Решение № 3383 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2017 г.

Решение № 3383 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по две жалби, съответно касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. И. З., против Решение № 7966/14.12.2016 г. по адм. дело № 6667/2016 г. на Административен съд С.-град г., с което, по жалба на "Джорджо комерс" ЕООД със седалище гр. С., е отменена негова заповед № 03-РД/1526 от 19.05.2016 г. за отказано финансиране по подмярка 41.1 "Инвестиции в земеделското стопанство" и преписката е върната на касатора за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението, и частна - на "Джорджо комерс" ЕООД със седалище гр. С., против Определение № 355/18.01.2017 г. по същото адм. д. - за отказано допълване на решението в частта за присъдени за производството пред АССГ деловодни разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в частната- само за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . По подробно развити аргументи се иска отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции и за депозит за вещо лице, а в частната - отмяна на определението и вместо него - присъждане на заплатения адвокатски хонорар в размер на 24 000 лева, или поне в размер на 15 930 лева, определен с оглед материалния интерес от делото. В откритото съдебно заседание пред ВАС жалбоподателите не изпращат процесуални представители. В писмени становища, подадени чрез процесуалните си представители, поддържат своята жалба и оспорват другата, а частният жалбоподател претендира и присъждане на адв. възнаграждение за настоящата инстанция . Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел за незаконосъобразна заповед № 03-РД/1526 от 19.05.2016 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране на заявление на "Джорджо комерс" ЕООД за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделското стопанство" на проект на стойност 1247392,52 лева и че този извод е направен без да се анализират всички относими обстоятелства, установяващи изкуствено създадени условия за заобикаляне на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., която определя максимален размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на програмата за един кандидат. Намира за безспорно установеното, че посочените от "Джорджо комерс" ЕООД, "Ивалекс-КМ" ЕООД и "Радост 9" ЕООД имоти за засаждане на орехи са съседни и собственост на едно и също юридическо лице - "Хепи строй инвест" ЕООД, че тримата бенефициенти са с едни и същи доставчици и консултанти, че предложенията за инвестиция в земеделска техника в голямата си част са идентични по вид, марка и модел, което сочи на наличие на изкуствено създадени условия съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за заобикаляне на чл. 15, ал. 2 от нея. В подкрепа на това разбиране преценява, че са и клаузите на договорите за наем, сключени от бенефициентите с "Хепи строй инвест" ЕООД, който счита за " формален" наемодател, предвид в пъти по-ниско определената цена на наем от пазарната такава и възможност за предсрочно прекратяване на договорите по взаимно съгласие, въпреки предстоящо влагане на инвестиции в големи размери, в който случай инвестицията ще премине към собственика на земята- което не е взето предвид от съда. Намира и, че в случая са налице отношения на координация и партньорство между кандидатите, което сочи на зависими предприятия с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 - 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените максимални размери в чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Сочи и, че за да издаде отказа за финансово подпомагане, административният орган е доказал наличието на изкуствено създадени условия, а не само съмнение за такива, поради което е спазен материалният закон, а административният съд -като е приел обратното и отменил отказа за подпомагане по заявлението на дружеството, е постановил съдебното си решение в нарушение на материалния закон. Предлага ВАС да го отмени като приеме за основателна касационната жалба и да отхвърли жалбата на дружеството, при който резултат разноски на дружеството не следва да се присъждат. Намира частната жалба на "Джорджо комерс" ЕООД срещу определение № 355/18.01.2017 г. по същото адм. д. на АССГ за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна, с оглед резултата от делото, липса на сложност на правния спор и недоказуем материален интерес съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предлага ВАС да го остави в сила . По касационната жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С. производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на "Джорджо комерс" ЕООД със седалище гр. С., чрез - управителя Л. Т., срещу Заповед № 03-РД/1526 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", с ИД № на проекта 27/04/1/0/03173 с УРН на кандидата 632839. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона -отменителни основния по чл. 146, т. 3-5 от АПК с твърдения, че мотивите за отказа представляват предположения, непочиващи на представените доказателства относно осъществяване на проекта - създаването на биологични орехови насаждения и закупуване на самоходна техника, а по отношение на установеното, че имотите за засаждане са собственост на едно и също дружество и по тази мярка има подадени три оферти и от други две дружества, също имащи намерение да изграждат насаждения в този имот посочил, че следва да се има предвид, че определящо при проекта са географските особености на имота и налице ли са условия за реализиране на намерението да се засади и отгледа орехова градина, а след извършено проучване за наличие на благоприятни климатични условия и възможност да бъде наета за дългосрочен период земеделска земя в такъв размер, определящото за дружеството е било да подаде заявление за реализиране на проекта именно в това землище. Твърдял и, че обстоятелството, че се кандидатства за реализиране на сходни инвестиции в едно землище от различни кандидати произтича от географски, климатични и икономически фактори, а не с цел заобикаляне на условията по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. посредством привидно разделяне на проекта на няколко части и подаване на три отделни заявления. С обжалваното решение Административен съд - С.