Решение № 14634 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2014 г.

Решение № 14634 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1546 от 26.06.2014 г. по административно дело № 297/2014 г. Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитър Георгиев Кривчов от гр. Варна против решение № 35/10.01.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 3704061129 от 18.10.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл. 79а, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.) на Кривчов е отказано изменение на получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Димитър Георгиев Кривчов. Касаторът не сочи касационни основания за отмяна на решението, а излага съображения в насока, че следва да му се измени размерът на пенсията, като посочва кой според него стаж следва да му бъде признат от пенсионния орган. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване", РУСО) - Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с изложеното в касационната жалба и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличие на отменителните основания по чл. 209 от АПК. С процесното разпореждане от 18.10.2013 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Варна от 10.01.2014 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е отказал да измени отпуснатата на Димитър Георгиев Кривчов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с допълнителен осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането по заявление на пенсионера от 06.08.2013 г. поради липсата на най-малко 5 години стаж по специалността "минен електрошлосер", придобита от него в Промишлено училище - школа за трудови резерви № 41, гр. Димитровград и удостоверено със свидетелство № 76/1958 г. от Промишлено училище - школа за трудови резерви № 41, гр. Димитровград, удостоверение № УД762-564 от 16.07.2013 г. и удостоверение № УД 751-581/20.08.2013 г., издадени от Професионална гимназия "Капитан Петко Войвода", гр. Димитровград (преименуваното Промишлено училище - 2006 г.), от които се установява, че Кривчов е учил в Промишлено училище - школа за трудови резерви № 41, гр. Димитровград, специалност "Минен електрошлосер" през периода от 01.09.1953 г. до 30.06.1955 г. и е придобил квалификация - IV разряд. Разпореждането от 18.10.2013 г. е атакувано от Кривчов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ - Варна, като лицето е претендирало, че неоснователно не му е признат стажа по време на обучението в Промишлено училище - школа за трудови резерви № 41, гр. Димитровград. Заедно с жалбата Кривчов е представил и данни за положен трудов стаж след завършване на училището в гр. Димитровград, от които се установява, че: в периода 19.09.1955 г. - 01.02.1957 г. е работил на длъжността "подземен работник - светочник" в ДМП "Марбас", р. Надежда (1 г., 4 месеца и 6 дни); в периода 02.03.1957 г. - 31.12.1958 г. е работил на длъжността "подземен машинист" в ДМП "Марбас" (1 г., 6 месеца и 10 дни); в периода 17.01.1959 г. - 12.08.1960 г. е работил на длъжността "подземен шлосер" в ДМП "Марбас", Нови рудници - Димитровград (1 г., 6 месеца и 25 дни). Директорът на РУСО - Варна е изчислил, че така представеният стаж е в размер на 4 години 3 месеца и 1 ден, който е включен при първоначалното отпускане на пенсията на Кривчов с решение № 0450 от 07.08.1987 г. на ПК при НОС при ОДПО - Варна, като е бил трансформиран по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО като такъв от първа категория, като 1 г. се трансформира в 3 години. Стажът на заявителя в периода от 27.09.1960 г. - 01.11.1976 г. е положен в Монтажен район, Старозагорско, на длъжността "ел. монтьор", в Пусково-накладъчен и контролно-заваръчен район на длъжността "ел. монтьор" и "технически ръководител", и в Пусково-накладъчно управление - София на длъжността "технически ръководител". В периода 01.07.1977 г. - 01.10.1987 г. е изпълнявал длъжността "летец-пилот" и "втори летец-пилот", като посочения период и периода 08.04.1987 г. - 01.10.1987 г. са зачетени при условията на първа категория труд чрез трансформиране, като 3 години се зачитат за 5 години още при първоначалното отпускане на пенсията. При осъществения административен контрол директорът на РУСО - Варна не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че не е налице изискването да има придобит 5 годишен стаж по специалността "минен електрошлосер" след завършване на промишленото училище и че не може да се приеме за трудов стаж практическите уроци, на които се е обучавал Кривчов преди завършване на специалността. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Варна е отхвърлена по съображения, че то е издадено от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото и приложимия правен регламент е изводът на съда, че решаващият административен орган обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на материалния закон е приел, че по отношение на Димитър Кривчов не е налице законово регламентирано основание за преизчисляване (изменение) на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на най-малко 5 години по специалността "минен електрошлосер" след завършването на Промишлено училище - школа за трудови резерви № 41, гр. Димитровград, за да му бъде зачетен трудов стаж от трета категория времето на обучението в посоченото училище. Съгласно разпоредбата на чл. 79а, т. 2 от ППЗП (отм.) за трудов стаж от трета категория се зачита времето на обучение в професионално-технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството. В случая искането на Кривчов е стажът в периода от 01.09.1953 г. до 03.07.1955 г. (датата на придобиване на специалността) да му се зачете за трудов стаж от трета категория и въз основа на този стаж пенсията му да бъде изменена. От представените от заявителя доказателства за придобит стаж след дипломирането, като такъв положен по специалността, която е завършил в Промишлено училище - школа за трудови резерви № 41, гр. Димитровград, е само стажът, положен на длъжността "подземен шлосер" в периода от 17.01.1959 г. - 12.08.1960 г. в ДМП "Марбас", Нови рудници-Димитровград, което според пенсионния орган е 1 г. 4 месеца и 15 дни трудов стаж, положен по специалността, придобита в професионално-техническото училище. Останалите длъжности, които е изпълнявал Кривчов - подземен работник-светочник, подземен машинист, не са такива по специалността "минен електорошлосер". По отношения на труда, положен от касатора на длъжностите ел. монтьор, технически ръководител и шлосер пък се установява, че този труд не е положен в мините, а е по строителство на брикетни фабрики. По отношение на другите изпълнявани от Кривчов длъжности в следващите периоди 01.07.1977 г. - 01.10.1987 г. и 08.04.1987 г. - 01.10.1987 г. също не се установява да е извършвал работа по специалността "минен електрошлосер". С оглед така положения от касатора труд правилен е бил изводът на пенсионният орган, че няма най-малко 5 години стаж след дипломирането му по завършената специалност. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че практическата работа, полагана по време на обученията, не може да се зачете на самостоятелно основание за трудов стаж, тъй като тя е свързана с придобиване на практически знания и умения с оглед успешното завършване на специалността. Тези практически обучения биха могли да се признаят за трудов стаж само ведно с признаването на целия период на обучение за трудов стаж и то при наличието на най-малко 5 години стаж по специалността след придобиването й. По делото е приложено и ПМС № 199 от 03.03.1952 г., като в т. 5 е отразено, че завършилите училищата и школите за трудови резерви се задължават да работят 4 години в производството, където се изпращат. В жалбата си до първоинстанционния съд Кривчов е заявил, че след като е изтекъл срокът му от 4 години, той е продължил да работи още 11 месеца в мината и е напуснал, след което е започнал работа като елекромонтажник и шлосер на строителството на Брикетната фабрика до ТЕЦ - 1 район Марица - Изток и е продължил техническото си образование задочно в Техникума по електротехника "Циолковски" - гр. Пловдив. От изложеното следва, че касаторът по собствено желание е напуснал работата си по завършената от него специалност преди да натрупа най-малко 5 години стаж по специалността "минен електрошлосер" и впоследствие не я упражнявал. В случай, че той е работил по посочената специалност, дори и в по-късен период, който не е непосредствено след завършване на училището, то този стаж също щеше да бъде прибавен към натрупаният до момента. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и постановени при правилно прилагане на чл. 79а, т. 2 от ППЗП (отм.). С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,