Решение № 1213 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2024 г.

ВАССедмо отделение12.02.2025 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 20872 от 22.10.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело 5457/2024 г.

ОСЪЖДА Министерството на транспорта и съобщенията, гр. София, [улица], да заплати на Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура, гр. София, [улица], разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 2020 г. (ОПТТИ), срещу Решение 20872 от 22.10.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 5457/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение ФК-8 от 21.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПТТИ, с което на Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура (ДПНКЖИ) е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор 5545 от 07.11.2016 г. за Обособена позиция 1, с изпълнител Обединение Европейски железници и по Договор 5632 от 26.01.2016 г. за Обособена позиция 2, с изпълнител Консорциум СЕТ ДЗЗД, за нередност за нарушение на чл. 29, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП отм.), класифицирана по т. 8, б. а) от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПТТИ, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че липсва дължимият анализ на поставените въпроси и относимостта им към документацията по обществената поръчка. Твърди, че в оспорения акт изчерпателно са описани въпросите, на които не е даден отговор от възложителя в нарушение на чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.) и как същите са директно свързани с документацията и нейните неясноти. В тази връзка цитира мотивите на оспорения акт, които счита, че съставляват коментирания анализ. Счита за неправилен извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта. В тази връзка сочи, че органът изрично е посочил разясненията и въпросите от съответните разяснения, с които възложителят е нарушил чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.) като, обратно на приетото от съда, посочените въпроси и отговори не се съдържат в предходното Решение ФК-12 от 09.09.2022 г. Сочи, че в оспорения акт органът е дал своите изчерпателни мотиви по твърдените нарушения. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Касаторът се представлява от юрисконсулт Йорданов и юрисконсулт Георгиева. Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от юрисконсулт Николаева Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 20.11.2017 г. между УО на ОПТТИ и ДПНКЖИ е сключен Договор ДОПТТИ-12 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Рехабилитация на железопътната линия Пловдив Бургас, Фаза 2" на стойност 810 018 562, 65 лв., при допустими разходи по проекта 675 092 693, 08 лв. и безвъзмездна помощ в размер на 563 158 135, 86 лв. и при опцията размерът на помощта да се увеличи до размера на общата стойност на допустимите разходи. На 12.11.2015 г., с Решение 69, генералният директор на ДПНКЖИ е открил процедура за открита обществена поръчка с предмет: "Рехабилитация на железопътни участъци Скутаре-Оризово и Стралджа-Церковски, част от проект "Рехабилитация на железопътната инфраструктура по жп линията Пловдив Бургас Фаза 2", по обособени позиции". Информацията за процедурата е публично достъпна на адрес: https://rail-infra.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BF%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B0. На 07.11.2016 г. между ДПНКЖИ и Обединение "Европейски железници" е сключен Договор 5545 по Обособена позиция 1 "Рехабилитация на железопътен участък Скутаре - Оризово", на стойност 63 498 462,42 лв. без ДДС. На 26.01.2017 г. между ДПНКЖИ и Консорциум "СЕТ" ДЗЗД е сключен Договор 5632 по Обособена позиция 2 "Рехабилитация на железопътен участък Стралджа - Церковски", на стойност 3 789 982,49 лв. без ДДС. На 27.12.2019 г. с Решение ФК-4, ръководителят на ОУ е определил на ДПНКЖИ финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, по Договор 5545 от 07.11.2016 г. и Договор 5632 от 26.01.2017 г. за нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗОП (отм.), квалифицирано като нередност по т. 9.3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С Решение 819 от 21.01.2021 г., по адм. дело 8419/2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено Решение ФК-4/27.12.2019 г. поради липса на годно правно основание. На 08.06.2021 г., във връзка с постановеното отменително решение на ВАС, ръководителят на УО на ОПТТИ е издал Решение за определяне на финансова корекция ФК-1, с което е определил на ДПНКЖИ финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор 5545/07.11.2016 г. и по Договор 5632/26.01.2017 г. за нарушение на чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.), квалифицирано като нередност по т. 9.3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. На 04.07.2022 г. с Решение 6563, по адм. дело 19/2022 г., ВАС е отменил Решение за определяне на финансова корекция ФК-1/08.06.2021 г. поради неправилна квалификация на нередността по Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. На 09.09.2022 г., във връзка с второто отменително решение на ВАС, административният орган е постановил Решение за определяне на финансова корекция ФК-12, с което е определена финансова корекция на бенефициера в размер на 10% от допустимите разходи по Договор 5545/07.11.2016 г. и по Договор 5632/26.01.2017 г. С Решение 3122/11.05.2023 г., по адм. дело 8925/2022 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение 254/10.01.2024 г. по адм. д. 6379/2023 г. на ВАС, е прието, че от административния орган не е направен дължимият анализ, въз основа на който да се обоснове извод, че поставените от лицата въпроси са относими именно към документацията по обществената поръчка, поради което актът за определяне на финансова корекция отново е отменен. На 15.04.2024 г. ръководителят на УО но ОПТТИ е уведомил ДПНКЖИ за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 23.04.2024 г. бенефициерът е представил възражение. На 21.05.2024 г. с Решение ФК-8, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПТТИ е определил на ДПНКЖИ финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор 5545/07.11.2016 г. за Обособена позиция 1, с изпълнител Обединение Европейски железници и по Договор 5632/26.01.2016 г. за Обособена позиция 2, с изпълнител Консорциум СЕТ ДЗЗД, за нередност за нарушение на чл. 29, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП отм.), класифицирана по т. 8, б. а) от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. По делото е представена Заповед РД-08-302 от 19.06.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията, с която издателят на оспорения акт е определен ръководител на УО на ОПТТИ. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания. Съдът е приел, че в четвъртото по ред решение за определяне на финансова корекция за твърдяното нарушение на чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.), органът е изложил идентични мотиви с тези в Решение ФК-12 от 09.09.2022 г. Приел е, че АССГ вече се е произнесъл, че тези мотиви не изпълват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като този извод е потвърден от ВАС. Според съда и при предходното решение за определяне на финансова корекция, и при настоящото такова, от административния орган не е направен дължимият анализ, въз основа на който да се обоснове извод, че поставените от лицата въпроси са относими именно към документацията по обществената поръчка, като органът не е анализирал въпросите подробно и в светлината именно на посоченото задължение, визирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.) и с оглед ограничението по ал. 1, нито е изложил становище как именно отговорите на тези въпроси биха били свързани с документацията и има ли неясноти относно нея, които се нуждаят от разяснения. Направил е извод, че при идентичност на фактическите установявания от органа и правната квалификация на твърдяното нарушение чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.), и при констатираната идентичност на изложените от органа мотиви, с които е обосновал определянето на финансовата корекция в двете свои решения, оспореният административен акт е незаконосъобразен, като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на адресата на акта, поради което го е отменил. Решението е правилно като краен резултат. На първо място неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се сочат конкретни доводи за нарушение на процесуални правила спрямо касатора, които да са толкова съществени, че да водят до наличието на порок на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Налице е бланкетно твърдение за наличието на този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по него. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗОП (отм.), при възлагането на обществени поръчки, лицата може да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 - до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. Според чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.) разясненията по ал. 1 се публикуват в профила на купувача в 4-дневен срок от получаване на искането. Административният орган е приел, че зададените към възложителя, посочени в акта, 13 въпроса касаят конкретните условия на поръчката, съдържащи се в различните части от документацията за участие, а не се отнасят до заложени правни изисквания в ЗОП, чието интерпретиране се търси, поради което не може да се приеме, че поставените въпроси не са обвързани с текстове/изисквания от документацията за участие. Обоснован е извод, че възложителят не е предоставил разяснения на заинтересованите лица с мотив, че тези въпроси не представляват разяснение по документацията за участие в обществената поръчка по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗОП, с което е нарушил разпоредбата чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.), от което произтича и нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.). Така описаното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 8, б. а) (колона 3) от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Този извод е неправилен. Установеното от органа нарушение на чл. 29, ал. 2 ЗОП (отм.) не може да бъде определено като нередност по смисъла на т. 8, б. а) от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Съгласно посочената т. 8, б. а) нередността е дефинирана като липса на определяне в обявлението за обществена поръчка на критериите за подбор, като в описание на нередността (колона 3) е записано, че в обявлението за обществена поръчка не са посочени достатъчно подробно критериите за подбор. В оспорения административен акт липсват констатации в посочения смисъл. В конкретния случай твърдяното нарушение е липса на предоставяне на разяснения и същото не попада в хипотезата на т. 8, б. а) от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. С оглед на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), не всяка нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е основание за определяне на финансова корекция, а само тази, за която законодателят изрично е предвидил такава възможност в Наредбата. Несъответствието на нередността с приетата от органа квалификация на нередността прави извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на акта правилен. Предвид изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПТТИ и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на транспорта и съобщенията, в чиято структура се намира органът-касатор, да заплати на ДПНКЖИ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за присъждане на разноските за държавна такса, направени пред първоинстанционния съд е недопустимо. Заявените от ответника разноски за първоинстанционното производство е следвало да бъдат претендирани в него. Ако същият е бил недоволен или несъгласен с размера на присъдените му в първоинстанционното решение разноски е разполагал с възможността да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд