Решение № 11890 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2009 г.

Решение № 11890 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 3 и чл. 145 и сл. АПК, по жалба на на Даниела Ценова Грамовска от гр. Бяла Слатина, срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 30, протокол № 8 от 18.02.2009 г., с което за допуснати дисциплинарни нарушения от нея по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - "намаляване на основното възнаграждение в размер на 10% за срок от една година". Жалбоподателката развива оплаквания за постановяване на решението при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, като твърди, че не е извършила дисциплинарните нарушения, визирани в решението, като се иска оспореното решение на ВСС да се отмени. Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител, в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се отхвърли изцяло. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на страните и прие за установено следното: Производството по издаване на обжалваното решение на ВСС е започнало по предложение за налагане на дисциплинарно наказание на главния инспектор на Инспектората към ВСС, на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ, като в него са обосновани допуснати дисциплинарни нарушения, определени като "неизпълнение на други служебни задължения" по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, а именно: 1. при администриране на молба за обезпечение подадена от Мирослав Найденов Байчев с искане за обезпечение на бъдещ иск, е образувано ч. гр. д. № 576/2008 г., като жалбоподателката, в качеството си на административен ръководител, председател на районен съд гр. Бяла, е образувала и разгледала това искане, чиято цена е посочена в размер на 300 000 евро, с постоянен адрес на искащия в гр. София, като е постановила и съдебен акт с налагане на обезпечителна мярка, което е нарушение на на родовата компетентност, определена в чл. 390, ал. 1, във връзка с чл. 104 ГПК. Тази молба е била недопустима пред районния съд и жалбоподателката е следвало да я изпрати служебно по компетентност на Софийски градски съд, или да прекрати образуваното дело и изпрати същото за разглеждане по компетентност на Софийски градски съд, представляващо нарушение на принципа на служебното начало при извършване на необходимите процесуални действия по образуване, движение и приключване на делата. С тези си действия жалбоподателката е допуснала виновно неизпълнение на служебните си задължения като административен ръководител на съда и като съдия; 2. Допуснала е нарушение на задълженията, произтичащи от прилагането на принципа на служебното начало, като не е положила на преценка представения към искането писмено доказателство - договор за заем, който имал нотариална заверка на подписа, направена след 1 г. 3 м. и 18 дни месеца след посочената в него дата, само на заемодателя, т. е. на поискалия обезпечението. В последствие е установено от РПУ гр. Бяла Слатина, че подписът на заемополучателя е подправен. Жалбоподателката е следвало да изключи като доказателство този договор, или да укаже на страната да изпълни задълженията си по чл. 391, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК да се представят убедителни писмени доказателства или гаранция. 3. Постановеното определение от жалбоподателката, е било обжалвано от ответната страна ЗППОК "Единство", с. Соколаре, като възивната инстанция Окръжен съд гр. Враца, която е образувала съответно производство и постановила съдебен акт, обезсилила обжалваното определение като недопустимо на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, поради нарушение на родовата подсъдност при разглеждането му и е разпоредено изпращането му по компетентност на Софийски градски съд. Освен това след обжалване на определението на първоинстанционния съд и изпращане на преписката в Окръжен съд гр. Враца, жалбоподателката установява, че молителят не е предявил в дадения му едномесечен срок исково производство и на основание чл. 290, ал. 2, изречение последно ГПК, обезсилила служебно определението за наложеното обезпечение, независимо, че делото не се е намирало в съда, а е било изпратено с частна жалба в окръжния съд. Установено е, че това определение е постановено след след произнасяне от възивната инстанция, че определението за наложено обезпечение е недопустимо. С разглеждането на искането и постановяване на недопустимо определение, и впоследствие служебно е обезсилила същото, жалбоподателката е нарушила процесуалните правила и извън компетенциите на първоинстанционния съд и се произнесла с недопустимо определение, което нарушение е отстранено от възивния съд, както и недопустимо служебно е обезсилила вече постановеното определение и то след като същото вече е обезсилено от възивната инстанция. 4. В качеството си на председател на Районен съд гр. Бяла Слатина жалбоподателката е допуснала нарушение на служебните си задължения по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, като не е въвела в районния съд случайния подбор при разглеждането на делата чрез електронно разпределение, независимо, че това е било технологично и програмно осигурено чрез предоставяне на програмния продукт от ВСС през 2007 г., с което нарушила нормата на чл. 9 ЗСВ. Поискано е в предложението да се наложи от ВСС дисциплинарно наказание на жалбоподателката като председател на съда и като съдия, по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на трудовото възнаграждение с 15% за срок от 2 години. След постъпването на предложението е образувано дисциплинарно дело (д. д.) № 24/2008 г., избран е дисциплинарен състав чрез жребий, а членовете му са избрали председател на същия, като са спазени сроковете и процедурата по чл. 316, ал. 1 - 3 ЗСВ. Председателят на дисциплинарния състав определил докладчик на д. д., насрочил същото и разпоредил препис от предложението да се съобщи на жалбоподателката като привлечено към дисциплинарна отговорност лице, като й е указано да направи писмени възражения и посочи доказателства, което съобщение тя е получила на 17.10.2008 г. Жалбоподателката е изпратила във ВСС писмените си възражения, в което изразява становище, че не е съгласна с предложението за допуснати от нея дисциплинарни нарушения и моли предложението да се остави без уважение. В същото твърди, че относно невъвеждането на програмата за разпределение на случайния принцип е било неудачно за съда, както и че преценила, че следва да се въведе едновременно с въвеждането на електронната деловодна програма, както и че в деня на постъпване на искането не е имало възможност друг съдия, освен нея, да разгледа искането, твърди, че по съдийско убеждение е постановила съдебните актове, поради което не е допуснала посочените в предложението дисциплинарни нарушения. По отношение, че е разгледала неподсъдно искане твърди, че грешката е неволна и че не представлява също дисциплинарно нарушение. Към възражението е приложила писмена справка за дейността на районните съдии за периода от 01.01. до 16.10.2008 г., както и у-ние от районен съд гр. Бяла слатина, с което се удостоверява, че към 16.10.2008 г. в съда няма информация за постановения съдебен акт от окръжен съд гр. Враца по жалбата срещу обезпечителното определение. На 27.10.2008 г. е проведено заседание на дисциплинарния състав, на което жалбоподателката е представлявана от адвокат, не е направила искания за допълнителни доказателства и производството по д. д. е приключено. Дисциплинарния състав се произнесъл с решение от 03.02.2009 г., с което приема, че направеното предложение от инспектората към ВСС е основателно по т. 1, 2 и 3 от същото, приема, че жалбоподателката е допуснала дисциплинарните нарушения, посочени в тях и предложила на ВСС да й се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 207, ал. 3, т. 5 ЗСВ, "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10%, за срок от една година". По т. 4 от предложението дисциплинарния състав е приел, че са били налице обективни причини за невъвеждане на принципа на случаен подбор на докладчиците по делата. Въз основа на това решение ВСС, което е прието изцяло (липсват данни по протокола за различно становище от изложеното в решението по д. д.), постановява процесното оспорено решение, като с 22 гласа "за", против - няма, "въздържали се" няма, при присъствие на заседанието на 22-членове, наказва жалбоподателката по чл. 308, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 207, ал. 3, т. 5 ЗСВ, "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10%, за срок от една година". С оглед горната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Оспореното решение на ВСС е в изискващата се писмена форма и е прието с необходимото мнозинство, при наличен кворум, поради което е прието от компетентен орган, както и при спазване на административнопроизводствените правила. При приемане на решението не са нарушени материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Жалбоподателката не спори по установената фактическа обстановка, така, както е приета и изложена в решението по д. д. При правилно прилагане на материалния закон дисциплинарния състав, респективно ВСС, приема, че жалбоподателката е допуснала дисциплинарни нарушения по т. 1 и 3 от предложението като административен ръководител - председател на районния съд и като съдия. И в двете й качества, с оглед служебното начало, жалбоподателката е била длъжна да провери допустимо ли е искането или не и едва след това да пристъпи към разглеждането му по съществото на искането. В конкретния случай е нарушена, както местната подсъдност, така и родовата такава, като жалбоподателката не е препратила по компетентност разглеждането на молбата от Софийски градски съд, а е образувана гр. д., по което разгледала същата и постановила съдебен акт по същество. Представлява дисциплинарно нарушение несъобразяването на родовата и местна подсъдност и с оглед обстоятелството, че законодателят е предвидил произнасяне по искане за обезпечения на бъдещи искове, в деня на подаването му, поради което с несъобразяването на подсъдността е нарушено и това изискване на ГПК. Правилно не е прието от дисциплинарния състав възражението на жалбоподателката, че грешката е случайна, по изложените в решението съображения, а именно, че като дългогодишен съдия и административен ръководител, твърдението за непознаване на законовите разпоредби по образуване и движение на делата то е несериозно, същите, които и настоящата съдебна инстанция възприема изцяло. Възприема изцяло и съображенията на дисциплинарния състав и по изложените мотиви, че е налице дисциплинарно нарушения, допуснати от страна на жалбоподателката по т. 3 от предложението. Недопустимо е) независимо по какви причини (да се постановява съдебен акт при липса на делото, по което същото се постановява. Освен това в случая жалбоподателката не е извършила проверка за резултата по частната жалба срещу определението за допускане на обезпечението, а се задоволила с проверка само в районния съд, на следващия ден след изтичането на дадения месечен срок, дали е постъпила искова молба. Същата би могло да се изпрати и по пощата, а освен това, с оглед на претендираната цена, искът не е подсъден на районния съд и би могло да е предявен в друг съд. В тази връзка настоящата инстанция приема, че по посочените две точки от предложението действително са допуснати дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателката и в двете й качества - като административен ръководител, председател на районния съд и като съдия. Правилно не е прието, че не е налице дисциплинарни нарушения, тъй като не се касае за неправилно постановени съдебни актове, а посочените нарушения касаят нарушени служебни такива, свързани с движението на молбата и делото, поради което са налице допуснати дисциплинарни нарушения, представляващи неизпълнение на "други служебни задължения" по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 5 ЗСВ. По т. 2 от предложението настоящата инстанция не приема, че е налице допуснато дисциплинарно нарушение, както и мотивите за това и на дисциплинарния състав, респективно на ВСС. Касае се за постановен неправилен съдебен акт, който се контролира по съответния процесуален ред от по-горестояща инстанция. Ако се приеме обратното, то за всеки неправилен съдебен акт, с незадълбочено обсъждане на доказателствата, съответния магистрат би следвало да носи дисциплинарна отговорност. Независимо от посоченото по-горе, наложеното дисциплинарно наказание съответствува на извършените дисциплинарни нарушения, като и двете настоящата инстанция счита за особено тежки, с оглед изискванията на закона за служебното начало и бързина на движение на делата. Постановеното решение на ВСС постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение, да се налага съответствуващо му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Оплакванията на жалбоподателката за немотивираност на решението на ВСС е неоснователно. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на дисциплинарния състав, след като не е изложено друго при приемането му. Проведеното дисциплинарно производство и приетото решение по д. д., е част от предвидената административна процедура, поради което мотивите могат да се намират и в съпътствуващите действия, по приключването на започналото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание. В този смисъл е и чл. 320, ал. 4 ЗСВ. Неоснователно е оплакването, че след като не е налице увреждащ ефект от извършените действия от жалбоподателката, то не са налице и дисциплинарни нарушения, тъй като за допускане на дисциплинарни нарушения, такъв не се изисква, а ако е налице, то би имал значение за вида и размера на наказанието. С оглед изложеното настоящият състав приема, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и че не са налице отменителните основания по чл. 145 АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2 АПК