Решение № 11718 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карлово, чрез ст. юриск. Трифонова като процесуален представител, против решение 2645 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело 2939/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу писмо изх. 90-00-576/27.07.2023 г. на кмета на община Карлово, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - "Р. С.-2011"ЕООД, чрез пълномощника си адв. Атанасов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Р. С.-2011"ЕООД срещу изричен отказ на кмета на община Карлово, обективиран в писмо изх. 90-00-576/27.07.2023 г. по заявления от 19.04.2023 г. и 21.06.2023 г., да извърши административна услуга и да издаде протокол по чл. 181, ал. 3 ЗУТ за степен на завършеност на строеж - хотел с ресторант , находящ се в УПИ III общ. обсл., кв. 40А по плана на гр. Калофер. В отказа е посочено, че сградата не е завършена в груб строеж, т. е. не са изпълнени условията на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. С обжалваното решение оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. За да постанови този резултат, съдът приема постановения отказ за незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза и представения акт обр. 14 от 10.01.2023 г., излага съображения за доказаност на факта, че сградата е завършена в груб строеж съгласно § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Обосновава извод, че заявителят се легитимира като неин собственик, поради което има правото да поиска издаване на протокол за завършеност по чл. 181, ал. 3 ЗУТ. Приема за ирелевантно направеното възражение в хода на съдебното производство, че покривът на сградата не съответства на одобрените инвестиционни проекти и издаденото строително разрешение. Посочва, че в случай на отклонение от строителните книжа за административния орган съществуват други правомощия по ЗУТ, които да реализира, но те не влияят на задължението му да издаде искания протокол за завършеност на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението на съда за несъответствие на оспорения изричен отказ с приложимите материалноправни разпоредби. Актът е постановен в производство по извършване на административна услуга за издаване на основание чл. 181, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗУТ, на констативен протокол и удостоверение за степен на завършеност на строеж Хотел с ресторант , находящ се в УПИ III общ. обсл., кв. 40А по плана на гр. Калофер. По делото е установено, че сградата разполага с редовно издадено строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти. Не се спори, че заявителят - ответник в настоящото производство е неин собственик въз основа на отстъпено право на строеж. Според съставен акт обр. 14/10.01.2023 г., подписан от участниците в строителния процес, конструкцията е напълно завършена. Този акт не е оспорен по предвидения в ГПК ред, поради което доводите в касационната жалба за неговото антидатиране, са неоснователни. Видно от заключението на вещото лице сградата е завършена на етап груб строеж съгласно § 5, т. 46 ДР ЗУТ - изпълнени са ограждащите стени и покривът, като се извършват довършителни работи. Според чл. 181, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 16 от 2021 г.) ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба (нова, ДВ, бр. 16 от 2021 г.), завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Съгласно § 87 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн. ДВ, бр. 16 от 2021 г.), до одобряването на образец за съставяне на протокол за завършване на сградата в груб строеж в наредбата по чл. 168, ал. 3 завършването на грубия строеж се констатира по досегашния ред. Следователно, както правилно приема съдът, процедурата се осъществява при действието на старата редакция на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), съгласно която след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. След като според събраните по делото доказателства процесната сграда отговаря на това условие, тъй като е завършена на етап "груб строеж" и заявителят се легитимира като неин собственик, то за него е налице правото да заяви издаване на протокол за завършеност, за извършване на прехвърлителна сделка. В съответствие с установената съдебна практика е изводът, че исканият констативен протокол представлява индивидуален административен акт в хипотезата на административна услуга - удостоверяваща факти с правно значение или отказ да се издаде официален документ с правно значение. При тези данни правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на постановения изричен отказ поради противоречие с изискванията на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Документът за завършеност на сградата на етап "груб строеж" се издава във връзка с предмета на прехвърлителни сделки, което се удостоверява с протокол на общинската администрация. В случая изричният отказ е мотивиран единствено с аргумент, че сградата не е завършена в груб строеж. Това обстоятелство е оборено в хода на съдебното производство видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Констативните актове от 23.08.2022 г. и 30.08.2022 г., на които се позовава касаторът, са съставени в друго производство по реда на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ. Издадената въз основа на тях заповед от 07.11.2022 г. за спиране на строителството и забрана за достъпа до строежа е отменена по съдебен ред с влязло в сила на 31.03.2023 г. решение по адм. дело 3168/2022 г. на същия съд, т. е. преди подаване на исканията на настоящия ответник за издаване на протокол по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Направените от служители на общинската администрация констатации при извършени на 24.08.2023 г. и 21.09.2023 г. проверки и изложените от касатора доводи за изграждане на таванския етаж и покрива на обекта в отклонение на одобрените инвестиционни проекти са неотносими към процедурата по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Издаването на искания протокол за завършеност на сградата не препятства провеждането на производство по реда на чл. 225а ЗУТ и осъществяването на правомощията на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационното производство, община Карлово следва да бъде осъдена да заплати такива на "Р. С.-2011"ЕООД в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.08.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,