Решение № 2290 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2013 г.

Решение № 2290 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), против решението по т. 4.1.34 по протокол № 31, прието на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.07.2013 ., с което е постановено намаляване на щатната му численост с тринадесет свободни щатни бройки. Поддържат се доводи за нищожност на оспореното решение като издадено от некомпетентен орган, както и за неговата незаконосъобразност поради нарушения на административнопроизводствените правила, липса на мотиви и противоречие с относимите материалноправни разпоредби на Конституцията на Република България (КРБ) и ЗСВ - основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 - 4 от АПК. Подробни аргументи жалбоподателят излага в писмена защита. Развива съображения за липса на компетентност на ВСС да приеме оспореното решение, тъй като Инспекторатът е създаден по силата на чл. 132а от КРБ като самостоятелен и независим орган с основна функция за проверява дейността на органите на съдебната власт, със самостоятелна юридическа правосубектност и органи на управление, различни от тези на ВСС, самостоятелна бюджетна сметка и щатна численост. Според жалбоподателя правомощието на ВСС по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ да определя броя на съдебните служители не се отнася до Инспектората. Поддържа, че оспореното решение противоречи на разпоредбите на чл. 55 и чл. 60в, ал. 2 от ЗСВ. Твърди, че проект за такова решение не е включен в предварително раздадения дневен ред на заседанието, насрочено за 25.07.2013 г., както и че не е искано предварително съгласието на главния инспектор по този въпрос. Излага съображения за необоснованост на оспореното решение, тъй като не съдържа мотиви, налагащи намаляване на щатната численост на служителите. Жалбоподателят прави искане за обявяване на нищожност на оспореното решение или за неговата отмяна.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител и в писмено становище поддържа, че жалбата е недопустима на две основания: 1. Подадена е от Ана Караиванова в качеството й на главен инспектор при условията на изтекъл мандат, позовавайки се на решение № 4/21.04.2005 г. на Конституционния съд по конст. дело № 11/2004 г. и 2. Оспореният административен акт има вътрешно - организационен характер, поради което не подлежи на обжалване по реда на АПК. При условията на алтернативност излага доводи за нейната неоснователност. Според Висшия съдебен съвет оспореното решение е взето от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

С писмо изх. № 91-00-099/09.07.2013 г. председателят на комисия "Съдебна администрация" е поискал становището на главния инспектор на Инспектората към ВСС по предложението на комисията да намали щатната численост на жалбоподателя с 13 свободни щатни бройки за съдебни служители, както следва: 10 щатни бройки "експерт", 1 щатна бройка "началник отдел PR", 1 щатна бройка "главен експерт" и 1 щатна бройка "старши специалист". Аргументите, за да се направи това предложение и да се поиска становище по него, са свързани с осигуряване нормалното функциониране на съдебната администрация и оптималното разпределение на щатовете за съдебни служители във високо натоварените съдилища в страната. В писмото е посочено, че след направения анализ на щатната численост и адекватното й съотношение спрямо магистратите и тяхната натовареност е установено, че между отделните съдилища има такива, които работят с по - ниска натовареност на съдиите спрямо останалите в страната, което налага да бъдат преразпределени щатни бройки за съдебни служители. Това писмо е изпратено по електронната поща на ИВСС на 9.07.2013 г. видно от меню "Служебни страници" на интернет сайта на ВСС. По делото няма данни и твърдения главният инспектор да е давал становище по отправеното до него искане от председателя на комисия "Съдебна администрация" при ВСС.

Видно от извлечение от протокол № 31 от заседанието на комисия "Съдебна администрация" на ВСС, проведено на 23.07.2013 г. по т. 10 относно: предложение за оптимизиране на щатни длъжности за съдебни служители в органи на съдебната власт, включена в дневния ред на заседанието на ВСС за 25.07.2013 г., комисията е предложила на ВСС проект за решение в следния смисъл: намалява щатната численост на Инспектората към ВСС с 13 свободни щатни бройки за съдебни служители, описани в него, считано от вземане на решението в сила.

На заседанието на ВСС, проведено на 25.07.2013 г. при обсъждането на т. 4 от обявения дневен ред изказвания са направили главният инспектор Ана Караиванова и председателят на комисия "Съдебна администрация" при ВСС Димитър Узунов.

С оспореното решение по т. 4.1.34, обективирано в протокол № 31/25.07.2013 г., ВСС е постановил намаляване на щатната численост на Инспектората с 13 свободни щатни бройки, както следва: 10 щатни бройки за длъжността "експерт", 1 щатна бройка за длъжността "началник отдел PR", 1 щатна бройка за длъжността "главен експерт" и 1 щатна бройка за длъжността "старши специалист". След проведено явно гласуване оспореното решение е прието с 14 гласа "за", 1 "против" и 6 "въздържали се".

С решение по т. 21 от допълнителните точки, включени в дневния ред, прието на заседание, проведено на 12.09.2013 г. (пълен стенографски протокол № 34/12.09.2013 г., достъпен на интернет страницата на съвета - http:/www. justice. bg/bg/start. htm), ВСС е допълнил своето решение по протокол № 3/25.07.2013 г., т. 4, като същото след т. 4.8 се допълва с т. 4.9, както следва: Приема окончателния анализ по апелативни райони на съдебната администрация и оптимизиране на щатовете в съдилищата.

По делото е представен Анализ по апелативни райони на съдебната администрация и оптимизиране на щатовете в съдилищата. В т. 7 от размер I от анализа, отнасящ се до щатната численост на служителите в съдилищата в Апелативен район - София, е посочен Инспекторатът към ВСС.

Въз основа на изготвения анализ комисия "Съдебна администрация" е предложила на ВСС проект за решения за намаляване на свободни и заети щатни бройки, за увеличаване, даване на съгласие за провеждане на конкурс и назначаване, трансформиране и преназначаване на съдебни служители, като в т. 1.34 е направила предложение за намаляване щатната численост на Инспектората към ВСС с общо 13 свободни щатни бройки за съдебни служители по посочените длъжности, считано от датата на взимане на решението. Към анализа е приложена таблица за натовареността на магистратите по съдилища за 2012 г.

От поименното разписание на длъжностите и работните заплати на Инспектората към ВСС за м. юни 2013 г. е видно, че в общата администрация има 3 незаети места за длъжностите съответно н-к отдел "PR", гл. експерт и ст. специалист, а в специализираната администрация - 10 свободни бр. за експерти.

От кратък стенографски протокол № 8 от заседание на ВСС, проведено на 18.02.2009 г. се установява, че ВСС е взел решение, с което утвърждава щатната численост в органите на съдебната власт към 31.12.2008 г. и 1.01.2009 г. съгласно приложенията, неразделна част от решението. Видно от справки за щатната численост в съдилищата на РБ по разгънати щатни разписания към 31.12.2008 г. и към 1.01.2009 г. в същите е посочен и Инспекторатът към ВСС с общ състав 55 бр., от които 11 инспектори и 44 служители.

С последващи свои решения съответно от 11.03.2010 г., 2.03.2011 г., 01.03.2012 г. и 21.02.2013 г. ВСС е утвърдил щатната численост на съдилищата на РБ, ВСС, Инспектората към ВСС и Националния институт на правосъдието съответно към 31.12.2009 г./1.01.2010 г., към 31.12.2010 г./1.01.2011 г., към 31.12.2011 г./1.01.2012 г. и към 31.12.2012 г./1.01.2013 г. От приложените към решенията справки се установява следната численост на Инспектората към ВСС: към 31.12.2009 г./ 1.01.2010 г. - обща численост 72 бр., от които 11 инспектори и 61 служители, към 31.12.2010 г./1.01.2011 г. и към 31.12.2011 г./1.01.2012 г. - числеността е същата като в предходния период, към 31.12.2012 г./1.01.2013 г. - общата численост е 87 бр., от които 11 инспектори и 76 служители.

Със заповед № 1/10.02.2008 г. и на основание чл. 60 от ЗСВ главният инспектор е утвърдил длъжностното разписание на Инспектората към ВСС, считано от 20.02.2008 г. и е утвърдил организационно - управленската му структура. Видно от утвърденото длъжностно разписание в структурата на Инспектората са включени 11 инспектори, 1 главен секретар, специализирана администрация, състояща се от 22 експерти и обща администрация - 21 служители.

Въз основа на докладни записки от главния секретар, мотивирани с измененията в ЗСВ от 30.04.2009 г. и от 10.06.2012 г. (обн. ДВ, бр. 50/3.07.2012 г.), главният инспектор със заповеди № 288/19.10.2009 г. и № 3-53/20.08.2012 г. е утвърдил нови длъжностни разписания, считано съответно от 19.10.2009 г. и от 1.10.2012 г. От длъжностното разписание, утвърдено на 21.10.2009 г. се установява, че Инспекторатът се състои от 11 инспектори, 1 главен секретар, специализирана администрация - 33 бр. експерти и обща администрация - 27 бр. служители или общият брой на длъжностите е 72 бр., от които структурирани в специализирана и обща администрация - 61 бр.

От последното длъжностно разписание, утвърдено от главния инспектор на 20.08.2012 г., е видно, че броят на експертите в специализираната администрация е увеличен от 33 бр. на 48 бр., т. е. с 15 бр., а е запазен броят на служителите в общата администрация.

При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Предвид съдържанието на оспореното решение се налага извода, че то е постановено в изпълнение на регламентираното в чл. 30, ал. 1, т. 3а (нова - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от ЗСВ правомощие на Висшия съдебен съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗСВ за осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва изброените дейности, като по т. 3а е предвидено, че определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности.

Съгласно чл. 36 от ЗСВ във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК решенията на ВСС подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. Тълкуването на двете разпоредби налага извода, че решенията на ВСС подлежат на съдебен контрол за законосъобразност независимо от техния характер и съдържание. Само на това основание следва да се приеме, че оспорването е допустимо.

Отделно от това оспореното решение на ВСС съдържа властническо волеизявление на орган, на който са предоставени административни правомощия да взема решения по конкретния въпрос със законова норма. С решението се засягат законни интереси на ИВСС като юридическо лице (чл. 41 от ЗСВ), което засягане се изразява в това, че с намаляването на щатната численост на неговата администрация изпълнението на функциите му, регламентирани в Конституцията на Република България и ЗСВ, ще се осъществява с по - малък брой служители, обслужващи дейността му. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК предвижда, че правен интерес е налице и когато оспореният акт само застрашава законни интереси на граждани и организации.

Оспорването е подадено от надлежна страна. С чл. 132а от КРБ е създаден нов орган - Инспекторатът към ВСС, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Разпоредбата се намира в глава шеста на КРБ, озаглавена "Съдебна власт", от което следва, че този новоучреден орган е част от съдебната власт. Той има за свое основно правомощие да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции (чл. 132а, ал. 6 от КРБ). От представения по делото протокол № 13 от заседание на инспекторите в ИВСС, проведено на 29.07.2013 г., се установява, че е взето решение постановеният от ВСС акт да бъде оспорен пред Върховния административен съд.

По възражението на ответника за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена от лице без представителна власт, доколкото мандатът на главния инспектор е изтекъл, настоящият състав приема следното:

По силата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗСВ главният инспектор осъществява общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като го представлява. Инспекторатът като контролен орган притежава самостоятелна административна правосубектност и именно той е конституиран като страна в процеса. Действително представителството на главния инспектор е определено с мандат от пет години съгласно чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ). Съгласно решение на Народното събрание от 19.12.2007 г. за избиране на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г.) на основание чл. 132а, ал. 1 и ал. 2 от КРБ, чл. 42, ал. 2 и чл. 46 от ЗСВ за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е избрана Ана Иванова Караиванова - Давидова. Главният инспектор е встъпил в длъжност на 09.01.2008 г., като мандатът му е изтекъл на 09.01.2013 г. В условията на изтекъл мандат той е подписал на 31.07.2013 г. жалбата против решение на Висшия съдебен съвет по т. 4.1.34 от протокол № 31 от 05.07. 2013 г. Въпросът относно представителната власт поради изтичането на мандата на главния инспектор е ирелевантен в настоящия случай, след като е налице потвърждаване на извършените процесуални действия от същия по подаване на оспорването и упълномощаване на юрк. Пълева, от Инспектората към ВСС като колективен орган с изрично решение по протокол № 16 от заседание на инспекторите, проведено на 6.12.2013 г., с което тези действия са санирани.

