Решение № 2221 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2015 г.

Решение № 2221 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Диана Зоранова Арсова, жив. в гр. София, срещу решение № 3531/20.05.2015 г. по адм. дело № 7681/2014 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Л - 858/9.07.2014 г. на ВНД Началник ОСИН - София. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебното заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му /включително и в частта за разноските/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направените от жалбоподателката разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - началникът на Областна служба "Изпълнение на наказанията" /ОСИН/ - София, чрез процесуален представител в писмен отговор, съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АС е приел за установено, че оспорената заповед, с която на Арсова в качеството й на инспектор IV степен в пробационна служба - звено София град към сектор "Пробация" град София първа категория при Областна служба "Изпълнение на на наказанията" София първа категория е наложено на основание чл. 16а, ал. 1, т. 5, пр. 4 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР (отм.), чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.), чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР (отм.) дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без съществени съдопроизводствени нарушения и при спазване на материалното право. Съдът е приел, че събраните в административно производство и пред него доказателства установяват посочените в заповедта факти, а именно, че на 30.04.2014 г., след възникнал конфликт с таксиметров шофьор, не е изпълнила разпорежданията на полицейски орган да се легитимира, отправила обиди към полицейските органи, като е била във видимо нетрезво състояние, за което е била задържана на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.). Поведението й е било в нарушение на чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и е осъществило състава на дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта, за което законосъобразно й е наложено и посоченото в нея дисциплинарно наказание. Така постановеното решение е правилно. За да обоснове съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът твърди, че решаващият състав не е изложил мотиви към съдебния акт относно възраженията на касатора за неспазване на изискването на чл. 237, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), съгласно което дисциплинарно наказващият орган трябва да установи нарушението, относно налагане на наказанието без да са приети писмените обяснения на служителя, налице са нарушения при конституиране на дисциплинарно разследващия орган, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. В тази си част касационната жалба е неоснователна. Съдебният състав е изложил обосновка към всяко от наведените основания за законосъобразност, предвидени в процесуалния закон. Неоснователни са твърденията за неустановеност на нарушението от дисциплинарно наказващия орган. По смисъла на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от подписа върху справка № 7366/23.06.2014 г. по чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР същият е положен от Свилен Цветанов, който към момента е изпълнявал функциите на главен директор на ГДИН. В този смисъл са неоснователни и другите доводи на касатора, че проверката по случая не е разпоредена от издалия оспорената заповед, тъй като към началото на възложената проверка със заповед № Л-5301/21.05.2014 г. функциите на компетентия орган са се изпълнявали от друго лице - главен комисар Росен Желязков. Неоснователен е доводът за нарушение на процедурата поради неприемане на обясненията на служителя от дисциплинарно наказващия орган поради липса на означена длъжност и име към резолюцията. По делото е представено и прието обяснение на Арсова под рег. № 886/8.07.2014 г. по описа на ОСИН и от решаващия състав са изложени мотиви в тази насока. Видно от подписа същият е положен от дисциплинарно наказващия (към процесния момент) орган - главен инспектор Петър Петров. В тази връзка следва да се посочи, че цитираната от касатора разпоредба на чл. 10 от Инструкция № Iз-2813/4.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи, съобразно която наказващият орган следва да приема с резолюция даденото от провинилия се държавен служител обяснение с резолюция, отбелязана дата, длъжността и името на органа е неприложима в настоящия случай, тъй като ГДИН и териториалните й звена не са в структурата на МВР. Съгласно § 5 от същата инструкция изпълнението й се възлага на органите по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.) сред които не попада главният директор на ГДИН. На следващо място върху Арсова пада тежестта да докаже твърдението си, че подписът е на друго лица и съответно да поиска назначаване на съдебно-графологична експертиза, което не е направила. Неоснователни са и твърденията за предубеденост на чл. на дисциплинарно разследващия орган. По смисъла на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересуван от изхода на разследването или има с някои от заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. Видно от данните по делото Арсова не се е възползвала от тази възможност. Съдът споделя мотивите на първоинстанционния състав относно отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 35 от АПК и неустановеност на нарушението. В тази връзка настоящата инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство е установено конкретното нарушение и извършителя както от събраните в хода на административното производство писмени доказателства, така и от събраните в хода на делото гласни доказателства - обясненията на св. Иванов, очевидец на случилото се, които кореспондират едностранно и безпротиворечиво с приетата от дисциплинарно разследващия орган справка, послужила за мотиви за издаване на оспорения административен акт. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Релевираните съображения за провокативно отношение на шофьора на таксито са ирелевантни за настоящия спор, чиито предмет е поведението на оспорващата Арсова след получаване на разпореждане от полицейския орган да се легитимира. Относно кадровата справка на Арсова и тежестта й в дисциплинарното производство следва да се отбележи че същата няма самостоятелно значение, както и че извършеното нарушение не попада в кръга на тежките нарушения, респ. наложени тежки наказания, а в заповедта има мотиви, свързани с тежестта на нарушението и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Жалбата, относно твърдението за неустановеност на присъдения размер разноски, е неоснователна. Макар съдът да е допуснал несъответствие при изписване на претендираните разноски числом и словом в мотивната част на съдебния акт, на контрол подлежи диспозитива, в който цифром и словом са присъдени 300 (триста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение и същият е в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК . Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касаторката, а в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 /четиристотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение