Решение № 14937 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2014 г.

Решение № 14937 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Христо Захариев и Русанка Захариева от с. Тодювци, община Елена, подадена от пълномощникът адв. Бобуранова срещу решение № 345 от 08.08.2014 г. по адм. д. № 1062/2013 г. на Административен съд - Велико Търново С доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № РД. 02.05-638/11.11.2013 г. на кмета на Община Елена, ведно със законните последици. Ответникът- кмета на Община Елена, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Ответниците Рада Стоянова и Стефан Стоянов, чрез адв. Николова излагат становище за неоснователност на жалбата, а подробни доводи за законосъобразност на решението се излагат в писмено становище. Иска се потвърждаване на решението със законните последици. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно.. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД. 02.05-638/11.11.2013 г. на кмета на Община Елена, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на действащия ПУП за УПИVI-46 в кв. 9 по плана на с. Тодювци с нанасяне на западната регулационна линия по имотната граница на пл. № 46 по кад. план от 1956 г. и източната регулационна линия по заснета на място ограда, със затваряне на дворищно -регулационните линии до изменената проектна улична регулация по заповед № РД. 02.05-633/08.11.2013 г. на кмета на Община Елена с обособяване на нов УПИ ХIV-46 за имот пл. № 46.За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основанието по § 8, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като производството е инициирано от съсобственици в УПИVI-46 Рада Стоянова и Стефан Стоянов за нанасяне на вътрешните граници, тъй като регулацията по плана от 1994 г. не е приложена и отчуждителното действие на плана е прекратено по реда на ал. 1 на § 8 от ПР на ЗУТ. Обсъдена е подробно изяснената по делото фактическа обстановка, във връзка с приетите две заключения на съдебно-техническите експертизи след проследяване на кадастралния и регулационнен статут на процесния имот . Прието е, че единствения кадастрален план е този, одобрен със заповед № 5290/31.10.1056 г. на ОНС Велико Търново, върху който са изработени РП, одобрен със заповед № 178/12.10.1976 г. на гл. архитект на У"СА" при ОНС Велико Търново и изм. на РП по заповед № 337/03.06.1994 г. на кмета на Община Елена, като регулацията не е приложена и по двата РП. Изводът за неприложена регулация е аргументиран и на база влязлото в сила съдебно решение № 250/17.07.2009 г. по в. гр. д. № 514/2009 г. на ВТОС / в сила от 30.12.2009 г./, касаещо именно процесната граница между УПИ VI-46 и УПИ VII-45. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, че действащия към момента на издаване на процесната заповед регулационен план от 1994 г., а също и предходния от 1976 г. не е приложен по отношение на процесната граница между УПИ VI-46 и УПИ VII-45,поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал. 1 на § 8, което е основание за изменение на дворищнорегулационния план по ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 3 на § 8 от ПР на ЗУТ. Именно на това правно основание е издадена оспорената заповед, а то съставлява самостоятелно основание за промяна на плана, извън изброените случаи в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ . Тази процедура е с точно визирани в закона параметри и условие за неуредени сметки по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, като не е изискуемо съгласието на собственика на съседния имот. Не е уредена и изключителна хипотеза за някои от основанията по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.) за изменение на РП, поради което възражението по касационната жалба в тази насока се явява неоснователно. Неоснователен се явява и доводът за нанасяне на двете граници по различен критерий /по кадастралната основа и по "съществуваща" граница/, тъй като предмет на оспорване в настоящето производство е само границата УПИ VI-46 и УПИ VII-45., за която е безспорно установено, че съвпада изцяло с кадастралната граница по одобрения със заповед № 5290/31.10.1956 г. кадастър, който е именно основата за изработване на РП и последващото му изменение. Следователно при установеното неприлагане на тези планове, вътрешно-регулационната линия се "възстановява" /нанася/ по границата преди изменението й, което е спазено в случая. Доводът за приоритетните критерии по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. е ирелевантен, тъй като не се оспорва заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение чрез кредитиране само на едно от заключенията на СТЕ при противоречие между двете заключения. Вещото лице Лазарова изрично заявява в съдебно заседание, проведено на 15.07.2014 г., че "границата между двата имота по КП от 1956 г. и новата, съобразно заповедта на кмета на Община Елена са идентични". Тази констатация е залегнала и в заключението на вещото лице, с приложен графичен материал /5 бр. скици/. В първото заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Господинова не се съдържа констатация в тази насока, като вещото лице уточнява в съдебно заседание от 15.04.2014 г., че няма достатъчно информация. Именно за това е допусната и допълнителната СТЕ. Следователно не е налице твърдяното от касаторите противоречие между двете заключения на вещите лица. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена от пълномощникът на ответниците Рада Стоянова и Стефан Стоянов, предвид изхода на делото се явява основателна, поради което касаторите дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лв, съставляващи договорен и надлежно внесен адв. хонорар по приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,