Решение № 12709 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2017 г.

Решение № 12709 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д., депозирана от адв. С. Харизанов от ПАК, която е насочена срещу Решение № 491 от 20.03.2017 г., постановено по административно дело № 1752/2016 г. на Административен съд- гр. Бургас (АС Бургас). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. Моли за отмяна на същото като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се уважат претенциите на лицата за неимуществени вреди, като доказани по всички точки на ЗОДОВ. Алтернативно иска да се върне делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Касационният жалбоподател М. Д., в съдебно заседание, чрез адв. Харизанов поддържа касационната жалба. Намира, че съставът на АС Бургас, е разместил йерархията при събирането и преценка на допуснатите и гласни и писмени доказателства. Моли, да се отмени решението на АС – Бургас и постанови друго, с което се уважат предявените искове от лицето. Допълнителни съображения са представени в писмените бележки. Претендира разноски, съобразно представения списък. Ответникът Община Бургас в писмен отговор, депозиран от главен юрисконсулт Райнова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита съдебното решението за правилно и законосъобразно като постановено в съответствие с доказателствата по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че от приложените по делото доказателства не е доказано незаконосъобразно действие от страна на ответника. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е сезиран с подадена искова молба на М. Д., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Бургас, с която е предявен иск за присъждане на сумата от 2 000 лева. Изложени са твърдения, че служители на Община Бургас, са подали невярна информация за съдържанието на разговора му проведен на 11: 30ч., когато се е обадил на "горещ телефон" на Община Бургас, довела до фактическото му задържане и извършване на процесуални действия спрямо него и семейството му от служители на ОД МВР- Бургас. Случаят станал обществено достояние поради публикации. Вследствие описаното е бил обект на подигравка от колеги и приятели и загубил доверие в общинските власти. С обжалвания съдебен акт- Решение № 491 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1752/2016 г. на АС Бургас e ОТХВЪРЛEН иска на М. Д., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу община Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служители на Община Бургас, извършени на 10.07.2015 г., изразяващи се в преживян стрес и загуба на доверие в общинските власти. На следващо място е ОСЪДЕН М. Д. да заплати на Община Бургас съдебни разноски в размер на 300 лв. (триста лева). За да постанови този правен резултат решаващият съд приема твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на общинския служител, като извършени законосъобразно с оглед осъществяване на административни задължения. Счита, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за основателност на твърденията на ищеца, че в резултат на действията на общинския служител – подаване на сигнал до компетентните служби за реагиране, извършени на 10.07.2015 г., същият се е почувствал стресиран и е загубил доверие в общинските власти. Отбелязано е, че по подадените сигнали на служителите на ОД МВР- Бургас е извършена проверка и по тяхна преценка са предприети действия с цел установяване кой е подателят им и съществува ли опасност за извършване на самозапалване. На следващо място е анализирана връзката между визираните събития и твърдените вреди, като се счита, че в случая връзката е опосредена от действия на трети лица – полицейски органи и журналисти, които изключват наличието на пряка връзка като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В заключение адм. съд приема, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от М. Д. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за неправилно в частта за разноските, а в останалата част за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Искането за техническа експертиза с предмет записите на сигналите правилно е оставено от АС Бургас без уважение, тъй като не е било необходимо, предвид приобщените множество доказателства установяващи релевантните за случая обстоятелства. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и съдържат правно обосновани отговори на предявените претенции. Заявените от ищеца като неправомерни действия са квалифицирани с относимата правна норма и АС Бургас правилно е приложил закона. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие на административния орган. По делото от ищеца следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на посочените твърдения в исковата молба. Правилно съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение е предявен срещу Община Бургас, която има качеството на юридическото лице, в чиито състав е органа, от чиито незаконосъобразни действия се твърди, че са причинени вредите. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При изследването на основателността на иска трябва да се отчетат специфичните твърдения на ищеца, като в негова тежест е да проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Община Бургас по иска, с който се претендира обезщетение. В случая не е налице причинена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Разминаването на посочените обстоятелства в исковата молба и събраните писмени и гласни доказателства обосновава несъстоятелността на твърденията, че в резултат на незаконосъобразни действия са причинени неимуществени вреди на лицето. Тези изводи не се променят от посочването на последващи събития. Обстоятелствата, свързани със задържане от служители на ОД МВР- Бургас не е пряко относимо към настоящия процес, тъй като визира различно адм. правоотношение по ЗМВР. Визираните публикации в пресата са свързани с дейността на съответната медия, което сочи отново за различни субекти, елементи и предмет на правоотношението по ЗЗД. Противно на тезата на касационния жалбоподател, настоящият съдебен състав счита, че служителите на Община Бургас са действали, съобразно правомощията, определени в закона. При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на общинските служители. Действията по подаване на сигнал през телефон 112 до дежурния на ОД МВР - Бургас, извършени от служителите от Община Бургас са в изпълнение на служебните им задължения. Данните за възможността от запалване на голямо количество гориво, при висока лятна температура в централна градска част, несъмнено изисква бърза ответна реакция и оперативна намеса. Редица правни норми, например чл. 21 - чл. 22 ЗАНН, целят именно недопускане, преустановяване или предотвратяване на правонарушения. Превантивната и охранителна функция на адм. органи се осъществява именно с бързи действия по превенция срещу правонарушения. От приобщените по делото свидетелски показания се установява, че действията на общинските служители са осъществени в изпълнение на законовоустановените правомощия. Същите са били насочени с цел обезпечаване на сигурността на населението в град Бургас. При оценка на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност следва извода, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответника. Липсата на незаконосъобразни действия е достатъчна основание за отхвърляне на иска без да се изследват останалите елементи от отговорността по чл. 4 от ЗОДОВ. След като не е установена незаконосъобразност, не следва да се анализира наличието на вреда и причинна връзка. Липсата на всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, представлява основание за отхвърляне на иска, като неоснователен. Решението като правилен съдебен акт в тази му част следва да се остави в сила. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Община Бургас за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,