-град отменил обжалваната заповед № 03-РД/1526 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за отказано финансиране на заявление на "Джорджо комерс" ЕООД със седалище гр. С. за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделското стопанство", върнал административната преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за произнасяне по заявление от 08.06.2015 г. на "Джорджо комерс" ЕООД и осъдил Д. фонд "Земеделие" гр. С. да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 660 лева, а с посоченото по-горе определение оставил без уважение искането на "Джорджо комерс" ЕООД, чрез адв. Босолов, основано на чл. 248 АПК, да допълни това решение и да му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лева, или поне на 15 930 лева. От правна страна първоинстанционният съд приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - директора на Д. фонд "Земеделие", съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата), във вр. чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в установената писмена форма, при спазване на административно - производствените правила, но при нарушение на материалния закон. В тази връзка административният съд е възприел установеното от органа, че има съмнение за изкуствено създадени условия, тъй като независимо от особеностите на свободния пазар и икономическата независимост на търговеца да избере с кой да сключи договор, коя оферта да предпочете, то и трите дружества ("Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД), са подали напълно идентични оферти, с еднакви съконтрахенти, за едно и също землище и за идентична техника, и именно тези географски и икономически връзки с едни и същи дружества, осигуряващи посадъчен материал, земеделска техника, са обусловили основание да приеме, че се създават изкуствени условия за реализиране на проекта. Съдът обосновал решаващ извод, че в случая административният орган е издал оспорената заповед в нарушение на материалния закон, тъй като съгласно чл. 42 от Наредбата изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, като съгласно ал. 4 от същия член, когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора по ал. 2 се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на финансовата помощ, поради което приел, че съмнението за изкуствено създадени условия не е основание за отказ, а такова за осъществяване на допълнителни проверки, и то преди извършване на плащанията. Счел, че договор с кандидата за подпомагане се сключва, като в него изрично се предвижда клауза според Наредбата за извършване на допълнителни проверки за наличие на изкуствено създадени условия- преди да бъде изплатена финансовата помощ по договора. Преценил за аргумент в тази насока и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредбата, съгласно която финансова помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката, т. е., при вече сключен договор с кандидата, след проверка за наличие на съмнения за изкуствено създадени условия, и ако се установи наличието на такива, това е основание за неизплащане на финансова помощ. Посочил и, че такива са нормите на чл. 58 и сл. от Регламент 1306/2013 на Е. П. и на Съвета от 17 декември 2013 г., като дефиницията на понятието "изкуствено създадени условия" в § 1, т. 13 от ДР на Наредбата, а именно: "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Взел предвид и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, озаглавен "Клауза относно заобикалянето на разпоредби", че: "Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Първоинстанционният съдът приел разпоредбата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г. за пряко приложима, и сътветно несъдържаща забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, следва да не се дава предимство на такъв проект, а същият да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава I Общи правила от Регламент 1306/2013, то следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. С оглед обстоятелството, че в случая и Регламентът и Наредбата използват съчетанието "съмнение за изкуствени създадени условия", административният съд е приел за неоснователен доводът на оспорващия, че оспорената заповед почива на предположения относно установените изкуствено създадени условия-с оглед верните фактически констатации относно идентичност на трите заявления на "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД и съществуващата географска и икономическа връзка между тях. Преценил, че тези изводи са основани на представените към заявленията писмени доказателства, но дори и при наличие на тези условия, счел за неправилно приетото от ДФЗ, че следва да се откаже финансиране, защото соченото противоречие с целите на подмярката - финансиране на повече земеделски производители, не е налице. Приел, е че съгласно чл. 2 от Наредбата са посочени преследваните цели с отпускане на средства по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" и това е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Р. Б. чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Преценил, че подпомагането на възможно най-голям брой земеделски производители не е сред поставените цели, а напротив- основната цел е повишаване на конкурентоспособността и тази цел се постига с насърчаване на сътрудничество между земеделските стопани. В допъление на