Решение № 9773 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2012 г.

Решение № 9773 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "Некском България "ЕАД срещу решение № 285 от 20.02.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), с което на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ е отнето разрешение № 00350/29.05.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп, издадено на "Некском България " ЕАД. За да постанови оспорения административен акт Комисията е приела, че "Некском България" ЕАД има финансови задължения към КРС - неплатена такса за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп, в резултат на системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. От фактическа страна КРС е установила, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, с Решение № 120/03.02.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е открита процедура за отнемане на разрешение № 00350/29.05.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп (ВWA), издадено на "НЕКСКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Съгласно предоставената от Дирекция "ФИО и УЧР" справка изх. № Ф2-14/06.01.2011 г. е видно, че "НЕКСКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД има финансови задължения към КРС: такса за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. в размер на 105 000,00 лв. От КРС е изпратено писмо с изх. № 12-01-981/21.02.2011 г. на "НЕКСКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с цел уведомяване, че с Решение № 120/03.02.2011 г. на КРС е открита процедура по отнемане на разрешение № 00350/29.05.2008 г. поради системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. С писмото е даден едномесечен срок, в който предприятието следва да отстрани причините, довели до откриване на процедурата по отнемане на разрешението и да изпрати писмено становище до КРС относно извършеното нарушение. Писмото е получено на ръка на 21.03.2011 г. С писмо вх. № 12-01-2880/27.06.2011 г. от страна на "НЕКСКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е предложен погасителен план за издължаване на натрупаните задължения, който не е спазван от страна на предприятието. Съгласно предоставената от Дирекция "ФИО и УЧР" справка за платените такси от "НЕКСКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД по разрешение № 00350/29.05.2008 г. е видно, че към 20.02.2012 г. предприятието дължи такси за ползване на ограничен ресурс в размер на 132 171,05 лева. Недоволен от така постановеното решение, "Некском България "ЕАД го оспорва с оплаквания за нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. В жалбата се твърди, че в конкретния случай не е налице системно неплащане на дължими такси, свързани с издаденото разрешение. Поддържа се, че при издаване на обжалваното решение са нарушени регламентираните с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "б" и б. "г", т. 2 и т. 3 ЗЕС цели КРС, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното: По делото не се оспорва размера на определеното и неплатено задължение, дължимо от жалбоподателя. Видно от приложените към административната преписка писмени доказателства, Некском България ЕАД притежава разрешение № 00350/29.05.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки". Съгласно приложение 3 от разрешението предприятието дължи на Комисията административна годишна такса контрол, като процент от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и или услуги без включен данък върху добавена стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- телевизионни програми, съгласно чл. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС/Тарифата/, приета с ПМС № 297/2007 г. Таксата се заплаща на тримесечни вноски до 15 число на месеца, следващ тримесечието, съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифата. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща, съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифата. Предприятието дължи на Комисията и годишна такса за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки", съгласно чл. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 3 от Тарифата в размер на 105 000 лева. Таксата се заплаща на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифата. Таксите се заплащат с платежно нареждане по посочена в приложението сметка, като при заплащане на таксата се посочва номерът на лицензията и точката от приложението, по която е извършено плащането. От обжалваното решение се установява, че към момента на постановяването му - 20.02.2012 г., "Некском България "ЕАД дължи лицензионни такси в размер на 132 171,05 лева, /сума неоспорена от жалбоподателя/ която сума представлява четири неплатени вноски за периода 01.10.2010 г. до 20.02.2012 г. + доплащане за 3-то тримесечие за 2010 г. При така описаните релевантни за спора юридически факти, жалбата на "Некском България "ЕАД е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на валиден и допустим административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от КРС при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. С Протоколно решение № 4/19.03.2008 г. КРС е приела като критерий за отнемане на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по реда на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на основание системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение, да бъде неплащането на такси за период, по-голям от две тримесечия. От друга страна съдебната практика е установила, че за да налице "системност" при извършване на определено нарушение е необходимо то да е извършено три или повече пъти. В конкретния случай жалбоподателят не е платил в срок четири вноски от дължимата годишна такса, съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифата, ето защо може да се приеме, че е налице системност при неплащане на дължимите такси. т. е. в конкретния случай са били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС, предвиждащи отнемане на издадено разрешение от комисията. Според разпоредбата на чл. 117, ал. 6 от ЗЕС, КРС отнема издаденото разрешение след отправено писмено предупреждение с определен срок, при установяване наличието на достатъчно доказателства за обстоятелствата, на основание на които е открита процедурата. Предвид отправеното писмено предупреждение от страна на КРС и с оглед установяване наличието на обстоятелствата, на основание на които е открита процедурата, КРС е приложила разпоредбите на чл. 117, ал. 6 от ЗЕС и е отнела разрешение № 00350/29.05.2008 г., издадено на "НЕКСКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, след спазване на предвидената в закона процедура. Обжалваното решение е прието от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Спазена е и установената в закона форма за действителност на административния акт. Решението е съобразено и с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЕС целите на този закон са: 1. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се: а) осигуряват възможности на потребителите, включително на хора с увреждания, възрастни хора и лица със специфични социални потребности, да извличат максимална полза от избора, цената и качеството на електронните съобщения; б) предотвратява нарушаването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание; в) насърчават инвестициите в инфраструктурата и стимулират иновациите; г) насърчава ефикасното ползване и се гарантира ефективното управление на ограничените ресурси; 2. да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, като се: а) отстраняват евентуални пречки при осъществяването на електронни съобщения; б) насърчават изграждането и развитието на общоевропейски мрежи, оперативната съвместимост на общоевропейски услуги и реализирането на свързаност от край до край; в) осигурява при наличие на сходни обстоятелства равнопоставено третиране на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги; г) сътрудничи на регулаторните органи на държавите - членки на Европейския съюз, на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения по прозрачен начин за развитието на последователна регулаторна практика и за последователното прилагане на регулаторната рамка на Европейския съюз за електронните съобщения; 3. да се подкрепят интересите на гражданите, като се: а) осигурява достъп на всички граждани до универсална услуга; б) осигурява високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчиците и по-конкретно наличието на прости и финансово достъпни процедури за разрешаване на спорове; в) съдейства за осигуряване на високо ниво на защита на личните данни и неприкосновеността в областта на електронните съобщения; г) създават условия за предоставянето на ясна информация, включително чрез поставяне на изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване на обществените електронни съобщителни услуги; д) подкрепят интересите на специфични социални групи и по-конкретно на хората с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални потребности; е) създават условия за осигуряване поддържането на целостта и сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи; ж)зачитат основните права и свободи на гражданите, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в общите принципи на правото на Европейския съюз за достъпа и ползване на услуги и приложения, предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи; мерки за ограничаване на основните права и свободи се допускат само при условия и по ред, определени със закон, и при спазване на презумпцията за невиновност и правото на неприкосновеност на личния живот; з) насърчават възможностите на крайните потребители за достъп и разпространение на информация или използване на приложения и услуги по техен избор. При налагането на мярката по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС КРС действа при условията на обвързана компетентност. КРС не разполага с възможност за преценка дали да наложи или не мярката. Ето защо следва да се приеме, че законодателят, като не е предвидил възможност за вземане на друго решение от КРС при наличие на предпоставките по чл. 117, ал. 1, т. 3 от Закона, е приел че отнемането на издаденото разрешение, в хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от Закона, представлява пропорционална и съразмерна мярка, с оглед преследваните от закона цели. Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че на жалбоподателя е дадена възможност да погаси задълженията си разсрочено, съгласно предложен от него погасителен план. Въпреки дадената от КРС възможност, жалбоподателят не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски до момента на издаване на обжалвания акт. Действително месец по-късно, след постановяване на решението "Некском България "ЕАД е погасило посоченото в обжалваната заповед задължение, но направеното плащане не може да повлияе върху законосъобразността на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на решението на КРС са били налице предпоставките за отнемане на издаденото разрешение. Що се отнася до разпоредбата на ал. 2, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, същата не може да намери приложение в конкретния случай поради следните съображения: Разпоредбата има предвид нови факти от значение за законосъобразността на административния акт към момента на издаването му, а не към по-късен момент. Тези факти могат да бъдат юридически или нормативни. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за неговото издаване. Тъй като незаконосъобразността на акта или е налице или не към момента на издаването му, от значение за делото ще са само онези факти, които променят съществувалото към този момент /момента на издаване на акт/ правно положение. А това означава, че те действат с обратна сила. Във всички случаи обаче обратното действие на тези факти следва да бъде дадено изрично с нормативен акт - чл. 14 ЗНА. В настоящият случай не са налице такива факти, които с обратна сила да водят до незаконосъобразност на обжалвания акт към датата на постановяването му. Неотносим в случая е и факта, че административният орган е отказал да оттегли обжалвания акт, както е сторил това по отношение на друго лице. Отказът да се оттегли акта е последващ издаването на обжалваното решение, с оглед на което не би могъл да влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложените съображения, решението на КРС за отнемане на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е постановено от оторизиран административен орган, в пределите на неговата материална (предметна) компетентност; в предвидената от закона форма, мотивирано е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при издаването му не са допуснати нарушения на установените административнопроизводствени правила. Изложените бланкетни оплаквания за противоречие на решението с целта на закона и основни принципи на административния процес, не са подкрепени с конкретни доводи и доказателства и след като по делото липсват данни за допуснато нарушение на изискванията за редовността на акта, следва да се приемат за неоснователни. Водим от изложените мотиви, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,