Решение № 4541 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12280/2008 г.

Решение № 4541 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12280/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 6 от ЗОСОИ е образувано по касационна жалба на Егалина Симеонова Панайотова от гр. София срещу решение № 351/03.06.2008 г. по адм. д. № 709/2008 г. на Административен съд -София-град, II-ро отд., 38-ми с-в с доводи за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - заместник на областният управител на област София, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата да неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу решение за което има правен интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна. Касатора е с молба вх. № 94ЕЕ (120 от 06.11.2006 г. жалбоподателката е поискала пред областния управител на Софийска област за обезщетяване по ЗОСОИ да бъде обезщетена с жилищни компенсаторни записи, с които да закупи общинско жилище. Със заповед № РД-22-041 от 09.05.2007 г., издадена от заместника на областния управител на област София е отказал да уважи искането на Егалина Симеонова Панайотова за обезщетение с жилищни компенсаторни записи като подадено след двумесечният преклузивен срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. С тези правни съображения и първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Панайотова срещу оспорения административен акт. Съдебното решение е правилно. Срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за заявяване на претенция за обезщетяване по ЗОСОИ е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на правоимащите да претендират обезщетение. Първоинстанционният съд обосновано и задълбочено е установил правнорелевантните факти и приложимото право, въз основа на което е извел законосъобразните си изводи. На практика наведените касационни основания и развити доводи във връзка с тях са били предмет на обсъждане и пред първата инстанция. Съдът се е произнесъл пунктуално по всяко едно от тях и изводите му относно предпоставките за обезщетяване и основанията то да бъде отказано изцяло се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че при предвидените в нормата предпоставки, могат да се възстановят пропуснати процесуални срокове за обжалване, но не и преклузивни срокове, визирани в закон за предявяване на материални права, тъй като процесуалното бездействие при тези срокове е неотстранимо. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,