Решение № 339 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2015 г.

Решение № 339 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 44 от 12.12.2014 г., постановено от Разградския административен съд по адм. д. № 233/2014 г. С обжалваното решение е отменено по жалба на Шабан Узун, уведомително писмо изх. № 02-170-6500/1805 от 28.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната му част, в която е отказано подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производство (НДКМ1) в размер на 4100,14 лева за кампания 2013 г. и е наложена санкция за бъдещи периоди в размер на 3895,13 лева, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените от касатора отменителни основания са неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо. Ответникът в касационното производство - Шабан Ферад Узун чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, административният акт е издаден, без преди това да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на законоустановения 14-дневен срок за това. По основателността й приема следното: За да отмени уведомителното писмо в оспорената му част, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора. Посочил е, че административният орган не е извършил проверка на място, за да се установят релевантните обстоятелства във връзка с приложението на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г., както и какви са причините, за да не се отразят променените обстоятелства в СИЖРЖО на БАБХ своевременно. Съдът е приел също така, че уведомителното писмо в оспорената му част е издадено в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2. Съдът е приел, че жалбоподателят притежавал индивидуална млечна квота, стопанисвал е надлежно регистрирана ферма и е отглеждал заявените от него животни в посочения обект до 20.09.2013 г., което е повече от 100 дни считано от крайната дата за подаване на заявлението за подпомагане. Съдът е приел също така, че актът в оспорената му част, не съответства на преследваната със закона цел, така както тя е посочена в чл. 2 от ЗПЗП. Тези изводи, съдът е формирал като е възприел следната фактическа обстановка, която е преценил за безспорна: Жалбоподателят е земеделски производител, който е подал за 2013 г. в срок - на 8.05.2013 г. Общо заявление за подпомагане по одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. В това заявление, той е посочил, че кандидатства по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производство (НДКМ1) с 20 броя говеда, индивидуализирани чрез ушни марки, които животни към момента на подаване на заявлението са отглеждани в животновъден обект № 7300230002/7281-0192, собственост на земеделския производител. Съдът е приел, че въз основа на предписание № 32/30.07.2013 г. във връзка със започнала процедура по категоризация на животновъдни обекти, на 20.09.2013 г. животните са преместени в друг обект на жалбоподателя рег. № 7300260027/7281-0287 без промяна на собствеността им, като той е продължавал да се грижи за тях. Административният съд въз основа на писмени документи е приел, че тези обстоятелства са станали известни на административния орган. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон, който в конкретния случай се свежда до разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане (наричана за краткост по-долу Наредбата). Посочената разпоредба в приложимата й редакция (преди изменението й с ДВ, бр. 22/2014 г.) регламентира материалноправните предпоставки при наличието на които възниква право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими фирми. Процесуалните предпоставки за възникване на правото на подпомагане по посочената схема се съдържат в чл. 16 от същата наредба. Спорното обстоятелство в случая е това по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в която разпоредба е регламентирано изискването във фермата да се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. Според ДФЗ към момента на административната проверка, във фермата, посочена в заявлението за подпомагане е налично едно от 20 заявените животни за подпомагане. От административната преписка не става ясно, кога точно е направена тази административна проверка, като логично е да се приеме, че тя непосредствено предхожда издаването на уведомителното писмо, което е с дата 28.06.2014 г. Следователно, налага се изводът, че административната проверка, направена от органите на ДФЗ за целите на заявеното подпомагане е извършена една година след подаване на заявлението за подпомагане, което е подадено на 13.05.2013 г. По делото са представени от третото неучастващо по делото лице - директора на Областна дирекция по безопасност на храните, Разград писмени документи - справки за животни в обект по категории, изходящи от Интегрираната информационна система на БАБХ. Видно от справка № 241554 за дата 18.09.2013 г. (намираща се на лист 12 и 13 от делото пред първоинстанционния съд) е, че всички животни, посочени в заявлението за подпомагане в частта по схемата-НДКМ1 са се намирали в обект № 7300230002 (стар 7281-0192), т.е. посоченият в заявлението. Установено по делото е, че на 20.09.2013 г. животните от обект № 7300230002 (стар 7281-0192) са преместени в обект № 7300260027 (стар 7281-0287), измежду които са и установените като липсващи животни в процесното уведомително писмо. Писмените доказателства относно това обстоятелство са справка № 241564 за дата 20.09.2013 г. (лист 16 и 17 от делото пред първоинстанционния съд) и ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система № BG2014-003396 от 21.01.2014 г. Следователно, налага се изводът, че заявителят е продължил отглеждането на животните, за които с уведомителното писмо не е оторизирано подпомагане по НДКМ1, като от 20.09.13 г. това е ставало в друг регистриран от него животновъден обект. От данните по делото следва и обоснованият извод на първоинстанционния съд, че преместването на животните от единия в другия обект е след изтичането на 100-те дни на задържане, предвидени в ал. 2 на чл. 9 от Наредбата. Административният съд е анализирал обективно събраните по делото доказателства, като въз основа на тях е формирал обосновани изводи. Обосновано и правилно съдът е приел, че са били налице предпоставките на закона за подпомагане на жалбоподателя по схемата НДКМ1 за заявените от него животни. Възраженията на касатора, че не е установено точно кога са придвижени животните и дали това е станало при спазване на изискванията на приложимото законодателство са ирелевантни по спорния въпрос след като по делото са доказани предпоставките на чл. 9 от Наредбата. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че следва да остави в сила решението на административния съд като правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 хипотеза първа АПК, Върховният административен съд