Решение № 3967 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 758/2021 г.

Решение № 3967 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 758/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен" – община Пловдив, чрез юрк. С. като процесуален представител, против решение № 1690 от 7.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1773/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № РД-17-609 от 22.06.2017 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторът твърди незаконосъобразност на извода на съда за несъразмерна намеса в правната сфера на адресата на административния акт по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Прави се искане за отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът – С. М., чрез пълномощника си адв. З., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-17-609 от 22.06.2017 г. на кмета на кмета на район "Централен" – община Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Триетажна жилищна сграда" с идентификатор 56784.520.937. 2, в УПИ X-1688, 1691, кв. 496 по плана на Първа градска част на гр. Пловдив, с административен адрес: [улица], с приблизителна площ 76 кв. м., като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на нарушения на административната процедура, но в нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, както и в отклонение с предвижданията на действащия подробен устройствен план, поради което е незаконен. Обосновава заключение за неприложимост на разпоредбите за търпимост по § 16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ предвид липса на една от предпоставките на визираните разпоредби, а именно, че строежът е изпълнен в противоречие на действащите в по това време разпоредби. Крайният извод за незаконосъобразност на заповедта е основан на засягане правата на адресата на заповедта да използва жилищната сграда за задоволяване на жилищните си нужди. Безспорно е установено, че липсва друг имот, годен за живеене на обитателите на строежа, което обосновава извод, че заповедта е издадена при липса на съобразяване с принципа за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК, което е свързано с неспазване на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото, Административният съд – Пловдив, е съобразил дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с решение № 8940/12.06.2019 г. по адм. дело № 12106/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът правилно е преценил, че предвид представените доказателства за влошеното здравословно състояние на ответницата, обосновава още един извод, че административния орган не е съобразил при издаването на процесната заповед всички относими факти и обстоятелства, и какви последствия биха имали те върху нейния адресат. От приетото заключение на допуснатата СТЕ, неоспоримо е доказано, че в триетажната къща, освен ответницата, там живеят три семейства от общо 8 души. Къщата се състой се от три обособени етажа, като на първия живее внука на М., заедно със съпругата си и двете им малолетни деца, като адресната му регистрация в процесния строеж е още от 2006 г. На втория етаж живее синът на М., заедно със съпругата си и трите му малолетни деца, като от представените доказателства е видно, че те имат адресна регистрация съответно от 1996 г. и от 2001 г. На третия етаж, живее ответницата, като тя е с адресна регистрация на този адрес от 1998 г. Предвид това, е видно, че процесния строеж се обитава от семейството на ответницата повече от 25 години, като премахване на строежа, би им причинило вреда, която би била трудно поправима, с оглед, че цялото семейство, ведно с малолетните деца, които живеят в него биха останали без дом, което би представлявало несъразмерна мярка, предвид липсата на доказателства от страна на органа за противопоставим интерес, обуславящ нуждата от предвидената в заповедта санкция. Предвид изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответникът по касационната жалба С. М. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на по 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,