съображенията си посочил, че заявлението на оспорващото дружество и тези на другите две дружества са идентични, за реализиране на идентични инвестиционни намерения и съмнението за изкуствени условия не само не следва да е основание за отказ, а напротив -следва да бъде финансиран проекта, в случай, че не са налице други основания за отказ, като се предвиди механизъм за по-задълбочени проверки, а обстоятелството, че и други дружества имат инвестиционно намерение в тази сфера, следва да се възприема в насока за насърчаване на сътрудничеството между земеделските производители, а не за отказ за финансиране. Не обсъдил, даже не споменал за заключението по назначената по искане на двете страни съдебно-техническа експертиза -установила, че клаузите на договорите за наем, сключени от бенефициентите с "Хепи строй инвест" ЕООД, като наемодател, предвиждат в пъти по-ниска цена на наем от пазарната такава, нито съобразил предвидената в тях възможност за предсрочно прекратяване на договорите по взаимно съгласие, въпреки предстоящо влагане на инвестиции в големи размери, в който случай инвестицията преминава към собственика на земята. Във връзка с гореизложеното, първоинстанционният административен съд приел, че оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона . Съобразявайки обстоятелството, че естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и за издаване на нов законосъобразен акт. Постановеното решение е неправилно. За да откаже финансиране на процесното заявление за подпомагане с оспорената заповед, административният орган - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", се позовал на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата). Преди да постанови оспорения административен акт, административният орган е провел предвидените в чл. 37 от Наредбата проверки, в резултат на които установил индикатори за изкуствено създадени условия. В тази връзка със заповед № 03-РД/179 от 25.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 37, ал. 5, във връзка с чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредбата, обработката на заявлението за подпомагане на "Д. К." ЕООД е спряно- за изясняване на фактическите обстоятелства. С докладна записка с вх. № 03-0416/299 от 22.01.2016 г. е възложена проверка от специализирана дирекция "Противодействие на измамите" с цел установяване на всички факти и обстоятелства от значение за последващата обработка на заявлението. В докладна записка с вх. № 03-0416/299 от 07.04.2016 г. на директор Дирекция "Противодействие на измамите" са обективирани резултатите от извършената проверка, като крайният извод е, че изцяло се потвърждава установеното от дирекцията "ДПМРСР" съмнение за изкуствено създадени условия от страна на кандидатите "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД, при подробно описани в нея факти и обстоятелства. С оглед представената административна преписка и доказателствата, събрани в хода на съдебното призводство, включително заключението по назначената по искане на двете страни съдебно-техническа експертиза-л. 529 от делото и съдържанието на договорите за наем, сключени от "Д. К." ЕООД и другите две дружества с "Хепи строй инвест" ЕООД, съдът е следвало да приеме наличие на основание за прилагане на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Неправилно съдът е приел, че настоящият случай очертава хипотезата на чл. 42, ал. 2 във вр. с ал. 4 от Наредбата, защото той не касае съмнения за изкуствено създадени условия, при които следва да се приложи разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от Наредбата за сключване на договор, в който да се предвиди извършване на допълнителни проверки. Неправилно и в противоречие с приетата фактическа обстановка съдът е формирал извод за приложимост на тази разпоредба, която отрича правомощието на административния орган да откаже финансиране по чл. 42, ал. 1 от Наредбата. Тази разпоредба урежда правомощията на Разплащателната агенция (РА) да се произнесе с оглед едно от трите възможни решения - пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението. Правните основания за това са регламентирани в чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която е пряко свързана с правилото по чл. 11 от Наредбата да не се дава предимство на кандидати, създали изкуствено условия за получаване на финансиране в противоречие с целите в областта на селското стопанство. За да се приложи чл. 11 от Наредбата и да се откаже финансиране не е достатъчно да се появят съмнения, а следва те да са доказани, а в в конкретния случай съмненията са възникнали още при административната обработка на заявленията, което е наложило допълнителна проверка от страна на дирекция "Противодействие на измамите" във фонда и съответно спиране обработката на заявлението. В случая наличието на изкуствено създадени условия чрез разделяне на един общ проект на три по-малки индивидуални проекти е прието за установено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", от което е последвало предприемане на законосъобразно от негова страна действие, а именно прилагане на чл. 11 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата - отказ от финансиране, за да не се даде предимство пред други кандидати. Като е приел противното, съдът е приложил неправилно материалния закон и изводите му са необосновани. Изложеното в решението досежно целите на подпомагането, вкл. и съгласно посоченото в чл. 2 от Наредбата, не може да обоснове изводите на административния съд. Съобразен е Регламент 1306/2013, предназначен за постигане на подпомагане, насочено към насърчаване на конкурентоспособността и балансирано развитие в областта на селското стопанство, а и националната стратегия на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за мярка 4 "Инвестиции в материални активи", вкл. и подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", като условията и редът за прилагане на подмярката са уредени в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. В чл. 2 от тази наредба е възпроизведена основната цел по Регламента - повишаване на конкурентоспособността, в която насока следва да се тълкува и приетата от административния орган цел за отказа. Постигането на целите е обвързано и от лимита на финансовите средства, които Съюзът предоставя на държавите - членки и който не може да се надвишава, съобразно чл. 17, § 3 от Регламента, в който е посочено, че подпомагането е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в нарочно приложение. Те могат да бъдат увеличени в точно фиксирани хипотези, сред които бенефициерът не попада. Размерът на паричните средства, с които държавата разполага за финансиране на бенефициерите по подмярка 4.1 е определен в националната програма. Общите принципи за разходването им са формулирани ясно в чл. 3 от Наредбата. Във връзка с изпълнението на целите и финансовата дисциплина се налага стриктно спазване на правилата за разглеждане на предложените проекти. В такъв контекст следва да се прилага и понятието "предимство" по чл. 60 от Регламент № 1306/2013 г., съгласно който без засягане на специфичните разпоредби, в областта на селското стопанство не се дава предимство на физическите и юридическите лица, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такова предимство, са създадени изкуствено в противоречие с целите на законодателството. Тази норма е възпроизведена на национално ниво в нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., която сочи, че не следва да се подпомагат лицата, създали изкуствено условия за финансиране в противоречие с целите на закона. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредбата, изкуствено създадено условие е всяко условие по смисъла на чл. 60 от Регламента. В настоящия случай постановеният отказ за финансиране е основан на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. За да се докаже наличие на злоупотреба от страна на бенефициера, е необходимо да са осъществени обективните обстоятелства, при които може да се приеме, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната норма условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, както и наличие на субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство като изкуствено се създават условия за получаване. И двете страни сочат решение по дело С-432/2012 на Съда на Европейския съюз (СЕС), в което са посочени аргументи за релевантното тълкуване на понятието "изкуствено създаване на условията", необходими за получаване на плащане и облага в противоречие с целта на подпомагането. Във връзка с отправено от АССГ на основание чл. 267 от Договор за функционирането на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, е постановено решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. В него е прието, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на решението на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. Наличието на тези елементи се установява от националната юрисдикция, включително чрез тълкуване на понятията "изкуствено създаване на условия" и "облага в противоречие с целите", които трябва да се тълкуват съгласно смисъла на тези понятия, които са с обективен и субективен елемент. В конкретния случай са налице и обективни, и субективни елементи в поведението на кандидата (бенефициера) "Д. К." ЕООД по смисъла на решението на СЕС по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка (параграф) 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Исканото тълкуване е във връзка с друга наредба, а именно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., и по-точно във връзка с дадената в т. 30 на § 1 Допълнителна разпоредба на тази наредба легална дефиниция на понятието "изкуствено създадени условия", а именно, че това е "всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011". Но в решението на СЕС е разрешен принципен въпрос и няма пречка да се прилага и за други схеми и мерки за подпомагане, когато се касае за "изкуствено създадени условия". Впрочем самият жалбоподател, чрез пълномощника си адв. Босолов, е посочил това решение на СЕС. В случая-за субективно поведение на юридическото лице се преценяват действията на субекта - физическото лице, което го представлява, тоест субективният елемент от поведението се преценява въз основа на обективните факти. При разглеждане на обстоятелствата в конкретния случай от обективна страна се налага извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне, а и безспорно е установено, че целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. В този аспект следва да се обсъждат правните, икономически и лични връзки между трите дружества - "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД, участващи в сходните проекти, с един и същ наемодател "Х. С. И." ЕООД, което е и направено от административния орган. При прилагане на двете забрани административният орган изцяло и пълно е анализирал поведението на тримата кандидати във връзка с изготвянето и представянето на напълно идентичните проекти. Установена е безспорна идентичност в определени части на заявленията на кандидата Д. К." ЕООД с тези на "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Радост 9" ЕООД, както и наличието на географска, икономическа и правна връзка между тях. При разглеждане на спора административният съд не е приложил практиката на Европейския съд, че наличието на координация между лицата може да се установи и на базата на улики за умишлено съгласувани действия. Проследил е всички съвпадения и обосновано е възприел установеното от органа, че има съмнения за изкуствено създадени условия, но неправилно приел, че административният орган е издал