Решение № 2383 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2009 г.

Решение № 2383 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 548 от 14.8.2009 г., постановено по адм. дело № 272 по описа за 2008 г. на Административен съд - В. Търново, с което е прогласен за нищожен РА № 150298 от 14.3.2007 г. на ТД на НАП Плевен, потвърден с решение № 364 от 18.5.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново за непризнат данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди на 2003, 2004, 2005 г. и 2006 г.. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи, че съдът неправилно е преценил събраните заповеди относно компетентните органи за издаване на заповед за възлагане на ревизия и за издаване на РА. Иска решението да бъде отменено и да се се потвърди РА като се присъди юристконултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Евромес-Росен Маринов" не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението по отношение приетата от административния съд нищожност на ревизионния акт. Алтернативно поддържа, че ако се направи преценка, че акта не е нищожен, то жалбата, подадена до първата инстанция е частично основателна. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Предмет на съдебен контрол при двукратното разглеждане на делото е бил РА № 150298 от 14.3.2007 г. на ТД на НАП Плевен, потвърден с решение № 364 от 18.5.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново за непризнат данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди на 2004 г. на ЕТ "Еврокомерс-Росен Маринов". С решение № 3856 от 2.4.2008 г. по адм. дело № 176/2008 г. Върховен административен съд, първо "А" отделение е отменил решение № 139 от 22.11.2007 г. по адм. дело № 302 по описа за 2007 г. на Административен съд В. Търново поради допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по уведомяване (призоваване) на търговеца и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При второто разглеждане на делото от първата инстанция съда е приел, че ревизионния акт е нищожен, тъй като не били доказани условията, обуславящи правомощие на лицето Валентин Недялков да възлага данъчни ревизии, така както било посочено в заповедта по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради което издадените от него заповеди за възлагане са издадени без материална компетентност. Приел е, че въз основа на заповедта за възлагане на данъчна ревизия се започва едно ревизионно производство, което завършва с ревизионен акт. И ако тази заповед не е издадена от компетентен за това орган, то това опорочава цялата процедура включително издадения ревизионен акт, който с явявал нищожен като издаден от лице, на което не са били възложени такива функции по надлежния ред. Касационната жалба е основателна по изложените в нея твърдения за действителност на издадения ревизонен акт. Решението е неправилно. Не могат да бъдат споделени изложените мотиви за наличие на материална некомпетентност на лицето, възложило ревизията - нито относно твърдяното за издадената заповед № 01-01-06/3.1.2006 г., нито относно посоченото в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Няма спор, че заповедите за възлагане на данъчна ревизия № 2641 от 3.10.2006 г., № 2861 от 24.10.2006 г., № 3138 от 29.11.2006 г. и № 39 от 9.1.2007 г., както и заповедта за определяне на компетентен орган № К 298 от 23.2.2007 г. са издадени от Валентин Александров Недялков, който е началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП Плевен. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК - Ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Видно от заповед № 01-01-06 от 3.1.2006 г., т. II териториалния директор на ТД на НАП Плевен е упълномощил началниците на сектори "Ревизии и проверки" - Валентин Александров Недялков - началник сектор "Ревизии и проверки в ТД на НАП Плевен и Йонка Йосифова Кръстева - също началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП Плевен - да издават заповед за възлагане на ревизии. Няма никакъв начин в тази заповед да бъде тълкувана волята на упълномощителя по отношение на възложените функции на лицата по т. I и II от нея, тъй като началниците на сектор "Ревизии и проверки" са упълномощени на самостоятелно основание да издават заповеди за възлагане на ревизии. Не може да бъде споделено приетото от първата инстанция, че само при отсъствие на Елизабета Каменова - началник отдел "Данъчно осигурителен контрол" и доказателства за това отсъствие двамата началници на серктор Ревзии и проверки могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Изцяло въз основа на тази заповед те има правомощията да осъществяват точно тези функции по възлагане. Тълкуване и преценка може да има само при осъществяване на делегираните правомощия по т. II от заповедта, която обаче не касае процесния случай. Би могло и да се разсъждава при издаване на първа заповед за възлагане на ревизия от лицето Елизабета Каманова за извършване на ревизия и при продължаването й. Но настоящия казус не такъв. Неправилно съда е приел, че акта е издаден от некомпетентен орган поради нарушаване на правилата на издаване на заповедите за възлагане на ревизия. Решението следва да бъде отменено. Тъй като настоящето касационно производство е второ, то следва настоящето решение да бъде такова по реда на чл. 227, ал. 1 от АПК. С процесния ревизионен акт № 150298 от 14.3.2007 г. на ТД на НА Плевен, потвърден с решение № 364 от 18.5.2007 г. е отказано на ЕТ "Евромес-Росен Маринов" право на данъчен кредит в общ размер на 12553,31 лв. по фактури, издадени от "Ай Ди Ес 2003" ЕООД, "Агростил 2003" ЕООД, "Биста" ООД и ЕТ "Нина 94" за данъчни периоди на м. 12.2003 г., м. 2,3,5,6,7,11 и 12 на 2004 г., м. 2.2005 г. и м. 6.2006 г.. За да достигне до този извод органа по приходите е приел, че доставчиците или не са били намерени на адресите или не са представили в пълен обем доказателства, които да формират извод за наличие на всички предпоставки по ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит. Посочени са правни основания по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а за доставчика "Биста" ООД - основание по чл. 64, ал. 1, т. 3 и 6 от ЗДДС (отм.) Настоящият състав преценява, че жалбата на лицето, едноличен търговец против посочения ревизионен акт е неоснователна. По отношение на двамата доставчика - "Ай Ди Ес-2003" ЕООД по фактури за данъчни периоди на м. 6,7,11 и 12.2004 г. с общ размер на данъчен кредит - 4343,88 лв. и "Агростил 2003" ЕООД по фактури за данъчни периоди на м. 5 и 11 на 2004 г. и м. 2.2005 г. с общ размер на данъчния кредит - 2017,11 лв. твърденията на търговеца, изложените пред първата инстанция са останали недоказани. Видно от данните по делото, включително двата акта - РА и решението, тези доставчици не са били намерени на адресите, нямало е техен представител и не са представени доказателства, които са били изискани по време на ревизията. Правното основание е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) В производството по ДОПК всяка страна трябва да докаже твърденията си. След като търговеца-жалбоподател е твърдял, че неговите съконтрагенти са могли да бъдат намерени и са имали пълна счетоводна документация, то е следвало да събере и представи доказателства именно в тази насока. Твърденията за допуснати процесуални нарушения по време на ревизията биха били относими, ако бе доказано намирането на адресите на двете дружества. Видно от заключението на експертизата - от дата 24.9.2008 г. вещото лице също не е намерило нито адрес на тези дружества, нито представител на същите и не е могло да направи счетоводната проверка. След като съдебната практика наложи по тези въпроси да има проверка на експретиза и в случая такава няма, то жалбата в тази част се явява неоснователна. Досежно правото на данъчен кредит в размер на 427,96 лв. за данъчни периоди на м. 12.2003 г., м. 2,3,5 и 7 на 2004 г. за доставките по 6 броя фактури, издадени от ЕТ "Нина 94". Данъчният кредит е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) като е посочено, че отказа е свързан с фактическите констатации, направени по отношение не на прекия доставчик ЕТ "Нина 94", а на неговите доставчици - предходни за ответника по касационната жалба - "Ай Ди Ес-2003" и ЕТ "Мария Цонкова" с предходен доставчик "Универсал Мийт" с ново наименование "Мийт търговия 2005" ЕООД. В актовете на органите по приходите наистина няма подробни фактически заключения по отношение на прекия доставчик ЕТ "Нина 94", но би могло да се приеме, че няма забележки в неговата документация, такива са при предходните доставчици. Няма обаче данни, че данъка е внесен по ДДС-сметка на доставчиците, за да се приеме, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), по аргумент от чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Следователно с пълно основание органите по приходите, проверявайки предходните доставчици и установявайки, че същите или не могат да бъдат намерени или счетоводствата им са непълни или липсват други доказателства, са отказали правото на аданъчен кредит. По отношение на последния доставчик "Биста" ООД по фактура № 312 от 3.3.2006 г. с размер на данъчния кредит 5764,36 лв. органът по приходите е отказал с посочване на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 3 и 6 от ЗДДС (отм.), тъй като предмета на доставката е авансово плащане и монтаж като и за двете няма данни същата да е била налице. Видно от данните по делото плащането е станало 29.8.2006. Следователно към момента на издаването на фактурата на 3.3.2006 г. не е било налице данъчно събитие - авансово плащане. Няма данни и за монтаж. Предвид всички тези данни преценката е за неоснователност на жалбата, подадена срещу процесния РА и потвърждаващото го решение на Д"ОУИ". На касатора се следват разноски за всички инстанции в общ размер на 1000 лв. (включително изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред първата инстанция). По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение