Решение № 5091 от 15.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Манова - Стефанова от гр. София против решение 3431 от 20.05.2022 г., постановено по адм. дело 7329/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил нейно оспорване срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително задържане с техническо средство (скоба) на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране", приложена от служител на длъжност - контрольор автомобилен транспорт в сектор "Принудително задържане" при "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационният жалбоподател приложената принудителна административна мярка не е издадена от компетентен орган. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, чрез които се установява по безспорен начин, че при поставянето на техническото средство "тип скоба" вече е извършено действието по заплащане на паркирането чрез изпращане на СМС. Касаторът твърди, че съобщението за заплащане на таксата за платено паркиране е получено първо по време, преди поставяне на техническото средство. Доказаната последователност на съобщенията сочи на неправилен извод на съда, че има разминаване между момента на плащането на таксата за ползване на зона за почасово платено паркиране и моментът на поставяне на скобата. Иска отмяна на решението като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред АССГ е принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство, приложена от контрольор автомобилен транспорт в сектор "Принудително задържане" при ЦГМ по отношение на лек автомобил "Хюндай" с рег. [рег. номер], собственост на Л. Манова - Стефанова, извършено с техническо средство тип "скоба" на 01.07.2021 г. в гр. София. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че улица "Капитан Тодор Ночев" в гр. София попада в обхвата на зона за платено паркиране, обзначена като "зелена зона", и че жалбоподателката не е заплатила такса за кратковременен престой за паркиране. Мотивирал е законосъобразност на приложената мярка, тъй като при извършената поредна проверка от служител на ЦГМ за наличие на плащане преди поставяне на скобата в 11:09:22 ч. е потвърдена липса на заплащане за кратковременния престой на нейното превозно средство. Приел е за безспорно, че жалбоподателката е извършила плащане чрез СМС, но приетите по делото доказателства са мотивирали убедителен извод, че съобщението е изпратено в 11:09:41 ч. и тя е била в нарушение на изискванията за почасово платено паркиране към момента на приложената принудителна мярка. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Възражението на касатора за некомпетентност на органа е неоснователно, доколкото оспорваната ПАМ е приложена от служител на "ЦГМ" ЕАД, който осъществява функциите си на контрольор в изпълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО), в изпълнение на заповед СОА18-РД-95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община и Инструкция за работата на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", сектор "Принудително задържане" от отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност". Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължима такса за платено паркиране и престой в местата, обозначени за това. Съгласно чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство, тип "скоба" на ППС, установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, са следните: 1. да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; 2. паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. За осъществяването на първите две предпоставки в настоящия случай не се спори. Спорно по делото е обстоятелството дали се касае за нарушение, свързано с неплащане на дължимата на основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП цена за паркиране към момента на принудителното задържане на автомобила. Касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката Манова - Стефанова е заплатила престой за паркирането чрез изпращане на телефонно съобщение за паркиране, но СМС-ът за "зелена зона" е изпратен след прилагането на техническото средство тип "скоба". Видно от доказателствата по делото, съобщението за паркиране на МПС с рег. [рег. номер] в "зелена зона" е изпратен в 11:09:41 ч. Съобщение 2013493 от 01.07.2021 г. за принудително задържане на МПС с рег. [рег. номер] поради липса на заплащане в зона за почасово платено паркиране е попълнено в 11:09 ч. Към момента на поставяне на техническото средство не е имало отразено в системата на ЦГМ плащане. Според приложена справка по делото за извършени проверки на конкретния автомобил, направени от PDA устройство на проверяващия контрольор през 01.07.2021 г., първата справка е в 11:05:30 ч. До 11:09:22 ч. такова плащане за автомобила не е регистрирано. Задържане на автомобила с техническо средство "тип скоба" на 01.07.2021 г. е отразено както в официалната извадка от ЦГМ, така е видно и от приложения снимков материал. Техническото средство е свалено в11:09:22 ч. Представеното по делото копие от скрийншот на телефон за получено съобщение за прието плащане на такса за "зелена зона" няма достоверна дата. Не са ангажирани никакви други доказателства, сочещи на надлежно извършено плащане чрез СМС за паркиране и престой на автомобила в "зелена зона" към момента на прилагане на принудителната мярка, като например електронно извлечение за месец юни 2021 г. от сайта на мобилния оператор. Съдът е обсъдил в съвкупност релевантните доказателства и обосновано е приел, че автомобил рег. [рег. номер] е бил паркиран на 01.07.2021 година в 11:09:04ч. в рамките на район, определен като "зелена зона" за платено паркиране без спазване на реда за заплащане. Дължимата цена за паркиране е парично задължение и за да бъде то надлежно изпълнено, тя трябва да е заплатена по установения ред към датата и часа на проверката, към които се установява паркирането. Заплащането на таксата към 11:09:41 ч. на същата дата не води до извод за незаконосъобразност на мярката поради незаплащане на таксата към 11:09:04ч., нито санира порока към 11:09:41 ч. Ето защо правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че автомобилът е паркиран, без да е извършено валидно плащане към установения за валидността на плащането момент. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към установения за валидността му момент. Като е мотивирал извод за неоснователност на подадената от Л. Манова - Стефанова жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение ,което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на касационния ответник за присъждане на съдебните разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие и банково извлечение, страната е заплатила на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Касаторът в съдебно заседание е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски. Настоящият съдебен състав приема възражението за неоснователно, доколкото същите са в размер, съобразен с минимално определения в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд