Решение № 120 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 379/2011 г.

Решение № 120 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 379/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Хр. Н. от С. против решение № 1006/22.12.2010 г. по гр. д. № 793/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава-оставя в сила, решение от 16.07.2010 г. по гр. д. № 2411/2007 г. на СГС, с което се приема за установено, по иска по чл. 254 ГПК - отм., по отношение на касатора, че ищцата В. Хр. Г. не му дължи сумата 250 000 лв. по запис на заповед от 21.06.2006 г. Ответницата по касационната жалба В. Г., поставена под пълно запрещение, чрез настойника си Е. Г. -Т. /чл. 153 СК/, е подала отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна, като претендира за разноски. Третите лица-помагачи Ал. Г. и К. Г. са подали отговор, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а и приложените решения са неотносими към спора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въпросът: Липсата на мозъчна дейност и др., както и възможността да бъде поставено едно лице под пълно запрещение, води ли до нищожност на /едностранна/ сделка по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, или това води до унищожаемост на сделката по чл. 31 ЗЗД?, е решаван противоречиво - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдяното противоречиво решаване е налице. С обжалваното решение е прието, че ищцата е имала трайно нарушение на разсъдъчната дейност, не е могла да се грижи за работите си и към този момент на сделката 21.06.2006 г. е могла да бъде поставена под пълно запрещение, поради което липсва съгласие /волеизявление/ за издаването на запис на заповед и следователно сделката е нищожна по чл. 26 ЗЗД. Със съдебно решение по гр. д. № 164/2007 г. на СГС, влязло в сила на 31.07.2007 г., ищцата е поставена под пълно запрещение, за това, че страда от шизофрения и не може да се грижи за работите си. Фактическата обстановка е вярна, но правният извод е неправилен. Преобладаващата съдебната практика е, че след като сделката е сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя не може да бъде квалифицирана, като нищожна поради липса на съгласие, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има предвид съзнателна липса на воля, а подлежи на унищожаване съгласно чл. 31 ЗЗД, защото когато дееспособно лице не е могло да разбира или да ръководи действията си, се прилагат правилата за унищожаемостта- чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са решения № 1117/28.12.99 по гр. д. № 425/99 на II г. о., № 1344/1.08.2002 по гр. д. № 1864/2001 на IV г. о., № 488/7.10.2003 по гр. д. № 11/2003 на I г. о., № 251/9.05.2006 по гр. д. № 173/2005 на II г. о., /където се приема, че липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е съзнателна, а неспособността на формално дееспособно лице да разбира и ръководи действията си води до унищожаемост на договорите по чл. 31 ЗЗД/, № 556/13.06.2006 по гр. д. № 472/2005 на II г. о., № 340/9.05.2006 по гр. д. № 276/2005 на II г. о. и др. По този въпрос в теорията също няма единно разбиране-според някои автори липсата на воля трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай трябва да се приложат правилата за унищожаване на сделките. Други автори считат, че липсата на воля може и да не се осъзнава от страните-напр. П., М. Гражданско право-обща ч. С, 2000. По изложените съображения касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и затова е допусната до разглеждане по същество с определение № 81/7.02.2012 г. С определение от 18.06.2012 г., на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата В. Г. са конституирани нейните наследници Ел. Г. -Т., Ал. Г. и К. Г., като последните двама са заличени като трети лица-помагачи. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно заключението на съдебно психиатричната експертиза, с голяма вероятност през м. юни 2006 г. В. Г. е страдала от параноидна психоза, която е душевна болест лишаваща заболелия от психична годност да се грижи за своите работи, както и възможността да разбира и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, В. Г. -75 г., страда от параноидна шизофрения, мозъчна атеросклероза, тежка промяна на личността от смесен тип. Заболяването нарушава базисните психични годности. Налага се извода, че болестта е била налице и към времето на сделката 21.06.2006 г. и е лишавала освидетелстваната от годност да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. В с. з. на 12.05.201 г. вещите лица изясняват, че са ползвали медицински документи от 2007 г., които описват едно състояние на освидетелстваната тогава, което говори за една по-голяма давност на болестта от медицинска гледна точка, а не развитие само в рамките на няколко месеца. Негативната симптоматика е налице. Това е трайно и необратимо състояние. По същество тяхното заключение не се различава от предишното заключение на доц. Щ. Налице са правила за недействителност на договорите- чл. 26 - 35 ЗЗД, но те въз основа на чл. 44 ЗЗД намират приложение и към едностранните сделки. Според чл. 31 ЗЗД възможно е състоянието да е трайно, но лицето да не е поставено под запрещение. Законът не държи на причините за състоянието, а на самото състояние, което трябва да е налице при сключване на сделката. Състоянието трябва да е такова, че лицето да не може да разбира и да ръководи действията си, т. е. то не може да се грижи за своите права и интереси.