Решение № 7813 от 13.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Василев от гр.София срещу решение 863/13.02.2023г постановено по адм. дело 7702/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспораването му против ревизионен акт/РА/ Р-22221019007490-091-001/01.09.2020г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, установяващ отговорност на Л. Василев по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "Пи Ел Си Брокерс 12 ЕООД за данъчни периоди и видове задължения, както следва: за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.09.2017 г. до 30.11.2017 г.; данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчен период м. 03.2017 г.; вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители за периодите от 01.08.2017 г. до 31.10.2017 г.; фонд държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители за периодите от 01.08.2017 г. до 30.11.2017 г; вноски за здравно осигуряване /30/ за периодите 01.08.2017 г. до 31.09.2017 г. и задължения за корпоративен данък. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора противоречащ на фактите по делото и на материалния закон е изводът на АССГ за доказаност на предпоставките за ангажиране на отговорността на Василев по чл. 19 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения РА изцяло. Претендират се разноски,без да се представя списък.В с.з. касаторът не се явява и представлява. Ответникът по касация Директорът на ДОДОП-София , действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрк.Мустафа, в становище по съществото на спора, оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и представя списък с разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред АССГ ревизионен акт Р-22221019007490-091-001/01.09.2020г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София,в частта потвърден с решение 1076/07.07.2022г на ДДОДОП-София е установена отговорност на Л. Василев по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "Пи Ел Си Брокерс 12 ЕООД за данъчни периоди и видове задължения, както следва: универсален пенсионен фонд за осигурители в размер на 815,39 лв. и лихви в размер на 252,12 лв. За периодите м.08.2017г.. м. 09.2017 г. и м.10. 2017 г.; държавно обществено осигуряване в размер на 3 049,40 лв. и лихви в размер на 942,90 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 1 864,00 лв. и лихви в размер на 552,24лв.; вноски за здравно осигуряване в размер на 1 364.25 лв. и лихви в размер на 422,24 лв. за периодите м. 08.2017 г., м. 09.2017 г.; отговорност за данък върху добавената стойност в размер на 312,35 лв. и лихви в размер на 107,24 лв. за м. 03.2017 г. и задължения за корпоративен данък и лихви в размер общо на 1 684,63 лв. за 2016г., установени с издадения на ПИ ЕЛ СИ БРОКЕРС 12 ЕООД РА, в частта в която не е отменен с влязло в сила решение на АССГ досежно неначислени от дружеството пазарни лихви в размер на 12 000,02 лв. по договори за заем на свързани лица сключени с ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН ЕООД.В останалата част досежно установената отговорност на касатора за за неплатени задължения на дружеството за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 68 925,00 лв. главница и лихви в размер на 8 546,98 лв., или общо в размер на 77 471,98 лв.,РА е отменен,като е прието,че с влязло в сила съдебно решение на ВАС 2913/29.03.2022г по адм. дело 6884/2021г РА ,издаден досежно Пи Ел Си Брокерс 12 ЕООД е отменен. Правилна е възприетата квалификация в решението на данъчния директор, както и в първоинстанционното съдебно решение, направена въз основа на установените и твърдяни в РА и РД факти и обстоятелства, за отговорност на Л. Василев, ангажирана на основание чл.19, ал.2, т.1 пр.второ ДОПК. Установена е по делото, въз основа на събраните писмени доказателства, фактическа обстановка за следното: Ревизираното лице РЛ Л. Василев е бил член на орган на управление по смисъла на чл.19,ал.2 ДОПК на данъчно-задължено лице /ДЗЛ/ по чл.14,т.1 и т.2 ДОПК в качеството си на управител на ЕООД Пи Ел Си Брокерс 12 от 01.02.2016г. до 01.02.2018г. В процесния период е установено безспорно, че в качеството си на управител и представляващ ЕООД Пи Ел Си Брокерс 12 Л. Василев се е разпоредил с налични средства на дружеството, като в периода от 01.02.2016г. до 01.02.2018г., е изтеглил лично в брой от банковите сметки на дружеството сума в размер на 47 529 лв. и в същия период, а именно на 21.03.2017г. е извършил превод по личната си сметка в размер на 3 000лв. Посочено е, че липсват данни и не са представени доказателства така изтеглените от касатора суми и съответната разполагаема касова наличност да са свързани с осъществяваната от юридическото лице дейност. В тази връзка е прието, че за сумата в размер на 467 000,00 лв. /касовата наличност, за чиято фактическа наличност и разходване за дейността на дружеството няма доказателства/ и за сумата от 3 000.00 лв. преведена по банковата сметка на касатора са налице предпоставките по чл.19, ал. 2 от ДОПК. Установено е също, че към датите на извършените разпореждания дружеството е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, тъй като е носител на задължението за внасяне на корпоративен данък и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и задължителните осигурителни вноски за осигурителите. Установено е, че юридическото лице има несъбрани задължения за данъци и осигурителни вноски, които са предмет на изпълнително дело от 2016г.; категоризацията на дълга е трудносъбираем, съгласно приложена справка за проучено имуществено състояние, от която е видно, че дружеството не разполага с активи, дългосрочни, краткосрочни инвестиции, включително дялово участие в други търговски дружества , не са установени данни за наличие на вземания от трети лица. Органите по приходите са приели, Л. Василев в качеството на представляващ управител на Пи Ел Си Брокерс 12 ЕООД, е знаел за данъчните и осигурителни задължения на дружеството, декларирани в подадените справки-декларации, декларации за ОВ и ГДД, се е разпоредил недобросъвестно с част от активите на дружеството парични средства, в резултат на което е намаляло имуществото на дружеството и по тази причина не са погасени задълженията за данъци и осигурителни вноски в посочения по горе размер. Първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за законосъобразност на процесния РА като издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, и при правилно приложение на материалния закон - чл. 19, ал. 2 ДОПК. Приел е за доказано, че Л. Василев е действал недобросъвестно, тъй като е било доказано, че към датите на възникване на задълженията, в това число към момента на разпореждане с паричните средства, дружеството да има задължения, които да надхвърлят стойността на активите му. Решението е правилно. Съгласно чл. 19, ал. 2,т.1 пр.второ ДОПК, управител или член на орган на управление, който недобросъвестно отчужди имущество на задълженото лице по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Създаден е особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци и за осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Приложението й предполага кумулативното наличие на следните предпоставки за реализиране отговорността на третото лице: 1. да има качеството на орган на управление или на управител на задълженото юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните действия; 2. отчуждаване на имущество на задълженото лице; 3. третото лице да е действало недобросъвестно; и 4. имуществото на задълженото юридическо лице да е намаляло вследствие на разпоредителните действия и именно по тази причина то да не е в състояние да заплати дължимите от него данъци и задължителни осигурителни вноски. Правилна е преценката на първоинстанционния съд,че от представените от дружеството оборотни ведомости се установява, че неговите разполагаеми парични средства към 30.09.2017 г. са в размер на 568 605,98 лв. Констатирали са, че предвид тегленията от лицето към 31.12.2017г. е формирана касова наличност в размер на 467 000 лв., като не е представена търговска и счетоводна документация, нито първични счетоводни документи, от което да е видно как, кога са изразходвани тези средства и за какви цели. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО "скрито разпределение на печалбата" са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б". Безспорно е установено по делото,че касаторът е извършил разпореждания под формата на плащания в негова полза чрез изтегляне от сметките на дружеството на парични средства в брой общо в размер на 47 529 лв. и чрез извършен превод от тези сметки по негова лична банкова сметка в размер на 3 000лв,и то в момент,когато срещу дружеството вече е било образувано изпълнително дело за публични вземания през 2016г. Следователно по делото са налице доказателства, че парична сума в размера на процесните две е постъпвала в патримониума на касатора. Действително твърдението на касатора е,че процесните парични суми са разходвани за дейността на дружеството и че сумите са разходвани за заплати и погасяване задължения към доставчици но същото не е подкрепено с релевантни доказателства.Предствените пред касационната инстанция писмени доказателства- извлечения от аналитична кореспондинция и многобройни фактури на практика не водят до пълно доказване на обстоятелство,че платените в брой фактури,издадени на дружеството Пи Ел Си Брокерс 12 ЕООД са именно с посочените разпоредени от управителя средства. Ето защо е налице и изискуема предпоставка - наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните му действия, от една страна, и намалението на имущественото състояние на задълженото юридическо лице, а оттам и невъзможността да бъдат събрани негови публични задължения. В тази насока правилни са изводите на първоинстанционния съд,че само от волята на касатора е зависело да вземе решение за погасяването на публичните задължения с наличното и достатъчно имущество на дружеството, и в неговото съзнание е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия.Тези обстоятелства по безспорен начин изключват добросъвестното поведение на касатора. По изложените мотиви касационната инстанция приема, че са установени всички предпоставки за реализиране на отговорността на Л. Василев по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасените публични задължения на ЕООД Пи Ел Си Брокерс 12 за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.09.2017 г. до 30.11.2017 г.; данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчен период м. 03.2017 г.; вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители за периодите от 01.08.2017 г. до 31.10.2017 г.; фонд държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители за периодите от 01.08.2017 г. до 30.11.2017 г; вноски за здравно осигуряване /30/ за периодите 01.08.2017 г. до 31.09.2017 г. и задължения за корпоративен данък , поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид претенцията на ответника по касация, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък в размер на 2730,90лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение