Решение № 3853 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Савова, против решение 5549/08.09.2023 г., постановено по адм. д. 7729/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение 32-208293/23.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Оспорва изводите на съда за отсъствие на основания за определяне на различна от декларираната митническа стойност. Изразява убеждение, че представеният при вноса документ от декларатора не установява, че вносителят е собственик на внесения автомобил към момента на оформяне на митническите формалности в държавата на износа, не е доказана точността на декларираната цена; липсват съпътстващи фактурата документи и доказателства за плащане. Отрича дължимостта на прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът по касация Ц. Цветанов, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд София-град решение митническият орган е определил митническа стойност по чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, б. д, подточка ii от Регламент(ЕС) 952/2013 на стоката по митническа декларация на Ц. Цветанов с MRN 21BG0010009007596R3/26.05.2021 г. Митническата стойност в размер 20 397.97 лева е на внесената стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Форд, модел F 150 с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 1 485.97 лева и за ДДС при внос в размер 2 086.54 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на Цветанов е с държава на износ САЩ и произход САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 3 400 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката включва конвертираната в лева цена на стоката без разходи за транспорт до мястото на въвеждане. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване за наличие на поръчки, оферти или кореспонденция; за включване в съпътстващата вноса фактура на реквизити като условия и начин на плащане и на доказателства за реално плащане. Декларираната цена на внесената стока в размер 3 400 щатски долара е съпоставена с информация, достъпна от електронна страница https://autoauctions.io_e за обявена продажна цена с аукцион с дата 04.03.2021 г. за автомобил със същия VIN с публикувана продажна цена 11 300 щатски долара. Прието е, че по certificate of title for a vehicle от 18.02.2021 г. е посочен за собственик American family mutual ins Co с отразен следващ купувач Rex auto parts с дата на продажбата 04.03.2021 г., съвпадаща с датата на аукциона. Приложената към МД фактура е издадена от Rex с дата 10.03.2021 г., което предполагало последваща продажба с купувач Цветанов, но не била подкрепена с доказателства и не можело да служи за митнически цели, тъй като цената не е увеличена с разходи за такси или комисиони за посредничество. Приета е за действително платена цена 11 300 щатски долара. Чрез заместването на декларираната с цената, приета за действително платена като елемент на договорната стойност и при включване на транспортни разходи в размер 1 991.29 лева /средноаритметично по разходи за транспорт от Savanna, САЩ до пристанище Варна, посочени в 4 броя МД от 26.05.2021/ е определена новата МС 20 397.97 лева. С тази МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Концентрирал е спора до наличието на основания по чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 за неприемане на декларираната договорна стойност. Решаващите изводи на първостепенния съд са за отсъствие на мотиви в оспорения акт и на доказателства в подкрепа на отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност. Прието е, че не е проверена информацията от електронната страница и тази информация не обосновава основателни съмнения. Заявено е очакване при отхвърляне на декларираната договорна стойност да се приложат вторичните методи. С незаконосъобразността на определянето на нов размер на МС е обосновано отсъствието на допълнителни задължения за ДДС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, но не за да се обоснове отказ по чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение да се определи МС по реда на чл. 70, § 1 от МКС, а да се определи по този ред МС различна от декларираната. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесената стока. При действието на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 21BG0010009007596R3/26.05.2021 г., а тя съответства на цената по придружаващия документ. Липсва логическо, опитно или процесуално правило, което да приравнява действително платената или подлежаща на плащане цена от вносителя на друга платена или подлежаща на плащане цена нагоре по верига от продажби. Недоказаният факт не се приема за осъществен. Затова и на фактическите доводи на касатора следва отговор за отсъствие на друга платена цена, на предшестващи или последващи плащания. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. Не е основание за съмнение и извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата на аукциона вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. В първоинстанционното решение, което отменя изцяло акта на митническия орган, липсват мотиви за елемента на договорната стойност по чл. 71, § 1, б. д, подточка i) от МКС. Касаторът не навежда касационни оплаквания за това опущение на съда, което с арг. от чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК го изключва от обхвата на инстанционния контрол. Без да съществуват основания за определяне на нова МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. На крайният извод за правилността на съдебния акт не се отразява неправилният извод за дължимо прилагане от митническия орган на вторичните методи за определяне на МС в хипотезата на корекция на декларираната договорна стойност, стига администрацията да е в състояние да установи различни елементи на договорната стойност по чл. 71 МК. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 930 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,