Решение № 9899 от 19.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Чапаров,[ЕГН] и Т. Чапарова,[ЕГН] от гр. Свети Влас против Решение 1440/05.12.2022 г., постановено по адм. дело 1671/2022г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против Решение 1012-02-269-1/31.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане РНП-8-4-02-01159784/06.07.2022 г. на длъжностно лице по чл.114 ал.1 КСО в ТП на НОИ Бургас, с което е разпоредено да се възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода след смъртта на сина им Х. Чапаров от 01.02.2015-30.06.2016г ,ведно с лихвата върху тях до 06.07.2022г в общ размер 5799,88лв. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настояват за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърдените с него разпореждане. Претендират разноски. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Бургас не взима становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 1012-02-269-1/31.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане РНП-8-4-02-01159784/06.07.2022 г. на длъжностно лице по чл.114 ал.1 КСО в ТП на НОИ Бургас, с което е разпоредено да се възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода след смъртта на сина им Х. Чапаров от 01.02.2015-30.06.2016г ,ведно с лихвата върху тях до 06.07.2022г в общ размер 5799,88лв. От фактите по делото е установено, че с решение 149/09.12.2021г., постановено по гр. дело 20212150101189/2021г. по опис на Районен съд гр.Несебър. С решението, на основание чл. 14 от ЗЛС е обявена смъртта на лицето Х. Чапаров, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЛС 18.01.2015г. е обявен като ден на смъртта на Х. Чапаров - денят, за който се отнася последното известие за него и е разпоредено издаване на акт за смърт на Х. Чапаров, като за дата на смъртта се впише 18.01.2015г. Според мотивите на съдебното решение на 18.01.2015г. настоящите касатори са видели за последно Х. Чапаров жив. С разпореждане от 09.11.2010г. от 03.09.2010 г. на Х. Чапаров, била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67 лв. С разпореждане от 05.09.2012г. от 11.07.2012 г. била отпусната и социална пенсия за инвалидност в размер на 27.74 лв. През годините размерът на пенсиите е бил актуализиран съгласно нормативната уредба. Пенсиите били изплащани от пощенска станция в гр. Ловеч, а от месец април 2013 г. от пощенска станция в гр. Свети Влас. Пенсиите били изплатени до 30.06.2016 г., когато е изтекъл срокът на ЕР на ТЕЛК 1248/02.07.2013 г. и са спрени от 01.07.2016г.На 4.05.2022г. директорът на ТП на НОИ гр.Бургас изпратил до началника на ПС-8256 гр. Свети Влас справка за датите на получаване на лична инвалидна пенсия на Х. Чапаров - февруари 2015г.- юни 2016г.На 16.05.2022г. директорът на РУ Югоизточен район на Български пощи Бургас, уведомил директора на ТП на НОИ гр.Бургас, че не може да предостави исканата справка, тъй като срокъа на съхранение на електронен пенсионен картон на лицето е изтекъл съгласно чл.57 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Наследници на Х. Чапаров били родителите му Т. Чапарова и Д. Чапаров. На 18.05.2022г. бил изготвен сигнал, с който бил констатиран размера на получаваната инвалидна пенсия, мястото на получаването й, факта на настъпилата смърт на получателя на пенсията и информация за срока, до който същата е била изплащана. Въз основа на данните, отразени в сигнала с разпореждане 2154-02-110#1/27.05.2022год. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Х. Чапаров била прекратена, считано от 31.01.2015. На 6.07.2022г. длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО издало разпореждане РНП-8-4-02-01159784/06.07.2022год., с което разпоредило възстановяването на неоснователно изплатената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ведно с дължимата лихва за периода след смъртта на Х. Чапаров, за периода от 01.02.2015 г. до 30.06.2016 г. от наследниците му- Т. и Д. Чапарови. Разпореждането било обжалвано пред директора на ТП на НОИ гр.Бургас, който с решение 1012-02-269#1/31.08.2022год. го оставил в сила. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че двамата касатори са единствените наследници на Х. Чапаров и поради тази причина същите са задължени да възстановеят неосноветелно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера.Прието е,че в рамките на производството органът е изискал информация от ПС-8256 гр.Свети Влас информация за датите на получаване на сумите,но липсата на подобна била обусловена от унищожаването на издадените служебни бонове за получаването им.Това била и причината органът да приеме,че задължени лица за възстановяване на сумите се явяват наследниците на починалия пенсионер. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до обосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил правилно материалния закон, поради което и съдебното решение следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,