Решение № 8671 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2013 г.

Решение № 8671 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "К." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, обл. София, против заповед № РД-14-129 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (сега министър на икономиката и енергетиката), с която дружеството е заличено от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, в частта "туроператор". Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на същия. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) (отм.), докато неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (Наредбата) - отм., доколкото не е предвидено в ЗТ (отм.), не може да бъде основание за заличаването на жалбоподателя от горния регистър и за обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. Твърди, също така, че издаването на индивидуален административен акт без правно основание е толкова съществен порок, който влече нищожността на акта. Оспорената заповед е и несъразмерна, като издадена в нарушение на чл. 6 от АПК, като преследваната с наложената санкция цел може да се постигне и с налагане на имуществена санкция. Иска се отмяна на заповедта, респ. обявяване нищожността на същата. Претендират се разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Ответната страна министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Въловска, в представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в хипотезата на уважаване жалбата на дружеството. Върховният административен съд, VII отделение, при спазване на указанията по допустимостта на жалбата, дадени с определение № 5407 от 17.04.2014 г. по адм. дело № 4372/2014 г. по описа на Върховния административен съд, V-членен състав, II колегия, намира, че следва да се произнесе само по искането за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят притежава удостоверение за регистрация N РК-01-6391 от 19.05.2009 г. за туристическа дейност като "туроператор" и "туристически агент". Административното производство е започнало по предложение на Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, отразено в протокол N РК-07-01 от 08.01.2013 г. Със заповед N РД-14-129 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, издадена при условията на заместване със заповед N РД-16-46 от 15.01.2013 г. (л. 24 от делото), на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма и § 9, ал. 1 и 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (отм.), е наредено: 1. заличаване на "К." ООД от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в като "туроператор", 2. обезсилване на удостоверението за регистрация; 3. издаване на актуално удостоверение за регистрация. В приложения към заповедта списък към протокол N РК-07-01 от 08.01.2013 г. под № 4 е вписано "К." ООД (л. 50). По делото е представена застрахователна полица N 0000107224 от 07.05.2012 г. със ЗАД "Армеец" (л. 23) със срок на действие 30.05.2012 г. до 29.05.2013 г., както и добавък към нея с предмет промяна на застрахователната сума на 25 000 лв. за срок от 01.07.2012 г. до 29.05.2013 г., а дружеството-жалбоподател не спори по факта, че добавъка не е бил представен пред ресорния министър. При така установената фактическа обстановка и с оглед подаването на жалбата извън преклузивния 14-дневен срок за обжалване на заповедта като унищожаем административен акт, предмет на съдебната проверка е твърдяната нищожност на заповедта. В АПК не съществува легално определение за нищожност на административен акт и не са формулирани правни основания за нищожност на административните актове. В административноправната литература и в съдебната практика е възприет критерият за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е. когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост. В случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 20 от ЗТ (отм.), в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание и като такъв представлява валиден индивидуален административен акт с правопогасяващо правно действие. Заповедта е подписана от заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма в условията на заместване на титуляра, поради което не е нищожна. Не се установяват, а и не се твърдят такива съществени нарушения на административнопризводствените правила, които да имат последица нищожност. Възраженията на жалбоподателя за противоречие на оспорената заповед с материалноправните норми, визирани в ЗТ (отм.), както и несъответствие с целта на закона (жалбоподателят твърди, че преследваната от закона цел може да се постигне с налагането на административно-наказателна санкция по реда на чл. 86а от ЗТ (отм), а не със заличаване от регистъра), имат отношение към евентуална унищожаемост, а не към нищожността на административния акт. Заповедта по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) не представлява административна санкция. Наказанията за административни нарушения са изчерпателно посочени в ЗАНН и заличаването от регистъра, макар и да има конститутивно действие, не е санкция. Разноски не се претендират от ответника по жалбата, поради което не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,