Решение № 9294 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2016 г.

Решение № 9294 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2016 г., V о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - С., чрез процесуалния му представител юрк. Т. Ц., срещу решение № 120 от 17 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г. по описа на Административен съд К., с което е отменена заповед № УРИ 3282з-3441/14 декември 2015 г. на директора на ГД "Гранична полиция" - С.. В касационната жалба се са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът - И. С. И., чрез пълномощника си адв. Е. Й., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представена по делото писмена защита. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на И. С. И. срещу заповед № УРИ 3282з-3441/14 декември 2015 г. на директора на ГД "Гранична полиция" - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като дисциплинарно-наказващият орган е наложил наказание за деяние, различно от доказаното в рамките на дисциплинарното производство. Поради това оспорената заповед е отменена. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е направил верни правни изводи относно това, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в установената в закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби. Установено е от данните по делото, че И. И. е разследван и е поканен да даде обяснения във връзка с извършени от него дейности по участие в товарене на дърва за огрев; превозване на дървета без да са маркирани с контролна горска марка и без да са придружени с превозен билет; легитимирането му пред служителите на ВС- МВР със служебна карта на служител от МВР. По отношение на тези деяние са направени изводи от дисциплинарно-разследващият орган в обобщената справка и становището, въз основа на които дисциплинарно-наказващият орган е издал оспорената заповед. В последната обаче освен първите две от посочените нарушения - участие в товарене на дърва за огрев; превозване на дървета без да са маркирани с контролна горска марка и без да са придружени с превозен билет, на И. е наложено посоченото по-горе дисциплинарно наказание и за още едно нарушение - въвеждане в заблуждение на горските стражари от ДС "С.", че превозваните дърва са добити от м. "Д.". За това последно нарушение не е провеждано разследване от определената за дисциплинарно-разследващ орган комисия, нито пък на И. И. е дадена възможност да даде обяснения във връзка с него. При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че дисциплинарно-наказващият орган има право да наложи дисциплинарно наказание за това дисциплинарно нарушение, което приема за категорично установено от дисциплинарно-разследващия орган, но няма правомощия да налага наказание за нарушение, което не е било предмет на разследването и с което наказания държавен служител в МВР не е бил запознат предварително и не е могъл да даде обяснения. Като е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" за деяние, което не е било разследвано по установения ред, дисциплинарно-наказващият орган е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е била отменена от инстанцията по същество. Правилни в тази връзка са и заключенията в оспореното решение относно вида на наложеното наказание при съобразяване с критериите, залегнали в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. С оглед горното и предвид липсата на релевирания от касатора порок на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, направеното от ответника по касация искане и представеното доказателство - договор за правна защита и съдействие 683293 от 09 май 2017 г., касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на И. И. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,