Решение № 7840 от 13.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф+С Агро ООД, гр. Русе срещу решение 40 от 05.10.2022 г. по адм. дело 153/2022 г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 11-1/10.01.2022 г., издаден от главен специалист в отдел МДТ към дирекция ФМДТ при община Две могили, с който са определени задължения за ТБО за 2021 г. в общ размер на 26 083,18 лева и лихви в размер на 956,38 лева, както и в полза на Община Две могили са присъдени разноски в размер на 1341,19 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е постановено, без да се обсъдят всички доказателства по делото, включително и комбинираната техническо-икономическа експертиза, свидетелските показания, като е формиран неправилен и необоснован извод за законосъобразност на АУЗД. Поддържа, че необосновано АС Русе не е приложил нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ / в приложимата редакция за процесния период/, доколкото Наредба 5 на Общински съвет Две могили / чл. 13 от същата/ противоречи на посочената законова разпоредба. Счита, че по делото не е доказана невъзможността да се установи количеството на битовите отпадъци, че не са налице предпоставките по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Иска отмяната на решението ведно със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът отдел Местни данъци и такси при Община Две могили не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Русе е бил Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК 11-1 от 10.01.2022 г. , с който в тежест на дружеството е определена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г. за имот с идентификатор 20184.1.1228 /с партиден номер 6804F3871/ в размер на 16 554,28 лева главница и лихви в размер на 606,99 лева и за имот с идентификатор 81373.63.29 / с партиден номер 6804F1152/ в размер на 9528,90 лева главница и лихви в размер на 349,39 лева. Съдът е приел от фактическа страна, че дружеството е собственик на недвижими имоти в Община Две Могили, както следва: - нежилищен недвижим имот с адрес гр. Две могили, [улица], представляващ УПИ с идентификатор 20184.1.1228, за който е подадена декларация по ЗМДТ с вх. 68040000144 от 22.02.2016 г. и е разкрита данъчна партида с 6804F3871; - нежилищен недвижим имот с адрес [улица], [населено място], общ. Две могили, представляващ УПИ в строителни граници с идентификатор 81373.63.29, за който е подадена декларация с вх. 68040000391 от 18.07.2013 г. и е открита данъчна партида с 6804F1152. На 15.12.2020 г. Ф+С Агро ООД е подало искане по чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на акт за установяване на задължения по декларация за календарната 2021 г. за двата имота. АС Русе е формирал извод за материална законосъобразност на АУЗД, като е изложил мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ и по чл. 9б вр. чл.4, ал. 4 ЗМДТ, в установената форма и съдържание, като включва фактически и правни основания за издаването му. Установява, че процесните имоти попадат в район, за който Община Две могили е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Приема, че по делото не е спорен размерът на определената ТБО за 2021 г. за двата имота, а спорът е относно определения метод за изчисление. Относно метода на определяне на таксата посоча, че за 2021 г. се прилага чл. 67 ЗМДТ / в редакцията съгласно ДВ, бр. 119/2002 г./, като изменението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ със ЗИД, ДВ, бр. 101/2013 г. не е влязло в сила. В тази връзка допълва, че компонентите на ТБО са определени в чл.13, ал. 2 от Наредба 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставени на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, в редакцията след изменение с решение 277 по протокол 15 от 19.12.2020 г. Тези размери за имотите на предприятия са: 2, 9 за сметосъбиране и сметоизвозване; 3, 5 за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и 5, 1 за чистотата на териториите за обществено ползване. Основата за изчисляване на ТБО е данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 ЗМДТ. Според съда мотивирането на начина на определяне на размера на ТБО е елемент от производството по приемане на решение на Общинския съвет, с което се определят конкретните размери на ТБО, а не е част от производството по определяне на конкретните задължения за ДЗЛ, в което производство се прилагат вече уредените от Общинския съвет размери на таксата според възприетия от Общинския съвет метод за определянето им. В тази връзка счита, че действително изрични мотиви за невъзможността ТБО в Община Две могили да бъде определена на база на количеството отпадъци не се съдържа във взетото решение на Общинския съвет решение от 29.12.2020 г. за приемане на Наредба 5, а такива са изложени в докладна записка вх. 371 от 14.12.2020 г. на кмета на общината, което е достатъчно условие за приложимост на метода по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Констатира, че в АУЗД правилно е определен размерът на основата, а именно отчетната стойност на имотите, която не е била спорна в производството. В заключение достига до извода, че задълженията за ТБО за отделните компоненти за имотите за процесната 2021 г. са определени в съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и съгласно размерите, установени с чл.13, ал. 2 от цитираната Наредба 5, приета от Общински съвет Две могили. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за съществени процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд, довели до неправилност и необоснованост на извода на съда за материална законосъобразност на процесния АУЗД. Правилно съдът е очертал спора между страните, а именно какъв е приложимият метод за изчисление на дължимата ТБО за двата недвижими имоти, находящи се на територията на Община Две могили за процесната 2021 г. и съответно, какъв е размерът на отделните компоненти на ТБО. Основателно е оплакването на касатора за приложимост на метода по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Според цитираната разпоредба размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая съдът е формирал извод за невъзможност да се определи ТБО според количеството отпадъци, което е обосновано в докладна записка на кмета на Община Две могили, съдържаща мотивите за изменение на процесната Наредба. Приел е, че след като законът допуска размерът на ТБО да е изчислен пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, когато не е възможно определянето й въз основа на количеството на битовите отпадъци и Общинският съвет, излагайки мотиви за тази невъзможност, е определил ТБО в промили върху данъчната оценка на имотите по смисъла на чл. 21 ЗМДТ, то не е налице пряко несъответствие на действащата Наредба 5 на Общински съвет Две могили с нормативен акт от по-висока степен ЗМДТ, което да налага приложимост на чл.15, ал. 3 ЗНА. Така формираният извод е неправилен и не се споделя от настоящата касационна инстанция. Съдът е тълкувал неправилно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, както и съответните разпоредби от Наредба 5 на Общински съвет Две могили. Според трайната практика на Върховния административен съд / включително и по дела между същите страни по сходни казуси/ чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ регламентира способите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци и те не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност в последователност, посочена в цитираната правна норма / решение по адм. дело 10984/2017 г., решение по адм. дело 14206/2018 г., решение по адм. дело 3464/2022 г. по описа на Върховния административен съд и др./. В случая в чл. 13, ал. 2 от Наредба 5 на Общински съвет Две могили не е предвидена възможност за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци, а размерът й според отделните компоненти се определя само въз основа на метода пропорционално върху основа, определена от общинския съвет / т.е. по метода, регламентиран в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ/. В тази връзка след като чл.13, ал. 2 от Наредбата на Общинския съвет Две могили противоречи на акт от по-висока степен, а именно на ЗМДТ, а органът не е установил поради каква причина таксата за битови отпадъци не може да се определя по количество отпадъци, то съдът е бил длъжен да приложи законовата разпоредба на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Съдът не е взел предвид, че в преписката се съдържа изрична декларация от дружеството, в която е посочило, че за 2021 г. ТБО за имота, находящ се в гр. Две могили, [улица] ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци в следните съдове 2 бр. тип Бобър. От друга страна, от заключението по комбинираната съдебна технико- икономическа експертиза е видно, че са налице доказателства за възможността за определяне на разходите на общината за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на отпадъците в депа според количеството отпадък, които разходи следва да бъдат понесени от причинителя или притежателя на отпадъците. Едновременно с това са събрани писмени доказателства, част от административната преписка / съдържащи се в класьор приложение по делото/относно услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на отпадъците в депа, за почистване на териториите за обществено ползване на територията на Община Две могили, както и са разпитани свидетели с оглед установяване на обстоятелството какви контейнери са ползват от дружеството за двата имота и дали се извършват отделните услуги от страна на общината по отношение на процесните имоти, собственост на дружеството / по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите на обществено ползване действително извършване на услугата, а за услугата обезвреждане на отпадъците в депа е достатъчно наличието на изградено депо аргумент от чл. 71, т.1, т.2 и т. 3 ЗМДТ / в приложимата редакция/. Съдът не е обсъждал констатациите на вещото лице по приетото по делото заключение, както и останалия доказателствен материал, като не е формирал мотиви за наличието на възможност за определяне на ТБО за двата компонента услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на отпадъците в депа по отношение на процесните имоти на дружеството според количеството отпадъци. Такава възможност е установима в процесния случай, но поради липсата на извод от страна на съда в тази насока и конкретни фактически установявания досежно размера на отделните компоненти на ТБО за процесната 2021 г. спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящия съдебен състав. В противен случай би се стигнало до лишаване на страните по спора от една съдебна инстанция. Това налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на Административен съд Русе, който да изложи мотиви досежно приложимия метод за определяне на основата за изчисление на ТБО и конкретния размер на отделните компоненти на ТБО за двата имота за процесната 2021 г., обсъждайки задълбочено събраните по делото доказателства, включително и заключението по комбинираната технико-икономическа експертиза, при съобразяване на тълкуването на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ досежно приложимостта на методите на изчисляване на таксата за битови отпадъци. В обобщение съдът следва да направи извод дали АУЗД относно задълженията за ТБО за 2021 г. за процесните имоти, находящи се на територията на Община Две могили, е законосъобразен, като съобрази размера на таксата с оглед отделните компоненти за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа и за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските. При новото разглеждане на делото новият състав се произнася и за разноските пред настоящата касационна инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение