да породи правната последица, към която молителят се стреми. Неоснователен е и доводът за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят навежда довод за лишаване от право на защита в проведеното от въззивния съд съдебно заседание на 10.05.2007 г. С молба от същата дата адвокат Ю. С. - представител на ищеца по пълномощие, е уведомила съда за своя ангажираност по друго дело в същия час и е заявила искане за приемане на допълнителната експертиза в случай, че доверителят й желае делото да се гледа в нейно отсъствие. Видно от съдебния протокол, молителят е присъствал лично в заседанието и не е възразил да се даде ход на делото. Нормата на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.), съставляваща процесуална гаранция срещу нарушаване правото на страната на защита, изисква едновременното наличие на обективна невъзможност за явяване по делото както лично на страната, така и на нейния процесуален представител - предпоставки, които в разглеждания случай липсват. Останалите посочени в молбата основания за отмяна по естеството си са оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Производството, в което могат да бъдат заявявани, е приключило с влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Тъй като не попадат в нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, те се явяват ирелевантни в производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК и затова не следва да бъдат обсъждани. Молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.