Решение № 1170 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2009 г.

Решение № 1170 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Трендафилов С определение от 08.06.2009 г. по адм. д. № 6780 от 2009 г. Върховният административен съд - V отделение е оставил в сила определението от 19.02.2009 г., постановено по адм. д. № 5323 от 2008 г. на Административния съд - София град. С определението на административния съд, постановено по чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 3 АПК е потвърдил отказа на директора на АДФИ да допусне възобновяване производството за трудоустрояване на Донка Маринова Атанасова от Дряново, която е с прекратено служебно правоотношение. В молбата си за отмяна по реда на чл. 239, т. 1, 3 и 5 АПК молителката Донка Маринова Атанасова иска да бъде отменено издаденото определение по адм. д. № 5323 от 2008 г. на Административния съд - София град, потвърдено с определение на Върховния административен съд, V отделение по адм. д. № 6780 от 2009 г. Молбата е неоснователна. Отмяна на влязъл в сила съдебен акт е извънреден способ за правна защита при изчерпателно изброени в закона отменителни основания, които са различни от тези за касационно обжалване. Изчерпателното изброяване на отменителните основания в чл. 239 АПК очертава и пределите на компетентност на Върховния административен съд да допусне отмяната. В конкретния случай молителката не само не сочи конкретно кое от основанията по чл. 239 АПК има предвид, тъй като в нея се посочват само разпоредби от закона, но и от обстоятелствената част на молбата му не може да се разбере на кой фактически състав се позовава. От друга страна, изложената от молителката неправилност при постановяване на атакуваното с молбата за отмяна определение на административния съд - не може да има никакво значение, тъй като тя не би могла да черпи аргументи за атакуване на определението на административния съд от неправилности, които имат значение при обжалването пред по-горния съд. Върховният административен съд не обсъжда наведените съображения в молбата за отмяна, тъй като те касаят не основанието за отмяна, а основания за обжалване пред по-горния съд поради неправилност на изводите на решаващия съд, което обжалване е недопустимо поради извършената проверка от по-горния съд с определението по адм. д. № 6780 от 2009 г. на Върховния административен съд, което не подлежи на ново обжалване пред петчленен състав. Доколкото в производството за отмяна са представени документи /призовка до молителката, частна жалба на АДФИ, ЕР на ТЕЛК, решение на ВАС от 2003 г., Практически проблеми във връзка с трудоустрояването и справка за образувани дела/, за които молителката твърди, че са нови писмени доказателства, които ако са били известни на съда, биха мотивирали различен извод досежно основателността на жалбата за отменяване на отказа да бъде допуснато възобновяване на производството за трудоустрояване, то не са налице условията на чл. 239, т. 1 АПК. За да се уважи молба за отмяна, основана на този текст, необходимо е писмените доказателства, които дават повод да се иска отменяване на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите писмени доказателства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото. В представените документи нито се съдържат, нито се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Посочените такива са били известни на страните по делото. Ако все пак молителят счита, че с издаването на тези документи за него са станали известни нови обстоятелства, то следва да се има предвид, че се касае до новосъздадени доказателства, а не за новооткрити. В съдебната практика се приема, че новосъздадените доказателства не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. В молбата за отмяна срещу определението на ВАС се поддържа обстоятелството, че молителката не била призована и не е участвала в делото, поради което била лишена от възможността да защити своите интереси, то не е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК. Това основание за отмяна на влязло в сила решение се допуска само когато страната по делото не е могла да се яви на заседанието, на което е била призована било лично или чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. Законът има предвид явяване в съдебно заседание, и то открито, в което участието на страните и тяхното призоваване е предпоставка за даване ход на делото в открито съдебно заседание. Конкретният случай обаче не е такъв. Частната жалбата е подадена срещу определение на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на молителката срещу отказа на директора на АДФИ да допусне възобновяване производството за нейното трудоустрояване, при който случай съгласно чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1 и чл. 103, ал. 3 АПК частната жалба се разглежда в закрито заседание. Затова способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 5 АПК не може да се прилага за закрито заседание, което се провежда при частна жалба, подадена от страните срещу определение на съда. Ето защо молбата за отмяна по реда на чл. 239 АПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,