Решение № 4339 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 513/2016 г.

Решение № 4339 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 513/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на [фирма] и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 422 от 20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 376/15 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/. В жалбата на [фирма] се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. В жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата на [фирма] и основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на съда дадени в отменително Решение № 5369/13.05.2015 г. постановено по адм. дело № 8565/2014 г. на ВАС, първо отделение, с което е отменено Решение № 212/19.05.2014 г., по адм. дело № 1046//2012 г. по описа на Административен съд – В. Т.. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 151200132/28.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с Решение № 530/25.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. В. Търново към ЦУ на НАП /понастоящем директор на Дирекция "ОДОП " – гр. В. Търново при ЦУ на НАП/, с който на [фирма] са определени допълнителни задължения за внасяне на ДДС за данъчни периоди м. 11 и м. 12. 2007 г., м. 01, м. 02, м. 11 и м. 12. 2008 г., и м. 10. 2009 г., и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 60 214, 39 лв., ведно с лихви за забава. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на първоначалното и повторното разглеждане на делото писмени доказателства и изслушаните счетоводна и агрономическа експертизи, както и събраните гласни доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели. По реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК е открито производство по оспорване автентичността на подписите и верността на съдържанието, както на представени в ревизионното, така и на допълнително представените в хода на съдебното производство двустранно подписани търговски документи, издадени от жалбоподателя и неговите доставчици. Процесните задължения по ЗДДС произтичат от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма] [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], с предмет доставка на стоки – "горива" и услуги: "извозване и почистване на шлам бетонит и вода от утайник на сондаж Р-1 Д.", "услуга с автоповдигач", "Електро и водообслужване". За безспорно съдът е приел, че доставчиците са издали процесните фактури, както и че са били регистрирани по ЗДДС. О. отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 25 117, 39 лв. по фактури с предмет на доставка "горива", по фактури издадени от [фирма], [фирма] за установено съдът е приел, че относно [фирма] в хода на ревизията жалбоподателят е представил доказателства за плащане и Приемо-предавателен протокол от 19.11.2008 г. за 5 200 литра дизелово гориво, каквото количество е посочено във фактура № 18/19.12.2008 г. Доставчика не е открит на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция и искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Относно доставките на гориво от [фирма] са обсъдени приетите по делото приемо-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури, доказателства за плащане в брой и стокови разписки към всяка от фактурите за получено гориво с превозно средство с рег. [рег. номер на МПС]. От доставчика е представен Договор № 27 от 21.10.2009 г. за доставка на дизелово гориво, Договор от 12.03.2009 г. за наемане от [фирма] на петролна база с построена в нея бензиностанция в [населено място] и Спедиторски договор от 03.05.2007 г. със [фирма] /спедитор/. Представени са и доказателства за предходни доставки от [фирма] и фактура, издадена от [фирма], с предмет - 4 броя транспорта за м. 10.2009 г. В. - [населено място]. Обсъдени са Решения № 4432-1400/19.12.2009 г., № 4432-1604/07.07.2009 г. на Началника на М. С., придружени с Искане за възстановяване на акциз на земеделски производител на основание чл. 32, ал. 3 от ЗАДС, описи на дълготрайни материални активи на отговорно пазене и дадени под наем и е прието, че са оборени констатациите на органа по приходите за липса на реална доставката на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Въпреки оспорването на частните свидетелстващи документи съдът е приел, че същите следва да бъдат кредитирани, като удостоверяващи предаването на стоките между страните, като се е позовал на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. При липса на оспорване на документите от търговците, че подписалото ги лице е без представителна власт спрямо него, то ирелевантно е чий точно е положеният от негово име. Позовал се е а факта, че документите са намерени и в счетоводството на дружеството при извършване на ССЕ. Относно материалната доказателствена сила на документите, съдът се е позовал на изслушаната и приета ССЕ, от заключението на която се установява, че направените разходи по процесните фактури са отнесени като разход, който формира фактическа себестойност на произведената земеделска продукция на жалбоподателя за този период, като от решенията на Началника на М. С. и в Исканията за възстановяване на акциз на земеделски производител за процесните периоди, са посочени получени количества дизелово гориво, по отношение на които е възстановен акцизът, включително от двамата доставчици [фирма] и [фирма]. Получаване на горива от посочените доставчици в този период, съдът е приел, че се установява и от показанията на свидетелите Й. П. и С. М., които безпротиворечиво заявяват, че жалбоподателят е получавал горива в посочените периоди от процесните двама доставчици. Решението в тази си част е правилно, а жалбата на Д. Д. " ОДОП" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП е неоснователна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно от съда са обсъдени всички събрани по делото доказателства и въз основа на анализа им поотделно и в съвкупност са установени правилно фактите по делото, които изцяло се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е формирал вътрешното си убеждение на база погрешна преценка на доказателствената сила на събраните доказателства, обоснован с факта, че [фирма] не е намерен на декларирания адрес и, че към ф-ра № 5/19.11.2008 г. не са представени доказателства за получаване на посочения в същата предмет от 6340 литра дизелово гориво. Както е приел АС представени са доказателства за плащане и Приемо-предавателен протокол от 19.11.2008 г. за 5 200 литра дизелово гориво, каквото количество е посочено във фактура № 18/19.12.2008 г. Водещият факт за установяване реалността на доставката са решенията на Началника на М. С., постановени въз основа на Искания на ЕТ, като земеделски производител за възстановяване на акциз на земеделски производител за процесните периоди, с които е възстановен акцизът за посочени получени количества дизелово гориво, включително от двамата доставчици [фирма] и [фирма]. Относно доставчика [фирма], основния довод на касатора е свързан с факта, че за предходните доставки за които е установено, че са през м. 06. 2005 г., не се установява да са били налични в базата на доставчика в [населено място], тъй като според представения договор за наем, базата е наета от 12.03.3009 г. Този довод е неоснователен, тъй като относно предходните доставки следва да се има предвид решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което както беше посочено по-горе не се твърди от органа по приходите. В конкретния случай доставчика е извършвал дейност свързана с процесните доставки. По делото досежно получаване на стоката действително липсват съпътстващи документи - товарителници, пътни листи, които би следвало да се съхраняват и от касатора-получател по доставката, но в тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". Напротив безспорно се установява, че процесните количества дизел са получени от ДЗЛ и вложени впоследствие в дейността му като земеделски производител. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът едностранно е обсъждал доказателствата, както и че не е следвало да кредитира оспорените такива по реда на чл. 193 от ГПК. Подробно АС е изложил доводи в мотивите си, защо следва бъдат кредитирани оспорените частни свидетелстващи документи и изводите му се споделят от настоящия състав. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което и при липса на възражение от доставчика, то както правилно е прие АС ирелевантно е чий точно е положеният от негово име подпис в тях. Действително, нито приемо-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури, стоковите разписки и искания за отпускане на суровини, както и представените от доставчика: Договор за доставка на дизелово гориво и Договор за наемане на петролна база с построена в нея бензиностанция в [населено място] и Спедиторски договор са с достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила. Като частни документи те се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти. При ангажираните във връзка с оспорването доказателства –свидетелски показания, ССЕ, решенията на Началника на М. С. и Исканията за възстановяване на акциз на земеделски производител за процесните периоди, се налага извода, че същите правилно са кредитирани от съда.. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни диспозитивни или свидетелстващи, поради което неоснователно касаторът поддържа нарушение на съдопроизводствените правила. Описаното в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи съответства напълно на посоченото в процесните фактури, издадени от [фирма], като е посочено, че в цената е включена стойността на услугата по транспорта на фактурираното гориво. Както е приел АС посоченото като количество /четири доставки – четири транспортни услуги/ и местоназначение /с. Д./, съответства на предмета на фактура № 0.. 342/28.12.2009 г., издадена от спедитора [фирма]. Действително посочвайки подробно доказателствата по делото съдът е приел, че е установена принципната възможност на [фирма] да прехвърли собствеността върху стоки от процесния вид в ревизираните периоди. Това обстоятелство не налага на извода за едностранчива и незадълбочена преценка на установените факти и обстоятелства. Безспорно в случая съдът е приел наличие на реална доставка на стоките, въз основа на факта за наличие на принципната възможност на [фирма] да прехвърли собствеността върху стоки от процесния вид. Правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото и преди всичко описи на ДМА на отговорно пазене и под наем се установява, че ревизираният търговец е имал и материална обезпеченост да съхранява горивото, предвид установеното притежание на цистерна "С. ", ремарке с цистерна и бензинова колонка, като е установена и последващата им реализация. С оглед на изложеното и като е приел, че събраните в ревизионното производство и при оспорването на РА писмени, гласни доказателства и експертизи, преценени в съвкупност, обосновават фактически изводи, че родово-определената стока, предмет на процесните фактури е предадена на ревизираното дружество, заплатена е и е използвана в независимата икономическа дейност на получателя, която би била невъзможна без предмета на процесните доставки, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно доставка на услуга с предмет "услуга с автоповдигач" по фактура от м. 12. 2007 г., издадена от [фирма], правилно съдът е приел, че с оглед заключението на ССЕ и показания на свидетеля М., относно закупуване от ревизирания търговец на собствен автоповдигач, вероятно в началото на 2008 г., като преди това е бил наеман такъв, се установява реалното изпълнение на същата. При сравнение на протоколите за извършена работа с автоповдигач, представени към фактура № 338/20.12.2007 г. и фактура № 28/31.12.2007 г. /последната издадена от [фирма] към [фирма]/, се установява пълно съответствие на вида на услугата, нейният обем и периода, за който е извършена същата, поради което решението е правилно и в тази му част. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11. 2007 г., м. 12. 2007 г., м. 01. 2008 г. и м. 02. 2008 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 9 от ЗДДС, общо в размер на 35 097, 00 лв. по фактури издадени от [фирма], всички с предмет "извозване и почистване на шлам бетонит и вода от утайник на сондаж Р-1 Д."; издадени от [фирма], с предмет "електро и водообслужване" и "услуга с автоповдигач", издадена от [фирма], с предмет "електро и водообслужване" и издадени от [фирма], с предмет - "услуга с автоповдигач". От фактическа страна за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки са различни видове услуги, като е установено, че фактурите са отчетени в счетоводството като разходи за външни услуги във връзка с изпълнението на Договор за услуги от 10.01.2007 г., сключен между [фирма] - възложител и жалбоподателя – изпълнител. Предмет на договора е демонтаж, ремонт и монтаж на ВиК инсталации; ремонт на ел. инсталации и ел. мрежа; почистване и извозване на отпадъци от дейността на възложителя; електро и водообслужване с техника на изпълнителя; услуги с автоповдигач, багер, фадрома и др. Във връзка с процесните доставки на услуги са представени фактури и Приемо-предавателни протоколи /ППП/, а от [фирма] и [фирма], са представени договори за изработка съответно - Договор за изработка от 19.10.2007 г., съгласно който жалбоподателят възлага на [фирма] да извърши "извозване и почистване на шлам бетонит и вода от утайник на сондаж [населено място]" срещу възнаграждение в размер на 99 482, 00 лв. с ДДС и Договор за изработка от 30.11.2007 г. с [фирма] с предмет - "услуга с автоповдигач" на стойност 16 500, 00 лв. с ДДС. П. на доставчиците не са открити на адресите им за кореспонденция, поради което исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, като впоследствие са представени документи придружени с описи. В хода на ревизията са установени многократно по-високи стойности на фактурираните към жалбоподателя услуги, спрямо тези по фактурите, издадени от предходни доставчици, без да са налице доказателства за формирана добавена стойност по процесните фактури. Относно доставчиците [фирма] и [фирма] е установено, че не са представени документи и писмени обяснения, а такива са представени с възражението срещу ревизионния доклад от жалбоподателят, но от името на доставчиците. При тези доказателства в хода на ревизията е прието, че липсват доказателства относно вида на техниката и физическите лица, които са извършили услугите, каква конкретно работа е извършена, какви разходи са направени и как е формирана цената. От съда са обсъдени подробно събраните в хода на съдебното обжалване допълнително представени писмени и гласни доказателства: договори и протоколи за изпълнени услуги По реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК е открито производство по оспорване на частни свидетелстващи и диспозитивни документи /констативни протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи и договори/. За да приеме, че не е установено реалното извършване на доставките на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че за целите на данъчното производство не са ангажирани годни и относими доказателства, дори такива да не са необходими за обичайния търговски оборот между страните по сделки. Позовал се е на т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС и на Решение на Съда на ЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/2013, според което Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител по-специално, тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама, нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери Решението е правилно. Предмет на процесните доставки са услуги: - "извозване и почистване на шлам бетонит и вода от утайник на сондаж Р-1 Д.", "електро и водообслужване" и "услуга с автоповдигач". На първо място, подробно в мотивите си АС е извършил съпоставка на количествата предадени услуги по процесните доставки и последващите такива към възложителя на касатора [фирма]. Приел е, че доставките са за м. ноември и декември 2007 г., като идентични услуги в почти същите количества са извършвани и предавани от касатора на неговия възложител в предходни данъчни периоди, като не се излагат причини за наемане на подизпълнители, които също са превъзлагали извършването на услугите на подизпълнители. Така относно доставчика [фирма] подробно съдът е обсъдил представените доказателства и е приел, че съгласно приетия по делото договор за изработка услугата ще бъде реализирана по проект на изпълнителя, одобрен от възложителя, с материали и средства на изпълнителя. В т. 4 от представените приемо-предавателни протоколи е посочено, че извозването е извършено със самосвал, трактор и цистерни, собственост на изпълнителя, каквито обаче не е установено доставчика да е придобил или ползвал под наем. Този извод на съда макар и правилен не е водещ, тъй като се установява, че процесните фактури са непълни, тъй като данните свързани с доставката са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията, не са налице твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. С. да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая към фактурите издадени от [фирма] са представени идентични приемо-предавателни протоколи в които са посочени видовете дейности: извозване и почистване на шлам бетонит и вода от утайник на сондаж Р-1 Д. /както е посочено и в процесните фактури/, а в точка седем е посочено, че сумата е калкулирана на база 1 мс в която са включени разходи за труд, горива, масла, резервни части, амортизации и др. В констативен прокол и калкулация към него за същата стойност и период са посочени брой и видове курсове по извозване на шлам и вода и др. отпадъци. така не може да се определи каква част от договорената цена на услугата е свързана с извозване и каква част почистване на шлам и вода. По същия начин е непълна фактурата и относно доставчика [фирма] и [фирма], тъй като не се установява какво включва извършената работа с автоповдигач и как е определена цената на 1 мс. - 450 лв. Относно доставчика [фирма], с предмет на доставката "електро и водообслужване" от представения приемо-предавателен протокол се установява само че е отремонтиран водопровод 1 бр. и електропровод 1 бр., но как са определени единичните стойности не са представени доказателства. Това обстоятелство не се установява от приетия по делото договор между страните. Относно доставчика [фирма] се установява конкретизация на услугите видно от приемо-предавателния протокол приложен на л. 506, т. 2 от делото, но услугите са предадени на 31.01.2008 г., а такива услуги са предадени на възложителя на касатора - [фирма] през м. 07. 2007 г., поради което не може да се приеме, идентичност на услугите. С оглед на изложеното и въпреки представените представени приемо-предавателни протоколи, калкулация и договори, които са оспорени от ответната страна, данните в тях са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния съдебен акт, разноски не се дължат. С оглед на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,