Решение № 16431 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13196/2011 г.

Решение № 16431 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13196/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от Изпълнителния директор Румен Порожанов, чрез процесуален представител Красимира Темелкова, срещу решение № 3928 от 11.08.2011 г. по адм. дело № 2758/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на отказ за изплащане на 50 % от общата сума от 1 168 781,47 лв. по договор № 612 от 4.07.2003 г. на "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра с Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, който отказ е обективиран в писмо изх. № 01-2600/1439 от 13.05.2005 г. на Началник отдел "Европейско финансиране" - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА) и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА за произнасяне. Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение е недопустимо и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да остави жалбата на "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра без уважение. На първо място се твърди, че оспореното уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/1439 от 13.05.2005 г. не е административен акт, тъй като процедурата за отпускане на финансова помощ, проведена на основание Наредба № 15 от 18.05.2001 г., издадена от министъра на земеделието и горите, със страни ДФЗ - РА, от една страна и "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра, от друга, завършва с подписване на договор № 612 от 4.07.2003 г. След подписването му между страните възникват правоотношения на равнопоставеност, а не и на власт и подчинение. На второ място касаторът посочва, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба, което обуславя недопустимост на постановеното решение. На последно място излага доводи, че решението на Административен съд София - град е необосновано, тъй като решаващият състав не е издирил правна норма, която да посочва, че процесното уведомително писмо трябва да бъде подписано от Изпълнителния директор на ДФЗ - РА. От ответника "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра, чрез процесуален представител, е постъпил писмена защита, в която се излагат доводи, че касационната жалба на ДФЗ - РА е процесуално недопустима, тъй като е подадена от страна по отношение на която обжалваното решение не е постановено, поради което тази страна няма правен интерес от обжалване. С оглед на което моли съдът да прекрати производството образувано по недопустима жалба. Алтернативно посочва, че в случай, че съдът разгледа жалбата по същество, то същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок, от надлежна страна по делото, но разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, като за същото при проверка по реда на чл. 218 от АПК не се установява приложимост на касационните основания по чл. 209 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният акт - уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/1439 от 13.05.2005 г. е нищожен, тъй като с оглед доказателствата и приложимата правна уредба авторът на акта, не е разполагал с материална компетентност да го издаде. Касационната жалба на ДФ "Земеделие" е подадена при условията на чл. 210, ал. 2 от АПК от надлежно упълномощен процесуален представител и в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3928 от 11.08.2011 г. по адм. дело № 2758/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 28 състав, ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ за изплащане на 50 % от общата сума от 1 168 781,47 лв. по договор № 612 от 4.07.2003 г. на "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра с Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, който отказ е обективиран в писмо изх. № 01-2600/1439 от 13.05.2005 г. на Началник отдел "Европейско финансиране" - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА за произнасяне. С друг диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответника Началник отдел "Европейско финансиране" - ДФЗ - РА да заплати на жалбоподателя "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра, направените разноски в размер на 986 лв. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че постановеният отказ, обективиран в уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/1439 от 13.05.2005 г., е подписан от временно изпълняващия длъжността Началник отдел "Европейско финансиране", както преди това е приподписан от Главен експерт към отдела. А видно от чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ вместо Изпълнителния директор на ДФЗ може да се произнасят само неговите заместници или административните директори на Областните дирекции на фонда, но след предварително решение на Управителния съвет. С оглед на изложеното решаващият състав е посочил, че лицето подписало отказа, не е нито заместник директор на фонда, нито административен директор на областна структура, следователно оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и като такъв следва да се обяви за нищожен. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е отказ за изплащане на 50 % от общата сума от 1 168 781,47 лв. по договор № 612 от 4.07.2003 г. на "Добруджанска месна компания 2003" ООД, гр. Силистра с Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, който отказ е обективиран в писмо изх. № 01-2600/1439 от 13.05.2005 г. От данните по делото и приложимата правна уредба - Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Устройствения правилник на ДФЗ, е видно, че издателят на акта не е разполагал с необходимата материална компетентност да го издаде. В конкретния случай е подписан от Началник отдел "Европейско финансиране", а не от Изпълнителния директор на фонда, негов заместник или административен директор на областна дирекция. Следователно, в пълно съответствие със закона съдът е обявил нищожността на оспорения отказ. Неоснователно е възражението на касатора, че съдебното решение на АССГ е недопустимо, тъй като същото е постановено по жалба подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена и не е бил направен отказ от оспорването. Съдът е изпълнил и законово регламентираното си задължение, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК, а именно да обяви нищожността на акта дори при липса на искане за това, което съгласно чл. 168, ал. 3 от АПК може да стане и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. По отношение изложеното от касационния жалбоподател, а именно, че процесното уведомително писмо не е административен акт, а се касае за спор по изпълнение на граждански договор, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че това обстоятелство следва да се обсъди, когато актът се подпише от компетентен орган - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, тъй като докато не бъде отстранен този порок, в правната действителност не съществува акт, който да поражда правни последици, за да може да се преценява какъв е неговия характер. С оглед изложеното до тук, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, а обжалваното с нея решение е допустимо, обосновано, съобразено с материалния закон и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е и нищожно, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за размера на които всъщност няма оплакване. Само за прецизност следва да се отбележи, че не се отразява на законосъобразността на съдебното решение допуснатата от Административен съд София - град очевидна фактическа грешка в наименованието на жалбоподателя, като е записано "МЕСТНА", а не "МЕСНА"; както и грешка в посочването на годината, в която е издадено процесното уведомително писмо, а именно като е записана 2010 г., вместо 2005 г., тъй като същите могат да бъдат отстранени по реда на чл. 175 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,