Решение № 2950 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2012 г.

Решение № 2950 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светлана Христова Сотирова от гр. Пловдив срещу решение № 1340 от 6.06.2012 г. по адм. дело № 1151 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 180 от 8.04.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ, РУ "СО" - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Светлана Христова Сотирова от гр. Пловдив срещу решение № 180 от 08.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № О-15-999-23-00111925 от 25.02.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 16.07.2010 г. - 15.08.2010 г. въз основа на болничен лист за общо заболяване № 2922854, серия А-2008, с мотиви, че не е започнала да упражнява трудова дейност по сключения трудов договор с "Николови БГ - 3" ЕООД, гр. Пловдив и "не е възникнало осигуряване по чл. 10 от КСО" За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив след преценка на събраните доказателства относно правоотношенията между жалбоподателката и посочения в болничния лист осигурител "Николови - БГ 3" ЕООД е приел, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице и няма право на парично обезщетение по чл. 40 от КСО. По делото са останали неизяснени въпросите във връзка с осигуряването на лицето на основание сключен трудов договор с едноличен търговец "Георги Серков", гр. Пловдив. Трудов договор № 17 от 01.04.2009 г. между "Николови - БГ 3" ЕООД като работодател и жалбоподателката Сотирова като работник за изпълнение на длъжността "продавач - консултант" е сключен на основание чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) - за извършване на работа извън установеното за работника работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство) за 4 часа на ден срещу трудово възнаграждение от 1500 лв. Съгласно представеното извлечение от Регистъра на трудовите договори за жалбоподателката е подадено уведомление за сключен договор с ЕТ "Георги Серков" от 07.01.2010 г. за изпълнение на длъжността "барман" при трудово възнаграждение в размер на 502.20 лв. (л. 37). В представената трудова книжка № 9, издадена на 27.05.2004 г., е вписано възникнало трудово правоотношение с ЕТ "Георги Серков" на 07.01.2010 г. за работа като барман на пълно работно време с договорено трудово възнаграждение в размер на 502.20 лв. В съдебното заседание на 08.09.2011 г. лицето е обяснило, че "другото ми работно място е в Тони 2000 на 8 часов работен ден". В заведението "Тони 2000" работи от 2009 г. и от 2010 г. получава заплата от 502.50 лв. В административното производство въпросите във връзка с осигуряването на жалбоподателката Сотирова на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО по трудовото правоотношение с ЕТ "Георги Серков" не са били изследвани. Административният орган е нарушил административно- процесуалното задължение по чл. 35 от АПК за предварително изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е повлияло върху материалноправната законосъобразност на волеизявлението му. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на въпроса за правото на жалбоподателката Сотирова на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40 от КСО след установяване на обстоятелствата във връзка с наличие на трудово правоотношение с ЕТ "Георги Серков" към датата на възникване на осигуреното събитие. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния съд за невъзникнало осигурително правоотношение между жалбоподателката Сотирова и "Николови - БГ 3" ЕООД. Некоректно в касационната жалба се препраща към съдебни решения, отнасящи се до прилагането на цитираните законови разпоредби към различна фактическа обстановка. След подробна преценка на събраните доказателства първоинстанционният административен съд е направил обоснования извод за антидатиране на трудовия договор по чл. 111 от Кодекса на труда. При липса на валидно сключен писмен трудов договор с "Николови - БГ 3" ЕООД жалбоподателката Сотирова е имала възможност да поиска обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от КТ. По делото е представен заверен препис от ревизионен акт № 211101483/04.07.2011 г. на Териториалната дирекция на НАП - Пловдив, ИРМ Смолян /необжалван/, според който "Николови - БГ 3" ЕООД не дължи осигурителни вноски за наети на работа лица. По тази причина Териториалната дирекция на НАП - Пловдив е поискала заличаване от информационните регистри на ТП на НОИ - Пловдив на декларираните преди това данни за осигуряване на лица по трудови правоотношения, в т. ч. и на жалбоподателката Сотирова. Съдът обосновано е приел за недоказано твърдяното обстоятелство, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност в изпълнение на трудов договор с "Николови - БГ 3" ЕООД, като е разнасяла листовки и рекламни материали по пощите срещу месечно заплащане от 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,