Решение № 907 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2016 г.

Решение № 907 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "К. 4" ЕАД срещу решение № 6290 от 17.10.2016 г. по адм. д. № 7431/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против Акт за установяване на задължения по декларация № 5 от 27.02.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси - Овча купел", потвърден с Решение № МДТ-РД-22-01-23/5.06.2013 г. на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столичната община (понастоящем Дирекция "Общински приходи"-Столична община), в частта му на установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 5940 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 1275.17 лв., за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Излага касационни основния за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че става въпрос за празен терен, придобит от дружеството, върху който е изградена жилищна сграда с апартаменти, в резултат на стопанската дейност на дружеството. Тази сграда е с апартаменти, които са продадени на различни физически лица през годините, след построяването на сградата. Така практически дружество има само "голата собственост" на терена, прилежащ към сградата, докато всеки от продадените имоти има съответното право на строеж върху целия този терен. Тези факти не са отразени в акта и не са взети предвид, не са обсъдени при издаването на обжалваното решение, игнорирани са, което го прави немотивирано и незаконосъобразно Счита, че при така изяснените обстоятелства около собствеността на имота е необходимо да бъде диференцирана данъчната тежест между собственика на недвижимия имот и притежателите на правото на строеж върху този имот, за да може всеки да заплати част от данъка и таксата смет, съответстваща на притежавания имот в УПИ. Тези факти и обстоятелства са били взети предвид при първоначалното разглеждане на делото по адм. д. № 7117/2013 г. на АССГ които мотиви следва да се възприемат и при сегашното разгреждане на делото. По това дело съдът правилно с оглед на събраните доказателства приел, че не е налице извършена услуга, за която да се събира таксата битови отпадъци. С обжалваното решение съдът само формално отбелязал приложените по делото документи, че без да обсъди дали има извършена услуга, като предпоставка за заплащане на таксата. Ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 1.11.2016 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 18.10.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че по отношение на процесния имот общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това се установява от представените по делото доказателства - фактури за заплащане на дейностите по чл. 62 ЗМДТ, ежедневни и обобщени констативни протоколи, актове за приемане на битови отпадъци за обезвреждане, извлечения от сметката на общината за извършените разходи за трите вида услуги, договори с дружества-концесионери, осъществяващи услугите по чл. 62 ЗМДТ. По делото е установено, че дружеството не е подавало декларации по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столичната община /Наредбата/ за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през проверяваните години. Не са подавани декларации и по реда на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за обстоятелството, че имотът няма да се ползва през всяка една от проверяваните години. През процесния период не са издавани на основание чл. 24, ал. 1 от Наредбата заповеди на кмета на Столичната община за допускане на пряко договаряне с лице, извършващо услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за проверяваните години. Изпълнени са предпоставките за дължимост на ТБО - доказани са както собствеността на оспорващото дружество върху недвижимия имот, така и реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ от общината. Размерът на дължимата от жалбаподателя ТБО е правилно изчислен, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета при първоначалното разглеждане на делото. Решението е правилно. Дружеството е подало декларация, вх. № 1809-117/7.04.2006 г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (отм.), с която е декларирало собствен недвижим имот, представляващ УПИ № ХII - 903, 904 в кв. № 519 по плана на гр. С., местността "Овча купел", целият с площ от 1300 кв. м., придобит по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 062, т. VI, дело № 950/28.12.2004 г. За процесния недвижим имот, в съответствие с § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, в сила от 1.01.2010 г. дружеството е предекларирало имота, като е подало декларация по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, вх. № 7217005544/6.02.2013 г., като е открита партида, считано от 1.01.2011 г. Представени са 31 нотариални акта издадени в периода 200 г. -2009 г., с които дружеството е продало апартаменти в жилищната сграда в имота, заедно с идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от вещното право на строеж върху дворното място. Както е посочило вещото лице при първоначално разглеждане на делото, не е извършена продажба на земя по представените нотариални актове, следователно дружеството е останало собственик на земята. Съгласно чл. 64 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11. Задължени лица по чл. 11, ал. 3 ЗМДТ са и ползувателите на недвижимия имот, по силата на притежавано от тях право на собственост върху находящите се в терена постройки. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено право на строеж, е постановено друго. Разпоредбата на чл. 64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. На тях собственикът на този терен следва да им се осигури възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценно ползване на постройките според тяхното предназначение. Следователно, акцесорно към правото на собственост на постройката е правото на ползване на мястото. Правото на собственика да ползва земята, върху която е построена сградата, произтича от чл. 64 ЗС и не се нуждае нито от повторно учредяване, нито от изрично отделно признаване. По силата на установено право на собственост върху сградите в имота, техните собственици имат право на ползване и върху прилежащ терен. В случая жалбоподателят не е установил какъв е прилежащият терен към постройката и остава ли и каква площ от неговия недвижим имот, която не е прилежащ терен към постройката. В доказателствена тежест на жалбоподателя е било да установи, че прилежащата площ към сградата обхваща целия негов недвижим имот с площ от 1300 кв. м., което той нито е твърдял, нито е доказал, поради което следва да заплати съответните такси за притежавания от него незастроен недвижим имот, а ако собствениците на апартаменти в сградата имат право на ползване като прилежащ терен към сградата върху целия притежаван от него притежаван от него имот, то следва да уреди облигационните си отношения с тях. При положение, че жалбоподателят не е извършил разпределение на ползваните площи в имота, както сочи в жалбата, разпределение от съда не може да се извърши в настоящото производство, поради което в негова тежест като собственик е да заплати съответните такси, а след това да уреди договорните си отношения със собствениците на апартаменти в сградата, ако е налице основание за това. Дали има извършено разпределение на ползването между собственика на имота и собствениците на апартаменти в сградата, от една страна, и от друга, между "К. 4" ЕАД не е относимо в настоящото производство по установяване на публични задължения, а в отношенията между тези лица. Недопустимо е в хода на съдебното производство, чрез събиране на гласни доказателства - изслушване на вещи лица по съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, да се изследва факта за фактическото разпределение на ползването на недвижимия имот с оглед определяне на субектите и обема на публичното задължение за ТБО. За целите на данъчното право определящи са вещноправните отношения, а именно тези по повод реализиране на правото на собственост и на ограниченото вещно право на ползуване. Те обосновават както облагането с данък върху недвижимите имоти, така и с такса за битови отпадъци. Задължението за заплащане на ТБО произтича от връзката между собствеността на имота и ползването му, от което се генерират битови отпадъци. В случая "К. 4" ЕАД не е подавало ежегодно декларации, че няма да ползва имота, респ. че няма да генерира битови отпадъци. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема обжалваното решение за правилно, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд