Решение № 1936 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2015 г.

Решение № 1936 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ - С. и "М." АД - С. против решение № 5605/21.08.2015 г., постановено по адм. д. 6777/2014 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/, с което е отменен отказът на директора на РИОСВ да се произнесе по заявление с вх. № 26-00-1624/17.02.2014 г. на "Е. " ЕООД" и с допълнително решение по чл. 176 АПК е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първия касатор твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК. Желае отмяна на първоинстанционния акт. Вторият касатор - "М." ЕООД намира оспорените решения за недопустими - съдът се е произнесъл по недопустима жалба, респективно за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон. Иска да бъде обезсилено атакуваното съдебно решение или евентуално отменено. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "Е." ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Професионална гимназия по топлинна и хладилна техника "Карл фон Линде" - С., редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби и недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустима, поради което следва да бъдат разгледани по същество. С обжалваното решение № 5605/21.08.2015 г., постановено по адм. д. 6777/2014 г. по описа на АССГ, е отменен отказа на директора на РИОСВ да се произнесе по заявление с вх. № 26-00-1624/17.02.2014 г. на "Е." ЕООД"; допълнено е с решение по чл. 176 АПК, като е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решаващият съд е приел, че по соченото заявление на "Е." ЕООД е образувано производство по раздел първи от Г. пета на Закона за управление на отпадъци /ЗУО/ - за издаване на разрешение за дейности с отпадъци на две площадки, за които следва да бъде издадено общо разрешение съгласно чл. 74, ал. 1 ЗУО. Ценейки част от събраните пред него доказателства първоинстанционния съд приема, че е налице не мълчаливо съгласие, а мълчалив отказ, който е незаконосъобразен, доколкото не са налице законови пречки за издаване на търсеното разрешение. Така постановеното съдебно решение е недопустим съдебен акт. Настоящият състав счита, че по искането на "Е." ЕООД не е формиран мълчалив отказ, поради което липсва годен предмет на оспорване. Няма спор между страните, че по заявление с вх. № 26-0001624/17.02.2014 г., подадено от "Е.", ЕООД, град С. за издаване на разрешение по чл. 68, ал. 1 от ЗУО - за извършване на дейност по събиране, съхранение и третиране на отпадъци задълженият орган - директора на РИОСВ С.- до 25 юни 2014 г. /датата на подаване на жалбата до първоинстанционния съд/ - не се е произнесъл. И макар в жалбата да се твърди, че се оспорва "мълчаливо съгласие", формирано на основание чл. 36 ЗУО, АССГ е приел, че е налице "мълчалив отказ" и с оспореният съдебен акт отменил същия. Върховния административен съд приема, че в случая не са формирани нито "мълчаливо съгласие", нито "мълчалив отказ". Според чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Съгласно ал. 4 на с. з., непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. В чл. 36 ЗУО изрично е предвидено, че изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл. 35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност. Първоинстанционния съд е игнорирал тази законова презумпция и е приел, че е недопустимо, по силата на "мълчаливо съгласие" да се извършва специфична дейност, свързана с управление на отпадъците. Сочи, че в интерес и на жалбоподателя и на обществото е изрично произнасяне на органа и да разреши, респективно откаже извършване на желаната от заявителя дейност. За да е налице мълчалив отказ, респективно мълчаливо съгласие обаче, следва компетентният административен орган да е задължен по силата на законовата регламентация да се произнесе в предвидения срок. Не всяко непроизнасяне на административния орган е основание да се приеме, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, респективно мълчаливо съгласие. Такива са налице само, когато органът, до когото е отправено искането, има задължение да се произнесе по направеното искане или има задължение да направи предложение до друг орган за издаването на акта (аргумент от чл. 58, ал. 2 от АПК). В случая специалния закон съдържа различни, от предвидените в чл. 57 АПК, срокове за произнасяне. Съгласно, разпоредбата на чл. 68 ЗУО - заинтересованите лица подават заявление за издаване на разрешение, към което прилагат сочените в чл. 69 с. закон приложения. По силата на ал. 10 /предишна ал. 8 - ДВ, 105/2016 г./. Органът по чл. 67 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата и/или с цел отстраняване на нередовностите. Съгласно разпоредбата на ал. 12 с. закон - в срок от два месеца от уведомяването -заявителят отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗУО, в срок от 15 дни от подаване на заявлението, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняване на нередовности - компетентният орган оповестява и осигурява, съвместно с общините, в продължение на един месец, при равнопоставеност обществен достъп до заявлението. Накрая, съгласно чл. 71 ЗУО - компетентният орган по чл. 67 се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите, или от изтичането на едномесечния срок по чл. 70, ал. 3, като издава или мотивирано отказва издаването на разрешение. Първоинстанционния съд, в разрез с нормата на чл. 58 АПК - е приел, че в към момента на подаване на жалбата на дружеството е налице мълчалив отказ. Съгласно утвърдената практика на съдилищата - мълчалив отказ е налице, когато нормативно установеното задължение за произнасяне от страна на административния орган не е изпълнено в предвидения от закона срок, като административният орган дължи произнасяне в срок по искане, в рамките на неговата компетентност, което предвижда издаване на административен акт или отказ да се издаде такъв. АССГ - не сочи крайната дата, на която, с оглед естеството на спора, административният орган е следвало да се произнесе. Безспорно директорът на РИОСВ - е бил сезиран на 17.02.2014 г., а жалбата срещу непроизнасянето в срок е подадена на 25 юни 2014 г., т. е. четири месеца по-късно. Настоящият съдебен състав, въз основа на събраният доказателствен материал, приема, че към нея дата не е бил формиран нито мълчалив отказ, нито мълчаливо съгласие, съгласно сочените в специалния закон срокове, а административната процедура по издаване на търсеното разрешение - неприключила. С писмо от 12.03.2014 г. дружеството е уведомено, че подаденото заявление съдържа нередовности и са дадени указания за отстраняването им. В административната преписка се съдържа и констативен протокол № УООП-ИМ-15/17.04.2014 г., за извършена проверка на "Е. " ЕООД, на площадка за дейности с отпадъци, във връзка с подадено заявление от 17.02.2014 г. по чл. 68, ал. 1 ЗУО. Също така, в преписката се съдържат и становища на Столична регионална здравна инспекция/СРЗИ/, във връзка с процесното заявление на "Е.", ЕООД за издаване на разрешение за извършване на дейност с отпадъци, ценени и от първоинстанционния съд, които са с дати последвали образуването на делото. Също така, по делото е представен и КП № У№ № ВП-ВЯ-79/27.11.2014 г., отново съставен във връзка със соченото заявление. Всички тези становища и констативни протоколи са сведени до знанието на дружеството заявител или са с участие на негови представители. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по изложените съображения в случая не е формиран мълчалив отказ на директора на РИОСВ, поради което жалбата, с която е сезиран АССГ е без предмет, налице са основанията по чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по недопустима жалба - а именно такава, която няма за предмет, подлежащ на оспорване административен акт, и прекратяване на производството по делото. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение