Решение № 15212 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2011 г.

Решение № 15212 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9604/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по искане на Христо Янков Перпериев от гр. Смолян за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 186/14.06.10 г. по адм. д. № 101/10 г. по описа на Административен съд - Смолян. Ответникът, началник Сектор Смолян при РДНСК - Южен централен район в писмено възражение издала доводи за неоснователност на искането за отмяна с молба да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна процесуално допустимо, подадено от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а по същество - неоснователно. С решение № 186/14.06.10 г. по адм. д. № 101/10 г., влязло в сила на 15.04.11 г. (датата на обявяване на решение № 5340/15.04.11 г. по адм. д. № 9839/10 г. на Върховния административен съд, тричленен състав) оспорването на искателя срещу Заповед № ДК-02-СМ-8/10.02.10 г. на началник Сектор Смолян при РДНСК Южен централен район за премахване на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "складово помещение и подход - стълбище" в ПИ № 403, кв. 8 по плана на гр. Смолян е отхвърлено. Установено в това производство е, че строежът е изпълнен в чужд имот при липсата на предвиждане в подробния устройствен план, одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж през 2003 г. по данни на извършителя. Предпоставките за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК са две - да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото и те да не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. С искането за отмяна като ново писмено доказателство е представено удост. № 334/13.06.11 г., издадено от главния архитект на община Смолян на основание § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Това удостоверение няма характер на ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК поради следното: В производството по оспорване заповеди за премахване на незаконни строежи се изследва, с оглед императивната норма на § 16 ПРЗУТ, тяхната евентуална търпимост, при което преценката в тази връзка се прави въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, без значение издадено ли е или не удостоверение за търпимост от главния архитект на общината. В случая подобна преценка не е правена предвид неоспореното обстоятелство, че предметния на заповедта незаконен строеж е извършен през 2003 г., т. е след сроковете по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ. Удостоверението е и новосъздадено писмено доказателства, а не съществувало към периода на решаване на делото, което по независещо от страната причини да не е могло да й бъде известно. Доводите на искателя относно наличието на заявление за узаконяване, оспорването на писменото заключение на съдебно техническата експертиза са недопустими за обсъждане в производството по отмяна. Изложеното обосновава извод относно неоснователността на искането за отмяна на посоченото в него основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,