Решение № 6269 от 29.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2015 г.

Решение № 6269 от 29.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Димитър Илиев Сандански от гр. Асеновград, подадено чрез процесуалния му представител адв. Недялко Коджабашев, за отмяна на определение № 111 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3069/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставено в сила определение № 1441 от 14.10.2014 г. по гр. дело № 1629/2014 г. на Районен съд- Асеновград. В искането за отмяна /наречено възражение /, като основание за отмяна молителят е посочил разпоредбата на чл. 239, ал. 1 АПК /явно е имал предвид чл. 239, т. 1 от АПК/ и приложил текст на чл. 13 от ЗВСГЗГФ, без да представи доказателства, в допълнителна молба от 9.03.2015 г. посочил същото основание, също без да представи доказателства, а в писмена защита молителят приложил влязлото на 13.02.2004 г. решение по адм. д. № 2732/2002 г. на Пловдивски окръжен съд. Развива съображения за незаконосъобразност на определенията и моли да се отменят, като ВАС "даде указания за изпълнение" на решение по друго дело на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по искането за отмяна -началникът на Общинска служба "Земеделие" - Асеновград не изразява становище по молбата. Върховният административен съд намира искането за отмяна за подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Пловдив оставил в сила определение № 1441 от 14.10.2014 г. по гр. дело № 1629/2014 г. на Районен съд- Асеновград. С последното съдът прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 6 от АПК по съображения, че по оспорването има влязло в сила съдебно решение, а именно решение № 246 от 11.01.2005 г. по гр. дело № 607/2004 г. на Районен съд- Асеновград. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото по предвидените в чл. 239 от АПК основания. Не е налице посоченото от страна на молителя основание за отмяна на съдебния акт. В случая, като основание за отмяна изрично е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК, според което актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Както бе посочено по-горе, като единствено ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК в настоящото искане се сочи решение по адм. д. № 2732/2002 г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила на 13.02.2004 г. По него молителят е бил страна, поради което решението не може да се прецени като основание за отмяна по избрания от страната ред и основание, тъй като нормата на чл. 239, т. 1 от АПК в посочената хипотеза визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. ВАС неведнъж е посочвал, че възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. В настоящия случай молителят не представя нови доказателства и не установява нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата, на която основава искането си. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. По съображенията, изложени по-горе, по настоящото искане не се установиха нови нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Останалите доводи на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно определение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. Отделно от това, отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение