Решение № 4456 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 729/2010 г.

Решение № 4456 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 729/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 08.12.2009 г. по адм. д. № 117 от 2009 г. Търговищкият административен съд е отменил решение № РД 05/0040 от 24.09.2009 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Търговище и потвърденото с него заповед № 2809 от 27.08.2009 г. на директора на Дирекция "социално подпомагане" - Търговище, с която е отказано право на целева помощ за отопление на Мариан Панайотов Петров от Търговище. Против това решение на окръжния съд Дирекция "Социално подпомагане"е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Дирекция "социално подпомагане" /касатор в това производство/ основава касационната си жалба на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Според тази разпоредба за отпускането на социални помощи се изисква безработните лица да имат регистрация в дирекциите "Бюра по труда" най-малко 9 месеца. Изключението от това начало е прокарано в т. 4 на ал. 3 към чл. 10 ППЗСП, според която когато се касае до лица с психични заболявания отпада изискването за регистрация в дирекциите "Бюра по труда". Пред Върховния административен съд е представено от Мариян Панайотов Петров /ответник по касация/ писмо № ЛО 04-310 от 24.04.2002 г., издадено от директора на Районния център по здравеопазване - Търговище, от което се вижда, че ответникът страда от "шизофрения - параноидна форма" и този причина се води на отчет в "Психичното отделение" към МБАЛ АД - Търговище. Пред Върховния административен съд могат да се посочват и представят нови доказателства извън тези, които са били налице при издаване на обжалвания административен акт и постановяване на решението от административния съд. Поради това, когато се представят нови доказателства и няма пречка за допускането им, както е в случая, Върховният административен съд не може да ги остави без внимание само за това, че не са били представени в производството пред административния орган или административния съд. Напротив, той е длъжен съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК да ги обсъди и има предвид при разрешаването на въпроса, отнесен пред съда в жалбата. В дадения случай следва да се приеме, че ответникът е лице с психично заболяване, удостоверено с официално писмо на длъжностното лице, издадено в кръга на службата му по установения ред и форма и за него се прилага изключението, предвидено в чл. 10, ал. 3, т. 4 ППЗСП, поради което липсата на регистрация в Дирекция "Бюро по труда" не е пречка за отпускане на целева помощ за отопление. След като по делото е установено, че ответникът страда от психично заболяване, удостоверено от съответното специализирано лечебно заведение и за него не важи изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, това означава, че той има право на целева помощ за отопление. Така е преценил и административният съд. Ето защо решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,