Решение № 12685 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на К. Г. А., Г. Н. Х., А. Н. Х. и Е. А. А. против решение 2622 от 19.04.2024 г., постановено по адм. дело 10860/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Банкя, извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество излагат съображения за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Молят да бъде отменено и да им се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - началник на Службата по геодезия, картография и кадастър София не изразява становище. Ответникът И. Г. Д. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Решението на Административен съд София град е допустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори 02659.2194.432 и 02659.2194.433 и за сграда с идентификатор 02659.2194.433.1 по КККР на гр. Банкя, извършено от началника на СГКК- София, на основание чл. 53а,т. 2 ЗКИР. Изменението е одобрено без издаване на изрична заповед и представлява изразено чрез действие волеизявление на административния орган. Това волеизявление е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Ето защо производството пред административния съд е образувано по жалба против подлежащ на оспорване административен акт и е допустимо, а доводите на касаторите в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното действие на началника на СГКК- София по изменение на КККР на гр. Банкя, извършено на основание чл. 53а, т. 2 ЗКИР, е незаконосъобразно. По делото е установено, че кадастралната карта на гр. Банкя е одобрена през 2012 г., като ПИ с идентификатор 02659.2194.432 и ПИ с идентификатор 02659.2194.433 са нанесени като самостоятелни имоти, а в ПИ с идентификатор 02659.2194.433 е нанесена жилищна сграда, на два етажа, с идентификатор 02659.2194.433.1. В кадастралния регистър като собственици на имотите са вписани Г. Б. Д., починал през 1982г. и касаторите Г. Н. Х., А. Н. Х. и Е. А. А.. Границата между двата имота е нематериализирана на място и е отразена съгласно кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1987г., според който за двата имота е отреден парцел IV-432,433, кв.73. (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). Със заявление от 21.04.2023г. касаторите Г. Н. Х., А. Н. Х., Е. А. А. и К. Г. А., като наследник на Г. Б. Д., в качеството си на съсобственици на имотите, правят искане за изменение на КККР за двата имота, на основание чл. 53а, т. 2 ЗКИР, съгласно представения проект. Проектът, приет с удостоверение от 15.11.2022г., предвижда ПИ идентификатори 02659.2194.432 и 02659.2194.433 да се обединят в ПИ с идентификатор 02659.2194.437, а жилищната сграда да се нанесе с идентификатор 02659.2194.437.1. Въз основа на проекта началникът на СГКК- София одобрява, на основание чл. 53а, т. 2 ЗКИР, исканото изменение, като заличава ПИ с идентификатор 02659.2194.432 с площ от 606 кв.м., ПИ с идентификатор 02659.2194.433, с площ от 644 кв.м. и сграда с идентификатор 02659.2194.433.1 и нанася нови обекти в КККР: ПИ с идентификатор 02659.2194.437 с площ от 1250 кв.м. и сграда с идентификатор 02659.2194.437.1. Заявление за изменение на КККР за посочените имоти не е подавано от жалбоподателя пред първоинстанционния съд и ответник в настоящото производство И. Г. Д., въпреки че същият е наследник на Г. Б. Д. и съответно съсобственик, заедно с касаторите, на имотите, предмет на изменението (удостоверение за наследници; почеркова експертиза). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че извършеното от административния орган изменение на КККР на основание чл. 53а, т. 2 ЗКИР е незаконосъобразно. Цитираната разпоредба е едно от основанията за изменение на КККР без издаване на заповед, поради разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице. В случая административният съд правилно приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Поземлените имоти са съсобствени, поради което за исканото изменение е необходимо съгласието на всички съсобственици. В случая заявлението до административния орган е подадено от част от съсобствениците, а съсобственикът И. Д. категорично се противопоставя на исканото изменение. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че условията на чл. 53а, т. 2 ЗКИР не са изпълнени, одобреното от началника на СГКК- София изменение на КККР е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл са мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Обсъдени са релевантните за спора обстоятелства, доводите и възраженията на страните и в съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Мотивите на съдебния състав са ясни и не съдържат противоречия, а доводите на касаторите в обратен смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касаторите основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, касационните жалбоподатели К. Г. А., Г. Н. Х., А. Н. Х. и Е. А. А. следва да заплатят на ответника по касационната жалба И. Г. Д. сумата 1500.00 лв.разноски по делото, представляваща възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,