Оспореното решение не носи белезите на вътрешно - служебен акт. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него не са в отношения на йерархична подчиненост, поради което не може да се приеме, че актовете на ВСС са израз на положението му на горестоящ административен орган по отношение на жалбоподателя като част от съдебната система. Дори и да се приеме, че се касае за вътрешно служебен акт, то с него се засягат права и законни интереси на ИВСС като юридическо лице и контролен орган, от което следва, че този акт може да се обжалва пред съда и в случая е налице изключението, предвидено в нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна с правен интерес от оспорването против решение на ВСС, подлежащо на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспореното решение по т. 4.1.34 от протокол № 31, прието на заседание на ВСС, проведено на 25.07.2013 г., е постановено намаляване на щатната численост на Инспектората към ВСС с 13 свободни щатни бройки.

Макар в оспореното решение да не е посочено правното основание за неговото издаване, то предвид правомощието на Висшия съдебен съвет, регламентирано в чл. 30, ал. 1, т. 3а (ДВ, бр. 1/2011 г.) от ЗСВ се налага извода, че ответникът има правомощието да определя броя на съдебните служители в органите на съдебната власт. Настоящият състав приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум на колективния орган, както и на необходимото мнозинство за вземане на решение. Според съдържанието на протокола от присъствалите на заседанието членове на ВСС 14 са гласували "за", 1 - "против" и 6 - "въздържал се".

Направеното възражение за нищожност на оспореното решение поради липса на компетентност, тъй като правомощието на ВСС по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ е неотносимо към Инспектората, не се споделя от настоящия състав.

Както беше посочено с чл. 132а от КРБ е създаден контролен орган на дейността на органите на съдебната власт, който орган е част от съдебната власт и е конституиран към Висшия съдебен съвет.

Въз основа на конституционната делегация по чл. 132а, ал. 10 от КРБ е приет Законът за съдебната власт, който урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието на органите на съдебната власт и органите на законодателната и изпълнителната власт (чл. 1 от ЗСВ). В чл. 16, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет е определен като постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. Регламентирането от конституционната норма на Инспектората като орган към Висшия съдебен съвет налага извод, че същият притежава функционална независимост относно възложените му с конституцията и закона правомощия, но по отношение кадровото му обезпечаване с администрация компетенциите са на Висшия съдебен съвет. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт (чл. 132а, ал. 5 от КРБ), от което следва, че е част от него. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че жалбоподателят е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити съгласно чл. 6а, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет (отм.).

При тази законова регламентация настоящият състав приема, че Инспекторатът е специализиран контролен орган към ВСС, който има правомощията, разписани в чл. 54, ал. 1 от ЗСВ. Обстоятелството, че жалбоподателят е юридическо лице не го определя като независим орган спрямо ВСС в кадрово отношение досежно съдебните служители. Предвиденото в чл. 132а, ал. 2 и ал. 3 от КРБ квалифицирано мнозинство за избор на главния инспектор и инспекторите от Народното събрание не може да обуслови извод, че Инспекторатът е самостоятелен и независим орган на съдебната власт по отношение определяне на неговата администрация, след като е конституиран като такъв към Висшия съдебен съвет. Видно от представените по делото решения от 18.02.2009 г., 11.03.2010 г., 2.03.2011 г., 01.03.2012 г. и 21.02.2013 г. ВСС е одобрил щатната численост на органите на съдебната власт, вкл. и тази на Инспектората, от което следва, че броят на служителите в администрацията на жалбоподателя подлежи на санкция от ответника.

Съгласно чл. 340, ал. 1 от ЗСВ (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) при осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба служителите в администрацията на изброените органи са съдебни служители. Предвиденото в чл. 36, т. 7 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и на експертите (ПОДИВССДАЕ - обн. ДВ. бр. 63/2009 г., в сила от 07.08.2009 г.) правомощие на главния инспектор да утвърждава структурата на административните звена и щатните разписания по предложение на главния секретар не води до извод, че то включва и правомощието еднолично да определя щатната численост на служителите в администрацията на Инспектората. В тази връзка следва да се има предвид, че максималната численост на администрацията в ИВСС е законово регламентирана в чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, в който е предвидено, че тя не може да надвишава два пъти и половина броя на инспекторите, включително и главния инспектор. Действително в ал. 2 е уредено назначаването чрез конкурс на експерти при Инспектората, извън администрацията по ал. 1, които следва да отговарят на определени изисквания, без да е фиксиран техния брой. Видно от ПОДИВССДАЕ тези експерти са обособени в самостоятелно звено на специализираната администрация на Инспектората (раздел III), а съгласно чл. 53, ал. 1 от цитирания правилник експертите и служителите в администрацията на Инспектората са съдебни служители. При тези данни следва да се приеме, че ВСС разполага с правомощието по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ да определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност и по отношение на съдебните служители на ИВСС. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е валиден акт, като издадено от компетентен орган.

Оспореното решение е мотивирано. С него е прието направеното предложение на вносителя за съкращаване на щатни бройки в ИВСС, поради което съгласно чл. 34, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ за мотиви се смятат съображенията на вносителя на предложението. По делото е представен Анализ по апелативни райони на съдебната администрация и оптимизиране на щатовете в съдилищата, в който документ е посочено, че е съставен от комисия "Съдебна администрация" на ВСС, в изпълнение на решение по протокол № 48/14.11.2012 г. на комисията за изготвяне на анализ по апелативни райони на щатната численост, натовареността на магистратите в съдилищата и съотношения на брой служители към магистрати. В обобщаващата начална част на анализа е посочено, че дейността на комисия "Съдебна администрация" на ВСС, съобразно своите правомощия и приоритет в работата си, поставя за своя цел подобряване на работата в съдебната система, изграждане на професионална и добре работеща съдебна администрация. Постигането на оптимално разпределение на щатовете на съдебната администрация в съдилищата в страната и адекватното й съотношение спрямо магистратите е процес, който подлежи на подробен анализ и съобразяване на редица фактори, касаещи натовареността на магистратите в съдилищата /по щат и действителна/, както и съотношенията брой съдебни служители общо към брой магистрати. Представени са данни за съдилищата по апелативни райони, военните съдилища, специализирания съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съдържащи информация за щатната численост на съответния съд - магистрати и служители, заети и незаети места за магистрати и служители, съотношение служители/ магистрати, натовареност по щат и действителна такава. По отношение на жалбоподателя са отразени следните данни:

1. Щатната численост на Инспектората е:

• 86 ( неправилно посочени инспектори)

• 74 служители в администрацията, от които: 48 експерти и 28 служители в обща администрация.

1. Незаети щатни бройки за експерти няма.

1. Незает щат за експерти -10 бройки.

1. Незает щат за служители - 3 бройки.

В анализа е посочено, че Инспекторатът е обезпечен с необходимата администрация, позволяваща нормалното функциониране на органа, включително и за изпълнение на нововъзложените му по силата на чл. 60в и сл. от ЗСВ функции. Направено е предложение за намаляването на щатната численост на администрацията на Инспектората с 13 бройки, съответстващи на длъжностите 10 бр. експерти и 3 служителски бройки за началник отдел "PR", гл. експерт и гл. специалист. Посочено е, че освободеният ресурс следва да се насочи към свръх натоварените СРС и СГС.

При тези данни следва да се приеме, че оспореното решение съдържа мотиви, поради което направеното от жалбоподателя възражение за липса на такива е неоснователно. Фактическите основания за издаването му са посочени в предложението на комисия "Съдебна администрация", съдържащо се в анализа, който документ е съставен в рамките на производството по постановяване на акта и за целите на това производство. Комисията е помощен орган на Висшия съдебен съвет, поради което изготвеният от нея документ съставлява мотиви на решението. Анализът е обсъждан на заседанието на ВСС, проведено на 25.07.2013 г., на което е взето оспореното решение, от което следва, че е съществувал преди датата на заседанието. Действително анализът не е приет на заседание на ВСС преди датата на гласуване на решението по т. 4.1.34 от протокол № 31 или на заседанието, проведено на 25.07.2013 г. Приемането му е направено в по - късен момент с нарочно решение по т. 21 от допълнителните точки, включени в дневния ред на заседание на ВСС, проведено на 12.09.2013 г. От това обстоятелство обаче не следва извода за липса на мотиви към решението, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, тъй като не съществува нормативно изискване за изричното приемане на този документ. От съществено значение в случая е, че такъв документ е бил съставен, членовете на ВСС са били запознати с него и именно той е послужил като основание за постановяване на оспореното решение. При тези данни следва да се приеме, че актът отговаря на изискванията за форма.

По делото няма спор, че главният инспектор на ИВСС не е дал становище съгласно изискването по чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗСВ.

По делото е установено, че съгласуване с направеното предложение на комисия "Съдебна администрация" е поискано с писмо изх. № 91-00-099/09.07.2013 г. преди издаване на оспореното решение чрез изпращане на предложението на вносителя на електронната служебна страница на жалбоподателя, но такова не е депозирано в определения срок, от което следва, че е спазена предвидената процедура. Становището е поискано, но въпреки това същото не е дадено, което е избор на главния инспектор и от това си поведение не може да черпи права.

Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на предварително дадено съгласие от главния инспектор като представляващ ИВСС за приемането на решение за намаляване броя на съдебните му служители с 13 свободни щатни бройки. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ предвижда определяне на броя на съдебните служители в съответния орган на съдебната власт след съгласуване с административните ръководители. Решението на ВСС не е обвързано със становището на административния ръководител, като законовото изискване е единствено то да бъде поискано и съобразено преди решаване на въпроса по същество в случай, че е депозирано. Определянето на броя на съдебните служители, както и разкриването и съкращаването на съдебни длъжности е изключителна компетентност на ВСС. Ако се възприеме буквалното тълкуване, че под съгласуване следва да се разбира съгласие, то това би означавало значително да се ограничи правомощието на ВСС да взима решения по чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗСВ, което от своя страна би препятствало изпълнението на основното му правомощие и задължение да определя организацията на работа на съдебната власт и да осъществява управление на дейността й.

Неоснователно е и възражението, че предложението на комисия "Съдебна администрация" на ВСС не е включено за разглеждане в заседанието на съвета, насрочено за 25.07.2013 г. Видно от поканата, изпратена до членовете на ВСС на основание чл. 33, ал. 1 от ЗСВ за свикване на заседание на съвета на 25.07.2013 г. от 9.30 ч., в предварително обявения дневен ред е включена т. 4 - проект за решение относно предложение за кадрови решения за оптимизиране на щатни длъжности за съдебни служители в съдилищата с вносител комисия "Съдебна администрация", с което е спазена процедурата по чл. 33, ал. 2 от ЗСВ.

В законовото правомощие на ВСС по чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗСВ е регламентирано изискване определянето на броя на съдебните служители да е съобразено със степента на натовареност на органа на съдебната власт. Това изискване е предвидено и в чл. 341, ал. 2 ЗСВ, съгласно която разпоредба броят на съдебните служители се определя от ВСС по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от ВСС. В Закона за съдебната власт или в друг нормативен акт не се съдържа определение на понятието "степен на натовареност", не са посочени критерии или показатели, които да бъдат отчетени при определянето й. Това правомощие е предоставено на Висшия съдебен съвет, който следва на първо място да изясни какво включва понятието "степен на натовареност" на орган на съдебната власт, при отчитане спецификата на дейност на всеки орган, вкл. различните нива на един и същи по вид орган, а на следващо - да определи тази степен на натовареност, като създаде система, въз основа на която натовареността да се съобразява по обективни и единни критерии, приложими спрямо отделните органи на съдебната власт. В случая по отношение на ИВСС като част от съдебната власт ответникът не е събрал никакви данни относно броя и естеството на извършените проверки, броя и характера на преписките, които са образувани, разгледани и приключени за определен период от време от инспекторите, с оглед възложената им контролна дейност спрямо органите на съдебната власт, не е направен анализ, въз основа на който да се извърши преценка дали съдебните служители са достатъчно за осъществяване на конституционните правомощия на Инспектората към ВСС, както и дали намаляването на щатните бройки засяга или препятства тяхното изпълнение. В случая ответникът е възприел становището на вносителя на предложението, че Инспекторатът е обезпечен с необходимата администрация, позволяваща нормалното функциониране на органа, включително и за изпълнение на нововъзложените му по силата на чл. 60в и сл. от ЗСВ функции, без този извод да е подкрепен с конкретни данни, съдържащи информация относно степента на натовареност на жалбоподателя. Обстоятелството, че бройките за съдебни служители, предмет на оспореното решение, са незаети не могат да обосноват извод, че с намаляването им не се засяга осъществяването на правомощията на Инспектората към ВСС, след като последните 15 щатни бройки за експерти са отпуснати именно за изпълнение на регламентираното с чл. 60в от ЗСВ (нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) задължение за проверка на заявленията по чл. 60а, ал. 1 от ЗСВ срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Действително въпросът за щата може да бъде преразгледан във всеки момент, когато се променят обстоятелствата, но от съществено значение за тази преценка е определянето на степента за натовареност на съответния орган на съдебната власт, като необходимо условие за определянето на броя на съдебните служители. Отделно от това, критериите за определяне на степента на натовареност следва да бъдат предварително оповестени, като по този начин се гарантира спазването на принципите на съразмерност, истинност, равенство при упражняване на предоставените със закон правомощия на Висшия съдебен съвет (в този смисъл решение № 1379 от 31.01.2014 г. по адм. дело № 12501/2013 г. на ВАС, шесто отделение).

При постановяване на оспореното решение ответникът не е обсъдил и не е дал отговор на въпроса законосъобразно ли експертите по чл. 55, ал. 2 от ЗСВ са включени в състава на специализираната администрация на ИВСС и са определени като съдебни служители съгласно чл. 42 и чл. 53, ал. 1 от ПОДИВССДАЕ, както и кой е компетентният орган - ВСС или главният инспектор да определя техния брой при липса на законова уредба относно числеността им, в рамките на предвидените средства за работна заплата в бюджета на ИВСС. Експертите съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗСВ са извън администрацията на ИВСС. Те подпомагат инспекторите при извършване на проверките (чл. 56, ал. 2 от ЗСВ). През 2012 г. техният брой е увеличен с 15 щатни бройки с цел обезпечаване дейността на жалбоподателя, възложена му с чл. 60в от ЗСВ, за което с чл. 1, т. 1 от ПМС № 209 от 11.09.2012 г. са одобрени допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет за 2012 г. по бюджета на съдебната власт за създаване на специализирано звено към ИВСС по глава Трета "а" от ЗСВ в размер на 300 000 лв. В случая не е извършена преценка обезпечени ли са финансово с бюджета на ИВСС за 2013 г. и предвидени ли са необходимите средства за работна заплата за администрацията на жалбоподателя по чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ и отпуснатите бройки за експерти, което е от съществено значение при обсъждане на въпроса за намаляване на щатната му численост както за съдебни служители, така и за експерти.

От събраните по делото доказателства е видно, че оспореното решение по т. 4.1.34 по протокол № 31/25.07.2013 г. не е издадено при спазване на законовото изискване за определяне на броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност на Инспектората към ВСС. Както беше посочено, по делото не са представени доказателства за наличието на обективни и ясни критерии за определяне степента на натовареност на органите на съдебната власт, приложими и по отношение на жалбоподателя. От представения анализ на натовареността не могат да се извлекат доводи в подкрепа на направения спрямо ИВСС извод, че е обезпечен с необходимата администрация, позволяваща нормалното функциониране на органа, доколкото няма посочени конкретни данни, обосноваващи преценката за степента на натовареност. Липсата на въведени критерии, въз основа на които да се направи извод какво е оптималното съотношение между броя на инспекторите и броя на служителите, не позволява да се прецени по какъв начин броят на служителите се съотнася към степента на натовареност на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че в изказванията на отделни членове на ВСС в проведеното на 25.07.2013 г. заседание се съдържат доводи, които са в подкрепа на приетото от настоящия съдебен състав относно изискванията за прилагане на единни критерии при преценката за натовареността и за необходимостта от задълбочено изследване на натовареността на органите на съдебна власт.

По изложените съображения оспореното решение за намаляване на числеността на съдебните служители в ИВСС с 13 свободни щатни бройки е издадено в нарушение на законовото изискване броят на съдебните служители да се определя в зависимост от степента на натовареност на контролния орган, което налага отмяната му като незаконосъобразно. В случая е нарушен и основният принцип на административния процес по чл. 8, ал. 2 АПК за равенство, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво. Следователно, оспореното решение на ВСС по т. 4.1.34 по протокол № 31/25.07.2013 г. е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение