Решение № 95 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2010 г.

Решение № 95 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 63а от 11.04.2007 г., постановено по гр. д. № 1256 по описа за 2006 г. на Софийски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на П. А. М., С. П. М., Л. С. Т., Р. Д. И. и Д. Д. Я., че към образуване на ТКЗС през 1956 г. С. Ц. Т. /К./ е била собственик на земеделски имот, находящ се в землището на [населено място], местността "Ч.", представляващ нива от 2.200 дка, при посочени съседи, нанесен в картата на земеделските имоти на [населено място] с № 001174. В молбата са изложени твърдения, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на предходно влязло в сила решение № 9 от 10.02.2000 г. по гр. гр. № 217/1997 г. на Ботевградски районен съд, с което е уважен предявения от П. А. М., С. П. М. и Д. П. Т. ревандикационен иск за същия имот, с което е разрешен и спора за собствеността към настоящия момент, обусловен от въведения в производството преюдициален спор за материално право по отношение собствеността на С. Т. към момента на включване на имота в ТКЗС. Ответникът по молбата В. Н. Ц. оспорва същата. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл. 305, т. 4 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК (отм.) заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е следователно да е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, какъвто в случая не е налице, тъй като предметът на разглеждане по посочените в молбата дела и страните са различни. Основанието на иска по чл. 108 ЗС и на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не са идентични, дори и да обхващат някои общи факти. Основанието на иска по чл. 108 ЗС с предмет земеделска земя е принадлежността на правото на собственост към настоящия момент, обусловено от твърдяното придобивно основание и реализирано възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Основанието на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, като предпоставка за приключване на реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ в лицето именно на бившия собственик, респ. неговите наследници. В случая с решение № 9 от 10.02.2000 г. по гр. гр. № 217/1997 г. на Ботевградски районен съд е прието, че ревандикационния иск е основателен, тъй като ищците П. А. М., С. П. М. и Д. П. Т. се легитимират като собственици с решение на ПК-Б. за възстановяване правото на собственост. Разгледаният преюдициален спор за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС е само с оглед упражняване на косвен съдебен контрол върху реституционното решение и не се обхваща от силата на пресъдено нещо. В този смисъл решението за уважаване на ревандикационния иск по гр. д. № 217/1997 г., потвърдено с решение от 17.10.2000 г. по гр. д. № 459/2000 г. на Софийски окръжен съд не противоречи на решение № 63а от 11.04.2006 г., постановено по гр. д. № 1256 по описа за 2006 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с решение № 506/15.06.2009 г. по гр. д. № 5988/2007 г., ВКС, II г. о., а съответно не е налице основанието по чл. 303, т. 4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение