Решение № 4548 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 748/2009 г.

Решение № 4548 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 748/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Икор България" ООД - гр. София против решение № 701/30.09.2008 г. по адм. д. № 5040/2007 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 20003839/4.06.2007 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с решение № 1370/20.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София в частта за непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: 01.02. - 28.02.2002 г., 01.04. - 30.04.2002 г., 01.07. - 31.08.2002 г. и 01.06. - 30.06.2004 г. в общ размер на 16 242,20 лв. по данъчни фактури издадени от доставчиците: "Юлита Сървис" ЕООД, ЕТ "Ева - Анета Иванова - Ст. Стоянов" и "Суматра" ЕООД. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Кадирова оспорва касационната жалба и взема становище за оставяне в сила на решението като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на жалбоподателя относно твърдяните процесуални нарушения по събирането на доказателства в хода на ревизията, по валидността на РА, с оглед възражението за нарушения по чл. 117 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК и по материалната законосъобразност на постановения отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Юлита Сървис" ЕООД, ЕТ "Ева-Анета Иванова-Ст. Стоянов" и "Суматра" ЕООД. Съдът е приел, че възраженията за процесуални нарушения са неоснователни, а по същество е приел, че в хода на оспорване на РА жалбоподателят не е успял да обори констатациите на органа по приходите за липса на доказателства за реално осъществени доставки, за техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, за счетоводното отразяване като задължение към бюджета, включително и с приетата по делото ССЕ, която потвърждава констатацията, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, за да се извърши проверка за наличие на счетоводна отчетност и доказателства относими към реалността на доставките - техническа и материална обезпеченост за осъществяването им. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, който е поддържан и в хода на обжалването пред първоинстанционния съд, че ревизионният акт е издаден от лице, което е участвало при извършване на ревизията, с което е нарушена разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Правилно съдът е изложил мотиви в смисъл, че в ДОПК не съществува изрична разпоредба сочеща, че ревизионният акт следва да бъде издаден от друг орган по приходите, който не е участвал в ревизионното производство. Единственото изискване по отношение на органа, издал ревизионния акт, очертано в ДОПК е той да бъде орган по приходите, т. е. съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, лице, което заема инспекторска или експертна длъжност в НАП. Не се спори по делото, че процесния ревизионен акт е издаден от главен инспектор по приходите към ТД на НАП - София-град и след като няма изрична законова забрана за участие на ревизиращите органи в издаването на акта, то не е налице твърдяното от касатора нарушение на процесуални норми при издаването на РА - чл. 117 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е необосновано в частта по направените възражения по чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК. И пред касационната инстанция се поддържа възражението, че при издаването на ревизионния акт са нарушени процесуално-правните разпоредби на ДОПК, по-специално процедурата по връчване на съобщения и поставяне на съобщение в Интернет страницата на НАП. В тази част мотивите на съдебното решение съдържат последователен преглед на съобщенията по дати, за това когато са закачени на таблото за известия в ТД на НАП - Видин, Враца и Офис "Изток" - София и кога са публикувани в Интернет. Съдът е съобразил, че ако в 14-дневният данъчно задълженото лице не се яви, съобщението се прилага към досието и се смята за редовно връчено и този срок започва да тече не от момента на получаване на обратната разписка, а от поставяне на съобщението. С оглед на това, твърдението на касатора за нарушение на процедурата по връчване е недоказано в хода на оспорването и не е оборена доказателствената сила на протоколите за извършените посещения на адреса за кореспонденции на всички доставчици, като протоколите съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК са официални документи и съдът правилно е приел, че се ползват с доказателствена сила относно фактическите констатации, съдържащи се в тях. По съществото на спора във връзка с оспорване на правното основание за отказ, на което е издаден РА и потвърдителното решение, а именно: по чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗДДС (отм.), във вр. чл. 63 и чл. 6 от ЗДДС (отм.) - недоказано счетоводно отразяване от доставчиците на задължението към бюджета, недоказана материална и техническа обезпеченост на доставчиците за реално осъществяване на доставките, съдът правилно е стигнал до извод за необорване на констатациите на акта и за неговата законосъобразност. От данните по делото се установява, че при извършената ревизия на дружеството - касатор в настоящото производство за данъчни периоди: м. 02., м. 04., м. 07, м. 08.2002 г. и м. 06.2004, т. е отказан данъчен кредит, както следва:-по 5 бр. фактури издадени от "Юлита Сървис" ЕООД за м. 02 и м. 04.2002 г. с предмет строително-монтажни работи; по 3 бр. фактури издадени от ЕТ "Ева-Анета Иванова-Ст. Стоянов" за м. 07 и м. 08.2002 г. с предмет строително-монтажни работи;-по една фактура № 36/28.06.2004 г. издадена от "Суматра" ЕООД с предмет услуга "маркетингово проучване". По искане на жалбоподателя е допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице не опровергава констатацията на ревизията за ненамиране на доставчиците на данъчните им адреси, а напротив - я потвърждава като отразява в заключението си и потвърждава устно, че при извършените посещения на адресите за кореспонденция на тримата доставчици не е открила представители и експертизата е изготвена само на база съдържащата се информация в данъчните досиета но доставчиците в съответните ТД на НАП. От заключението на вещото лице се установява, че при изготвяне на заключението е работила с информация, съдържаща се в данъчните досиета и досиетата по ЗДДС към съответните данъчни подразделения, а в същите няма приложена информация за предходни доставчици, няма информация за услугите, които са документирани с процесиите фактури, няма информация за изплатени суми и осчетоводявания от доставчиците. Вещото лице сочи, че от предоставеното в Данъчно подразделение, гр. Враца данъчно досие на "Юлита Сървис" ЕООД е видно, че дружеството не притежава собствени дълготрайни материални и нематериални активи, няма информация за наети складови и търговски обекти. За доставчика ЕТ "Ева-Анета Иванова-Ст. Стоянов" установява, че липсва данъчно досие в данъчното подразделение и няма каквато и да е информация дали едноличният търговец притежава собствени и наети складови и търговски помещения, за да се установи осъществяването на доставките. В данъчните досиета и на тримата доставчика няма приложени хронологии по счетоводни сметки. Вещото лице твърди още, че няма данни за кадровата обезпеченост на "Юлита Сървис" ЕООД и "Суматра" ЕООД - няма данни за персонал, назначен по трудови договори, което обстоятелство се установява от приложените към данъчните досиета Отчети за приходи и разходи, като в раздела на разходите по икономически елементи няма отчетени разходи за персонал и осигуровки, няма информация за наети лица по граждански договори. Вещото лице посочва още, че в данъчните досиета на "Юлита Сървис" ЕООД и "Суматра" ЕООД няма извлечения от счетоводни сметки. Отразено е, че дружествата не притежават ДМА, не притежават собствени транспортни средства, няма информация те да са ползвали нает транспорт, което е от значение за доказване на доставката на СМР. В данъчните досиета на доставчиците няма информация за произхода на влаганите материали, при използване на СМР, няма превъзлагане на услуги от доставчиците. При проверка на досиетата на доставчиците процесните фактури са включени в Дневниците за продажби и в Справките декларации за ДДС за съответните периоди, но поради липса на счетоводни регистри, няма информация за осчетоводяване на ДДС при доставчиците, няма информация и за начина на осчетоводяване на процесните фактури. От данъчните досиета на доставчиците е видно, че те не разполагат с персонал по трудови договори. По отношение на изплатените суми също няма безспорни доказателства, тъй като само "Суматра" ЕООД има регистриран ЕКАФП, а за "Юлита Сървис" ЕООД и ЕТ" Ева-Анета Иванова-Ст. Стоянов" няма информация в данъчните досиета за регистрирани такива електронни устройства. Не е налице и внасяне на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчиците "Юлита Сървис" ЕООД и ЕТ "Ева-Анета Иванова-Ст. Стоянов", както е вписал в заключението си експерта, с изключение на установеното внасяне по ДДС-сметката на ДДС по фактурата, издадена от "Суматра" ЕООД. При липса на доказаност на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) на услугата, извършена от "Суматра" ЕООД внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" е без правно основание за това обстоятелство обосновава неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). При оспорена реалност на услугите по процесните фактури, оспорващият РА е длъжен да установи с безспорни за това доказателства положителният факт на осъществяване на услугите от тези доставчици. След като в конкретния случай такова доказване не е осъществено, правилно е прието от съда, че жалбата срещу РА е неоснователна. При така установените данни, съдът е извел правилни изводи за недоказано начисляването на данъка от доставчиците, които не могат да бъдат открити на данъчните им адреси и това е препятствало проверка на счетоводството им, във връзка с начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и правилни изводи за недоказаност на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) поради същите обстоятелства. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че същият като съд по същество следва да съобрази всички материално правни предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит като едно от изискванията за това е основанието по чл. 6 от ЗДДС (отм.) - реални доставки, за доказването на които са изискани доказателства от доставчиците. В РА и потвърдителното решение изрично е вписано правното основание за отказ по чл. 6 от ЗДДС (отм.) и това основание е обосновано с констатациите в акта на органа по приходите, поради не представянето на доказателства за осъществяване на сделките. В хода на оспорване на отказа да му бъде признато правото на данъчен кредит жалбоподателят е следвало да докаже всички положителни предпоставки във връзка с възникване и упражняване на правото, като в това се включва задължително и доказване, че сделките са реални, още повече че в случая се касае за доставки на услуги - СМР и маркетингово проучване, които следва да имат придружаващи документи, съгласно специалните изисквания за такъв вид доставки на услуги. Както е видно от процесните фактури, отразените СМР са във връзка с договори и приемателно-предавателни протоколи и за същите би следвало да има и съответните актове за приемане на строително-монтажните работи, съгласно изискванията на специалните за това законови разпоредби. В тази насока жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства в хода на административното и съдебно производство по оспорване на РА. Не са ангажирани и доказателства за реално извършване на услугата, отразена във фактурата, издадена от "Суматра" ЕООД, която е: "Маркетингово проучване с цел реализация на продажби на ASF, AETRO SAFETY Floor". За осъществяването на тази услуга не са ангажирани никакви доказателства. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответната дирекция "ОУИ" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, тъй като такова в размер на 665 лв. е присъдено с решението на Административен съд-София град, съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение,