Решение № 3022 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2018 г.

Решение № 3022 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР), чрез процесуалния му представител, и на И. Иванов от гр. [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1153 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9821/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ДК – 10 – ЮЗР - 64 от 19.07.2017 г. на Началника на РДНСК – ЮЗР, с която е отменена заповед № 96 от 12.08.2013 г. на Главния архитект на СО – район "Витоша" за презаверяване на разрешение за строеж № 638 от 21.12.2007 г. на главния архитект на СО – район "Витоша" за "изграждане на частичен покрив върху стълбищна клетка на съществуваща жилищна сграда; ЗП – нов покрив 28 кв. м." в УПИ III – 205, кв. 50 по плана на гр. София, СО – район "Витоша". В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И двамата касатори претендират разноски. Ответникът Главния архитект на СО – район "Витоша" не изразява становище по касационните жалби. Ответниците М. Киркова, И. Киркова и С. Кирков, чрез процесуалния си представител, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски и правят възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора И. Иванов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са недопустими. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че от доказателствата по делото е установено, че искането за издаване на заповед за продължаване срока на действие на разрешението за строеж № 638 от 21.12.2007 г., не е съобщено на И. Иванов, както и че не е изискано неговото съгласие. Приел е, че основният спорен по делото е въпрос е правен- дали съгласието на всички собственици в сградата е задължително необходимо условие за издаване на заповедта за презаверяване. Приел е, че волеизявлението по чл. 153, ал. 3 от ЗУТ за презаверяване на РС е нов административен акт, при чието издаване административния орган следва повторно да провери всички предпоставки, които трябва да бъдат налице и при одобряване на самото РС, като не се ограничава единствено до преценката за спазването на срока за презаверяване, като при презаверяването му е дължимо участието на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Приел е, че съгласно чл. 38 от ЗС е безспорно, че покривът на една сграда, каквато е процесната, представлява обща част на сградата, но е възможно съсобствениците да уговорят частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Посочил е, че видно от представените по делото нотариални актове, в това число и тези за поправка на НА, страните притежават освен съответните етажи от сградата и стълбището и пространство под него, като е достигнал до извода, че всеки един от етажите има самостоятелни стълбища, които съгласно представените нотариални актове, са разпределени като индивидуална собственост между отделни съсобственици (НА 78, том ІІІ, рег. № 9344, 20.07.2007 г. за поправка на НА за замяна № 114, том ІV, рег. № 11568/16.11.2006 г., подписани и от праводателите на заинтересованата страна в първата инстанция И. Иванов). Посочил е, че в НА за поправка е записано, че нотариуса, пред който е подписана сделката, е прегледал архитектурните проекти на сградата и е установил, че всеки един от етажите има самостоятелни стълбища. Поради това е обосновал извод, че страните са се съгласили, че стълбището, обслужващо съответния етаж, става индивидуална собственост на собственика на съответния етаж, като е приел за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗС, съгласно която съсобствениците могат да уговорят частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Поради това е приел и че покривът на съответното стълбище не е част от общия покрив на сградата, а също представлява индивидуална собственост на съответния собственик. Посочил е, че доколкото разрешението за строеж № 638/21.12.2007 г. е издадено за изграждане на частичен покрив върху стълбищна площадка на съществуваща сграда, то приема, че това е стълбищната площадка, водеща до втори и трети етаж на сградата, които са собственост именно на тримата жалбоподатели пред първата инстанция. Поради това е приел, че е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, не се изменят съществено общите части на сградата, се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици, се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради и преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Посочил е, че от представените по делото доказателства съдът стига до извода, че с изграждането на частичен покрив върху стълбищна площадка, се засяга единствено определена като индивидуална собственост част от сградата, на основание съгласие на съсобствениците в сградата, и не се изисква съгласието на останалите съсобственици в сградата етажна собственост, тъй като по никакъв начин, изпълнението на разрешението за строеж, презаверено със заповед № 96/12.08.2013 г. главния архитект на СО - район "Витоша", не засяга собственост на И. Иванов или общи части в сградата. Поради това е приел, че направеният обратен извод в оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР и отмяната на заповед № 96/12.08.2013 г. главния архитект на СО - район В за презаверка на разрешението за строеж, е незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касатора Началник на РДНСК – ЮЗР, че презавереното разрешение за строеж № 638 от 21.12.2007 г. предвижда преустройство на покривна четирискатна конструкция в използваем плосък покрив, както и възражението в тази връзка, че не е налице хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като дървената покривна конструкция е обща част и съответно е налице реконструкция в използваем плосък покрив, който се присъединява към самостоятелния обект на жалбоподателите пред първата инстанция. Неоснователно е и подобното възражение на касатора И. Иванов, че покривът на цялата сграда не може да се приеме за обслужващ само отделно притежавани етажи. Това е така, тъй като видно от разрешение за строеж № 638 от 21.12.2007 г. същото не се отнася до реконструкция на четирискатния покрив на сградата в плосък и неговата реконструкция, а е за "Изграждане на частичен покрив върху стълбищна клетка на жилищна сграда; ЗП – 28 кв. м.", т. е. отнася се за изграждане на покрив само върху стълбищната клетка, а не за реконструкция на целия четирискатен покрив на сградата и замяната му с плосък такъв. Съдът в оспореното решение не е приел, че целият покрив е такъв, който обслужва само горните етажи на сградата, а е приел, че стълбищната площадка е такава, която обслужва само имотите на жалбоподателите пред първата инстанция. Поради това е приел, че предвиденият и разрешен частичен покрив върху стълбищната площадка е такъв обслужващ само имотите на жалбоподателите пред първата инстанция. Във връзка с това уточнение и предвид представените по делото доказателства за собственост е правилен изводът на АССГ, че в случая не се касае за обща част, за която да е издадено разрешението за строеж, а е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗС, при която според уговореното частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, са общи само на лицата, чиито помещения обслужват. И тази уговорка е направена с нотариалните актове, с коит жалбоподателите пред първата инстанция са придобили жилищата на втория и третия етаж от сградата, в които изрично е посочено, че посочените жилищни етажи се придобиват заедно със самостоятелно стълбище към втория етаж и трети полуетаж и пространството под и над него. От тези удостоверявания в нотариалния акт се налага извод, че спорното стълбище е такова, което е общо само на лицата, чиито обекти обслужва и съответно изграждането и разрешаването на покрив над това стълбище е покрив, който обслужва само това стълбище. Във връзка с изложеното е правилен изводът на АССГ, че в този случай е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, при която не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях. Това е така, тъй като с РС е разрешено преустройство на собствен обект и съответно са налице предпоставките по т. 1 – 7 от посочената разпоредба, при които не се изисква съгласие. Като е отменил оспорената заповед на РДНСК – ЮЗР, с която е отменена заповедта за презаверяване на РС № 638 от 21.12.2007 г., съдът е постановил решение в съответствие със закона, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответниците по касация М. Киркова, И. Киркова и С. Кирков и представените доказателства за реалното им извършване, то касаторът РДНСК - ЮЗР, издател на отменения акт, следва да бъде осъден да заплати на посочените ответниците общата сума от 800. 00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,