оспорения административен акт в нарушение на материалния закон. Съдът е приложил неправилно материалния закон, като е отменил заповедта на административния орган като постановена в нарушение на закона. Настоящият касационен състава намира, че наличието на изкуствено създадени условия е доказано с оглед наличие на субективния и обективен елемент на състава на нарушението и че законосъобразно е отказано финансиране на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Налице е индиция (улика) за един общ проект, който е разделен на три по-малки проекта с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е само един. Инвестицията, за която се кандидатства е една и съща - "Създаване на орехови насаждения" за био орехи, т. е. има съвпадение при инвестиционните намерения за създаване на орехова градина за биологично отглеждане; налице е идентичност на имотите за засаждане, всички- собственост на "Х. С. И." ЕООД; инвестициите ще бъдат изпълнени в едно и също землище; тримата кандидати - "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД са с едни и същи оференти и доставчици, като сключените с тях договори са от една и съща дата; идентични са отговорите им на уведомителните писма за отстраняване на непълноти и неясноти; идентичност е налице и за голяма част от земеделската техника, предмет на инвестицията. Тук следва да се посочи, че наличието на субективни и обективни елементи в поведението и на трите дружества ("Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД) е изследвано в решение № 9282 от 13.07.2017 г. постановено по адм. д. № 3665/2017 на ВАС, с което е оставено в сила решение № 7967 от 14.12.2016 г. по адм. д. № 6639/2016 г. на Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на "Ивалекс КМ" ЕООД срещу заповед № 03-РД/1523 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано на същите правни и фактически основания финансиране на подаденото от това дружество заявление за подпомагане. Следва да се отрази и решение № 2419 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1457/2017 г. на ВАС, с идентичен резултат по отношение на отхвърлената жалба на "Радост 9" ЕООД срещу заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за същия казус. С оглед изложените съображения съдебното решение, с което е отменена Заповед № 03-РД/1526 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, като отхвърли жалбата на "Джорджо комерс" ЕООД със седалище гр. С. срещу заповед № 03-РД/ 1526 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е основателно . Съдът взе предвид изменението на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. относно размера на юрисконсултското възнаграждение, с препращане към чл. 37 от Закона за правната помощ и към чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 24 от тази наредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид осъщественото процесуално представителство при първоинстанционното разглеждане на спора, на ДФ "Земеделие" следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, и 100 лева за касационната инстанция или общо за двете съдебни инстанции в размер на 300 лева. Освен това искането и за заплатения депозит в размер на 200 лева, видно от банково извлечение на БНБ-л. 522, е също основателно и доказано, поради което искането следва да бъде уважено в общ размер на 500 лева. По частната жалба на "Д. К." ЕООД против Определение № 355/18.01.2017, постановено по същото дело, с което е отказано допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските, производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С това определение, в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, АССГ оставил без уважение молбата на адв. Босолов, процесуален представител на "Д. К." ЕООД за изменение на посоченото по-горе решение, в частта за разноските, като се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лева или възнаграждение в размер на 15 930 лева, на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 вр. § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението е в размер на 500 лева, явно без да се съобразява размера на инвестиционното намерение, при недоказан и недоказуем материален интерес. Определението е правилно. Предвид съдържанието на оспорената Заповед № ОЗ-РД/1526 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", образуваното пред АССГ административно дело е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не е определена по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране на заявление за подпомагане . След като по този вид съдебни производства е неотносим размерът на претендираната сума по инвестиционното предложение и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от относимото и приложимото за случая изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, без определен материален интерес, са посочени административните дела по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че преди това изменение не е било регламентирано как се определя възнаграждението за процесуално представителство по дела по ЗПЗП, доколкото преди изменението безпротиворечиво се прилагаше нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно минимално възнаграждение като за неоценяеми искове - 300 лева. В тази връзка е неоснователно позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 във връзка с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и няма място за аналогия със ЗУСЕСИФ. Не е налице и противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд . По тези съображения обжалваното определение, с което е била оставена без уважение молбата на адв. Босолов за изменение в частта за разноските на съдебното решение, което всъщност вече не съществува в правния мир с оглед отмяната му от касационната инстанция, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение