Решение № 387 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6314/2007 г.

Решение № 387 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6314/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /2007 г.във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Ц. против решение от 22.05.2007 г.по гр. дело № 305/2007 г.на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Новопазарския районен съд, постановено на 26.01.2007 г.по гр. дело № 388/2006 г. С него е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. Н. срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между В. Х. Г. като прехвърлител и Р. Р. Ц. и Х. Н. С.като приобретатели, оформен с нот.акт № 27, том I, н.д. № 52/1991 г. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на алеаторен договор, сключен на 8.02.1991 г.по нот.акт № 27, том I, нот.дело № 52/91 г., с който В. Х. Г. е прехвърлила собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Н. на дъщеря си Р. Р. Ц. срещу задължението да поеме изцяло издръжката й, да осигури сносен живот до смъртта й, като я гледа и гарантира квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ лично или чрез трето лице. Безспорно е по делото, че към момента на сключване на договора Р. Ц. е била в брак с Х. С., поради което имотът е придобит като СИО. От свидетелските показания въззивният съд е приел за установено, че за периода от 1991 г.до 1997 г., от когато ответниците са разведени, същите не са живели заедно с ищцата В в гр. Н., а в друго населено място- с. В. дол. След 1997 г.за кратко Р. Ц. живяла при майка си, но поради влошени отношения между тях се установила да живее с. С. при баща си, а след 2000 г. окончателно се преместила в гр. В.. Съдът е приел за доказано обстоятелството, че ищцата сама се грижила за издръжката си, по поддръжката на имота й помагали съседите и сина й, сама заплащала консумативните разноски по жилището. В продължение на две години полагала грижи за дъщерята на ответницата, нейна внучка, без да получава от нея финансова помощ. Ето защо въззивният съд е приел за установено пълно неизпълнение по договора и го е развалил. Касационната жалба е неоснователна. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на доказателствата и доводите на страните и е достигнал до правилния извод, че е налице пълно неизпълнение на алеаторния договор от страна на ответниците. Преценката на доказателствата като процесуална дейност е предоставена единствено на решаващия съд и същият разполага със суверенното право да прецени показанията на коя група свидетели да кредитира и да изгради фактическите си констатации въз основа на техните показания. Ето защо съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е кредитирал показанията на част от разпитаните свидетели. Поддържаният от жалбоподателката довод за нарушеното й право на защита от въззивния съд е неоснователен. Същата е била редовно призована за съдебното заседание на 22.05.2007 г. Съдът правилно е приложил процесуалния закон - чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.) като е оставил без уважение молбата на процесуалния й представител адв. М. И. за отлагане на делото поради заболяването му, тъй като посочената разпоредба предвижда отлагане на делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая не са ангажирани доказателства за невъзможност на страната да се яви в съдебно заседание. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - да се остави в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.