Решение № 344 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2008 г.

Решение № 344 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 5 ал. 4 ДОПК, и чл. 208 АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 336/13.5.2008 г. по адм. д. № 1767/2004 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 320/29.12.2003 г. на ТД-Русе като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основаниe нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в молба. Моли да бъде отхвърлена жалбата против ДАД, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба ЕТ"Маргарита Григорова" редовно призована не изпраща представител. По съображения в молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил данъчен акт за дерегистрация № 320/29.12.2003 г. на ТД-Русе, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на ЕТ"Маргарита Григорова" на основание чл. 116 ал. 2 т. 2 б. "г" ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че с ДАД е констатирано, че за периода м. 5 - 7, 9, 11 - 12.2002 г. и м. 5 и 10.2003 г. търговецът не е внесъл декларирания по справките-декларации ДДС в размер 25 875, 80лв в нарушение на чл. 74 ал. 1 ЗДДС. Установено е, че невнесените данъчни задължения по ЗДДС надхвърлят стойността на активите, намалени с данъчните задължения на търговеца. Бил е съставен ДОА № 3881/21.12.1999 г. с определени данъчни задължения по него. Вещото лице е даво заключение, възприето от съда изцяло, че по ДДС-сметката на търговеца са превеждани само суми по ЗДДС. Погашения по цитирания ДОА не са правени. Към датата на издаване на акта за дерегистрация - 29.12.2003 г. по ДДС-сметката на търговеца има наличност от 1611, 28лв. Невнесените задължения на търговеца към тази дата са в размер 14 340, 01лв. Активите на търговеца, намалени с неговите данъчни задължения са в размер 131 048, 52лв и значително превишават невнесените задължения. Съдът е приел, че по чл. 116 ал. 2 т. 2 б. "г" ЗДДС са уредени две хипотези на служебна дерегистрация - когато регистрираното лице системно не изпълнява задълженията си по този закон или има невнесени данъчни задължения по този закон, общата сума на които надхвърля стойността на активите му, намалени с неговите задължения. Приел е също, че в акта не е посочено коя от двете хипотези е основание за издаването му. Вещото лице е дало заключение, че задължението на търговеца по справките-декларации е 25 875, 80лв. Съдът е приел, че не е намиле първата хипотеза от цитирания текст, тъй като търговецът е погасявал задълженията си чрез прихващане. Не е налице и втората хипотеза щом активите, намалени със задълженията на търговеца значително надхвърлят размера на невнесените задължения по ЗДДС и е уважил жалбата. Съдът е направил фактически констатации съобразени с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. При сравняване на цитираните две хипотези на чл. 116 ал. 2 т. 2 б. "г" ЗДДС (отм.) следва извод, че неизпълнението на задължението по чл. 74 ал. 1 ЗДДС (отм.) за внасяне на декларирания данък в срока по закона не е от кръга на неизпълнените задължения по първата хипотеза, щом за невнесените данъчни задължения по този закон има изрична уредба във втората хипотеза. Невнасянето на данъчните задължения по този закон е основание за служебна дерегистрация само, ако размерът на невнесените задължения надхвърля стойността на активите на регистрираното лице, намалена с неговите задължения. Били са издадени 11бр. ДАПВ за прихващане на суми за възстановяване по справки-декларации по ЗДДС (отм.) срещу суми за внасяне по други справки-декларации (в два случая) и суми за главница и лихви по цитирания в решението влязъл в сила ДОА, по който търговецът не е направил доброволни погашения на задълженията си. Видно от ДАПВ № 3-Р-1965/14.11.2003 г. неиздължението по ДОА № 881/21.12.1999 г. е в размер 15 362, 43лв. Вещото лице е спаднало от активите задължение по ЗКПО в размер 14 690, 87лв или към издаване на акта за дерегистрация установените от вещото лице активи, намалени със задълженията на търговеца са на стойност 131 048, 52лв и правилно съдът е приел, че не е налице и втората хипотеза на чл. 116 ал. 2 т. 2 б. "г" ЗДДС (отм.) и е уважил жалбата. Доводът за неправилност на решението в частта за разноските поради включен адвокатски хонорар за двама адвокати е основателен. По чл. 130 ал. 1 ДПК (отм.) съдът следва да присъди възнаграждение само за един адвокат - 500лв, а не 1000лв. Доводът за прекомерност на определеното възнаграждение е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а в частта за разноските следва да бъде отменено в частта, с която са определени разноски над 750лв, които търговецът да заплати на касатора. Поради изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение