Решение № 3242 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8796/2017 г.

Решение № 3242 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8796/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. С. и Т. К. от гр. П., чрез адв. Георгиева против решение № 789 от 16.05.2017 г. по адм. д. № 654/2016 г. по описа на Административен съд - П. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на район "Централен" при О. П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касаторки срещу заповед № РД-16-106/09.02.2016 г. на кмета на район "Централен" при О. П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна паянтова постройка", изградена в УПИ IV-82, кв. 8 по плана на кв. "О.-Г. М.", гр. П. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, след надлежно съставен Констативен акт № 18 от 02.10.2015 г., за строеж от 5 категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ, изграден преди 1987 г. в имот общинска собственост, без учредено право на строеж и изискуемите строителни книжа Предвид това е прието, че заповедта е законосъобразна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изложени са и мотиви за неприложимост на режима за търпимост по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, поради липса на застроителен план към момента на изграждане в цялост на незаконния строеж/изграден на три етапа с увеличена квадратура/, а също и като противоречащ на действащия ПУП-РУП, който предвижда свързано застрояване. В този смисъл е прието и съответствие на визираното правно основание на т. 1, ал. 1, чл. 225 ЗУТ с изяснената по делото фактическа обстановка, вкл. по заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изградена на три етапа в периода от 1955 г. до 1987 г., с увеличена квадратура от 28 кв. м., 51 кв. м. и 78 кв. м., в имот-частна общинска собственост /бивш държавен имот/, без учредено право на строеж и без строителни книжа. Изложеното сочи на законосъобразност на процесната заповед на посоченото в нея правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Установеното от заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза несъответствие с действащия към момента на изграждането ПУП /липсва ПЗ/ и с действащия към момента ПУП/ПЗ-РУП/, обосновава наличие и на второто визирано в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От друга страна, несъответствието с плановете сочи и на неприложимост на режима на търпимост по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, в която хипотеза попада процесния строеж с оглед времевия обхват на четирите хипотези на търпимост - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. За разлика от нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тази на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ изисква незаконният строеж да е бил допустим по действащия ПУП по време на извършването му, и при условията на кумулативност и "по правилата и нормативите, действали по време на извършването"му. В тази връзка се явява неоснователно възражението по касационната жалба за необсъждане от административният съд на действащата правна уредба към момента на извършване на незаконния строеж. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в оспорената заповед досежно търпимостта на строежа, тъй като видно от мотивната част на заповедта, административният орган е обсъдил неприложимостта на режима по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, т. е. има произнасяне по търпимостта, но при неправилно приложение на правната норма. Именно в тази връзка, в съдебната фаза на производството са събрани доказателства и е изследвана търпимостта по приложимата хипотеза на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, с оглед установения период на изграждане на процесния строеж. Следователно не е налице нарушение на чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК и то от категорията на съществените, което само по себе си да води до незаконосъобразност на заповедта. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,