Решение № 13810 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници , подадена чрез юрк. Ташкова, срещу Решение 1185/14.06.2024 г., постановено по адм. дело 122/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на К. Л. Ш. е отменено Решение 32-732732/09.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2915/2447, като получената от американските митнически власти информация, имаща официален характер, потвърждава, че декларираната договорна стойност не е действително платената цена за внесения автомобил. Счита, че оспореното митническо решение съдържа мотиви относно неприложимостта на вторичните методи за определяне на митническата стойност, противно на приетото от административния съд. Излага доводи, че след предоставяне на информация от митническата администрация на САЩ, същата става част от базата данни на ЕС, поради което законосъобразно органът е прибегнал до остойностяване на процесния автомобил по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът К. Л. Ш., чрез пълномощника адв. Комбалов, в писмен отговор и в допълнително становище, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 32-732732/09.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници , с което, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е определена нова митническа стойност на внесена стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка TOYOTA, модел SEQUOIA в размер на 8 470,33 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 847,03 лв. и задължение за ДДС в размер на 1 863,47 лв. В резултат, в тежест на К. Л. Ш. са определени задължения за досъбиране в размер на 537,54 лв. за вносно мито и 1 182,59 лв. за ДДС. Съдът, от фактическа страна, е приел за установено следното: На 25.05.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008035641R5, с вносител и декларатор Ш., с която е деклариран за режим допускане за свободно обращение посоченият по-горе автомобил. Към момента на деклариране на стоката размерът на митническата стойност е определен съгласно договорната стойност по смисъла на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, възлизаща на 1 900 USD, с левова равностойност 3 094,93. Към МД са приложени фактура 3441/17.03.2021 г., издадена от Global Auto Exchange, и коносамент. С писмо рег. 32-392442/15.11.2022 г. на ЦМУ на Американската служба Митници и гранична охрана на българските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в САЩ и с местоназначение България, дала повод за осъществяване на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ по отношение на процесната стока. В рамките на проверката е констатирано съответствие по отношение номера на шасито на процесния автомобил, посочен в МД, и този в информацията, предоставена от американските митнически власти. Констатирано е несъответствие относно цената, като според предоставената информация автомобил с характеристики като процесния е деклариран за износ от САЩ за стойност в размер на 5 200 USD. Поради възникнали съмнения относно митническата стойност на внесената стока и на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от декларатора са изискани допълнителни доказателства. В отговор са представени писмено становище, снимки на автомобила и фактура, издадена от Global Auto Exchange. Основателните съмнения на митническите органи не са отпаднали, поради което декларираната митническа стойност по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е отхвърлена и е определена нова, по реда на чл. 74, § 3 от Регламента, въз основа на което с оспореното решение в тежест на Ш. са определени задължения за мито и ДДС с посочените по-горе размери. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материални разпоредби. От решаващата инстанция са изложени съображения, според които обоснованите съмнения, възникнали у митническите органи и послужили за отхвърляне на договорната стойност на автомобила, намират подкрепа в доказателствата по спора. Прието е, че информацията, предоставена от митническите власти на САЩ, е официална такава и е предоставена по реда, предвиден в Спогодба между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между митническите администрации на двете държави. Въз основа на това и с оглед обстоятелството, че от вносителя не са представени доказателства за формиране цената на вноса и платежни документи, обосновано е отхвърлена договорната стойност на процесния автомобил. Според съда обаче административният орган е допуснал нарушение на предвидения ред за остойностяване на вноса, тъй като преди да прибегне до способа, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е следвало да изчерпа вторичните методи, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламента. В тази насока е посочил, че дори в митническата информационна система да липсват данни за идентични стоки спрямо процесната по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, то не може да се приеме, че не са налице такива за сходни стоки, като административният орган е можело да прибегне и до експертиза. Формирал е извод, че данните, предоставени от САЩ, не представляват налични данни на митническата територия на Съюза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази връзка правилно административният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи, и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Необосновано касаторът твърди, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на съответния автомобил представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,