Решение № 686 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2007 г.

Решение № 686 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 29.12.2003 г. по гр. д. № 8384/01 г. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на Е. О. Р. срещу Н. Л. Й., С. Т. Ф., Д. Г. Д., М. Ф. Л., Х. А. Б., В. К. Б., М. К. Б., Л. К. И., М. Г. Е., Г. Н. Е., С. Я. Т., Д. Д. Д., Т. Ц. Т. и И. С. И. с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗС вр. с чл. 160, ал. 5 ЗТСУ (отм.). С решение от 17.03.2006 г. по гр. д. № 2620/04 г. СГС е обезсилил решението и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. Ф., Д. Д., В. З. С. и М. З. С. като наследници на М. Л., С. Т. и Д. Д. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Е. Р. оспорва иска. Ответниците по касация Н. Й., Х. Б., В. Б., М. Б., Л. И., М. Е., Г. Е., Т. Т. и И. И. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане въззивният съд е приел, че с уточняваща молба от 7.12.2001 г. първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ищцата е претендирала за предоставяне на процесното помещение по силата на споразумение на общото събрание срещу предоставено от нея избено помещение. Като се е произнесъл по иск с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗС вр. с чл. 160 ЗТСУ (отм.), първоинстанционният съд според съда е разгледал непредявен иск. Затова, на основание чл. 209 ГПК (отм.) е обезсилил решението и е върнал делото за разглеждане на предявения иск. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявения от Е. Р. иск, поради което въззивният съд е трябвало да постанови решение по същество на спора. Изводът на въззивния съд е направен при нарушение на процесуалния закон. Ищцата е изложила фактите, от които счита че се поражда правото и на защита. Подвеждането на тези факти под съответната правна норма и посочване на правното основание, по силата на което следва да се ангажира отговорността на ответниците, е задължение на съда. При условията на триинстанционното разглеждане на делата въззивният съд е съд по съществото на спора, а не е контролно - отменителна инстанция. Той трябва сам да определи характера на иска с който е сезиран, предметът на доказване, да обсъди събраните доказателства и доводите на страните и да постанови решение по съществото на спора, като формира собствени изводи по твърдяните факти и приложимия закон. Въззивният съд не трябва да се ръководи само от изложеното в исковата молба, а трябва да съобрази и и поддържаните от страните доводи при разглеждане на делото от първоинстанциония съд, чрез които е възможно да са били отстранени първоначалните недостатъци при заявяване на претенцията. Видно е от петитума на исковата молба, че ищцата е претендирала да и бъде предадено владението на портиерско жилище въз основа на споразумение сключено със собствениците на апартаменти в жилищния блок. При разглеждане на спора въззивният съд е следвало да изясни дали претенцията на ищцата касае неизпълнение на договор, или предявеният иск е за собственост на портиерското жилище въз основа на договор. Като не е определил сам правната квалификация на заявения иск и е отказал да разгледа спора с който е бил сезиран, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е основание за касиране на решението. Ако въззивният съд намери че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 98, б. "г" и "д" ГПК (отм.) относно излагане на фактите и обстоятелствата, на които се основава иска или формулиране на петитума, е длъжен и сам да вземе мерки за отстраняване на тази нередовност - т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС