Решение № 12731 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13870/2010 г.

Решение № 12731 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13870/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Drepandeos Consultadoria E Marketing" LDА, Португалия, против решение № 2749 от 4.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1703/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - "Транс Оил корпорейшън" ЕООД не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 458/12.11.2008 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменено действието на територията на Република България на марка с международна регистрация рег. № 603767 "Gian Marko Ventury" с притежател "Drepandeos Consultadoria E Marketing" LDА, Португалия. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. За да постанови този резултат съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК и е направил извод за неговата законосъобразност. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че спрямо притежателя на марката са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19 от Закона за марките и географските означения за отмяна на действието на регистрацията за територията на страната. Установено е, че притежателят на марката не е използвал същата по смисъла на чл. 19 от Закона за марките и географските означения, поради което и изводът на съда за материалната законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Приложените два лицензионни договора, съответно от 27.02.2004 г. и от 18.12.2007 г., предвид предмета им, а именно предоставяне на лиценз за производство и продажба на стоките - предмет на договора, респективно на лиценз за правото на използване на марката, сами по себе си не установяват използване на марката по смисъла на чл. 13 и чл. 19, ал. 2, вр. ал. 3. Останалите писмени доказателства относими за релевантния период за използване на марката - 11.01.2003 г. - 11.01.2008 г. са четири броя фактури, издадени на 17.01.2003 г.; 19.12.2003 г.; 10.02.2004 г. и 2.04.2004 г. Същите са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, открито е производство по оспорването, но касаторът не е ангажирал доказателства, установяващи тяхната достоверност. Ето защо правилно по арг. на чл. 181, ал. 1 от ГПК същите не са взети предвид от първоинстанционния съд относно обстоятелството, че стоките с процесната марка са използвани в релевантния период. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,