Решение № 14160 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2016 г.

Решение № 14160 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. С., срещу решение № 139 от 08.01.2016 г. на АССГ (Административен съд С. - град), второ отделение, 26 състав по адм. дело № 4368/2015 г., с което е обявена нищожността на формиран мълчалив отказ по решение № С-2 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), преименувана в Комисия за енергийно и водно регулиране, за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. за разликата от заявения размер 169 039,924 MWh до признатия размер от 116 204,180 MWh. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и необоснованост. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли решението да бъде отменено в неговата цялост и да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на "Топлофикация - Р." срещу решение № С-2 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В открито съдебно заседание пред ВАС надлежно упълномощеният процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

От ответника "Т. Р." ЕАД, гр. Р. е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното с нея съдебно решение. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник ответникът оспорва жалбата по изложените в отговора подробни съображения. Заявява, че не претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на административния съд е законосъобразно, като при постановяването са анализирани събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за прогласяване нищожността на обжалвания административен акт. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Съдът е обсъдил всички относими към правния спор релевантни факти, въз основа на чийто анализ е обосновал верен правен извод за нищожност на формиран мълчалив отказ по решение № С - 2/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, на която се е позовал административният съд, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. По делото безспорно е установено, че административният орган не е изпълнил указанията, дадени във влязлото в законна сила Решение № 20 от 02.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10992/2013 г. на ВАС, петчленен състав. С оглед изяснените по несъмнен начин обстоятелства, правилно решаващият съд е приел наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК и е обявил процесния мълчалив отказ за нищожен. Съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 14.01.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 139 от 08.01.2016 г. по адм. дело № 4368/2015 г., в производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Административен съд - С.-град, В. отделение, 26 състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 174 АПК:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на формиран мълчалив отказ по решение № С - 2 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, преименувана в Комисия за енергийно и водно регулиране за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. за разликата от заявения размер 169 039,924 MWh до признатия размер от 116 204,180 MWh.

ВРЪЩА административната преписка на ответника за ново разглеждане и произнасяне съобразно задължителните указания на решение № 20 от 02.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10992/2013 г. на ВАС, петчленен състав.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за издаване на акта, който започва да тече от датата на влизане в законна сила на съдебното решение и

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Т. Р." ЕАД сумата от 550 лева съдебни разноски.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което е издал акт в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което обуславя нищожността на формирания мълчалив отказ по решение № С - 2 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, преименувана в Комисия за енергийно и водно регулиране за издаване на сертификата за произход. В тази връзка е посочил, че в мотивите на влязлото в сила решение № 20 от 02.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10992/2013 г. на ВАС, петчленен състав е указано, че решението за издаване на сертификат следва да бъде съобразено именно с утвърдения от МИЕТ Алгоритъм за 2010 г. (който е определен като задължителен както за "Т. Р." ЕАД, така и за КЕВР), както и с допълнителното заключение по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. КЕВР е следвало да се съобрази с волята на съдебния състав, която е ясно и недвусмислено изразена, а не да изисква допълнителни становища или да изследва наличието на технически грешки в Алгоритъма за 2010 г. Съдът е посочил още, че предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като отменения акт, т. е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание, а акт с различен от указания от съда предмет би могъл да бъде правомерно издаден единствено при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на волеизявлението на органа. В случая не е осъществен факт от посоченото естество и при новото произнасяне органът не действа в условията на оперативна самостоятелност, а на обвързана компетентност. Съдът е счел, че писмо изх. № 92-00-679 от 14.05.2014 г. на заместник-министъра на икономиката и енергетиката има уведомителен характер, не е правнообвързващо за съда и не отменя утвърдения със заповед № РД-16-1230 от 01.11.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Алгоритъм за пресмятане на режимните фактори и на количеството комбинирана електрическа енергия, произведена от инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на "Т. Р." ЕАД през 2010 г. На последно място съдът е приел за неоснователно възражението на пълномощника на ответника КЕВР за нищожност на тази заповед, защото институтът на косвения съдебен контрол дава възможност, но само за гражданския съд по аргумент от чл. 17 ГПК, не и за административния съд, да констатира нищожност на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд С. - град (АССГ) е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Първоначално производството е било образувано във Върховния административен съд, но поради законодателната промяна на подсъдността със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ) - обн. в "Д. вестник" бр. 17 от 6 март 2015 г., образуваното по жалбата на "Т. Р." ЕАД, гр. Р. адм. дело № 13241/2014 г. е било прекратено и изпратено за разглеждане по компетентност на АССГ. Със същото изменение на ЗЕ е променено и наименованието на колективния административен регулаторен орган от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

С обжалваното от "Т. Р." ЕАД, гр. Р. Решение № С - 2 от 21.07.2014 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от Закона за енергетиката и чл. 8, чл. 13 и чл. 14 от Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ИЗДАВА СЕРТИФИКАТ за произход на стоката електрическа енергия, произведена от централа (инсталация) за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, с № ЗСК-20-02-10 на "Т. Р." ЕАД със седалище и адрес на управление: Р. Б., област Р., община Р., гр. Р., ул. "ТЕЦ Изток 1", за:

• период на производство - 01 - 12.2010 г.

• от производствена централа ТЕЦ "Р.-И.", гр. Р.

• електрическа енергия, произведена по комбиниран начин - 116 204,180 MWh

• комбинирана топлинна енергия за полезно потребление - 295 389,000 MWh

• вид на основното гориво - въглища

• високоефективно производство - 116 204,180 MWh

• долна топлотворна способност на използваното гориво - 24 697 kJ/nm3

• спестена първична енергия на използваното гориво - 13,62 %

• обща инсталирана електрическа мощност - 400 MW

• инсталирана мощност на съоръженията произвеждащи електрическа енергия по комбиниран начин - 180 MW.

Това решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издадено по повод на влязло в сила Решение № 20 от 02.01.2014 г. по адм. дело № 10992/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, с което се ОТМЕНЯ решение № 6903/21.05.2013 г., постановено по адм. дело № 6193/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение и вместо него се ОТМЕНЯ мълчаливия отказ, формиран по Решение № С - 05 от 28.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за издаване на сертификат за произход на електрическата енергия, произведена от централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. за разликата от размера, за който е издаден сертификат № ЗСК-16-01-10-116 204,180 MWh до пълния заявен размер 169 039,924 MWh и преписката се ВРЪЩА на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне съгласно указанията по приложението на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.

По-конкретно, указанията са били ДКЕВР да се съобрази с утвърдения от МИЕТ за сертифицираното дружество Алгоритъм на производство на ел. енергия по комбиниран начин за 2010 г. При издаване на новото, обжалвано понастоящем от "Т. Р." ЕАД Решение № С - 2 от 21.07.2014 г. обаче административният орган не се е съобразил с дадените от съда указания в решението, което като окончателно постановено, е влязло в сила.

Не е спорно, че със Заявлението си за издаване на сертификат за произход с вх. № Е - ЗСК - 20 от 01.02.2011 г. дружеството "Т. Р." ЕАД е поискало издаване на сертификат за "Количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин: 169 039,924 МВтч.", като е посочен период, през който е произведена електрическата енергия: 2010 г. Издаденият повторно Сертификат с решение № С - 2 от 21.07.2014 г. е за същия този период, но е за "електрическа енергия, произведена по комбиниран начин - 116 204,180 MWh". Следователно за разликата от заявения размер от 169 039,924 МВтч (MWh) до признатия размер от 116 204,180 MWh (МВтч), е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който правилно е приет за предмет на спора за размер от 52 835,744 MWh (МВтч).

Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, "актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви".

В конкретния случай в жалбата си жалбоподателят "Т. Р." ЕАД изрично е поискал съдът да обяви нищожността на Решение № С - 2 от 21.07.2014 г.

И настоящият касационен състав, както и първоинстанционният съд приема, че издаденото решение № С - 2 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР е нищожно.

С. З. № РД-16-1230/01.11.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е УТВЪРДЕН АЛГОРИТЪМ за пресмятане на режимните фактори и на количеството комбинирана електрическа енергия, произведена от инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на "Т. Р." АД, гр. Р. през 2010 г., съгласно Приложение № 1, неразделна част от заповедта.

Видно от съдържанието на решение № С - 2 от 21.07.2014 г., вместо да се съобрази с този утвърден Алгоритъм, административният орган ДКЕВР е приел, че посочената в Алгоритъма формула противоречи на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № РД-16-267 от 19 март 2008 г. за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, а освен това не съответства на Алгоритмите на останалите дружества, които също са одобрени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото писмо с изх. № 92-00-679 от 14.05.2014 г. на заместник-министъра на икономиката и енергетиката не отменя утвърдения със заповед № РД-16-1230 от 01.11.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Алгоритъм.

А въпросът дали този утвърден Алгоритъм обвързва ДКЕВР е разрешен с влязлото в сила решение № 20 от 02.01.2014 г. на петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, постановено по адм. дело № 10992/2013 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел и че институтът на косвения съдебен контрол дава възможност, но само за гражданския съд по аргумент от чл. 17 ГПК, не и за административния съд, да констатира нищожност на един административен акт. И това действително е така, защото в административното производство се извършва пряк съдебен контрол върху конкретен, директно обжалван административен акт и косвен съдебен контрол върху друг административен акт е недопустим, за разлика от гражданското производство.

С оглед изложеното, не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. А заявеното "несъответствие с целта на закона" не е основание за отмяна на съдебно решение, а е основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 5 от АПК.

Затова обжалваното пред ВАС решение следва да бъде оставено в сила изцяло във всичките му части, включително и в частта му за присъдените съдебни разноски.

При този изход на делото, разноски не се дължат на касационния жалбоподател, а пълномощникът на ответната "Т. Р." ЕАД изрично е заявил, че не претендира разноски за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,