Решение № 12715 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2010 г.

Решение № 12715 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николина Нейчева Михова гр. Казанлък, чрез адв. Любомир Денков против решение № 384 от 15.12.2009 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело № 434/2009 г. на Административен съд - Ст. Загора, в частта, с която след отмяната на обжалвания административен акт съдът е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на процесуалните норми - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, по съображения, че съдът е следвало да се произнесе по същество, като приеме, че Динчо Русев Динев не се е легитимирал като ползувател с надлежно предоставено му право на ползване и да постанови изричен отказ по искането за придобиване на правото на ползване, а не да връща делото като преписка на административния орган за произнасяне. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Кметът на Община Ст. Загора - не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Ответникът - Динчо Русев Динев не се явява и не изпраща представител. В писмено възражение оспорва касационната жалба като недопустима -подадена при липса на правен интерес от оспорването, алтернативно като неоснователна. Заинтересованите страни - Мария Петкова Нейчева и Мариета Нейчева Янева не заявяват становище . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Касационната жалбоподателка има правен интерес от оспорване на решението в обжалваната част, тъй като с него се засяга неблагоприятно нейната правна сфера. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В оспорената част обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на съдебна проверка пред първостепенния съд е била заповед № 2768/4.12.2007 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на Община Стара Загора, с която на Динчо Русев Динев е признато право да придобие собственост върху земеделска земя с предоставено право на ползване - имот в местността "Кръстев трап", "Цалбуков трап", "Попска страна" в землището на гр. Стара Загора и е възложено извършване на оценка на този имот при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С обжалваното решение, в производство по реда на § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 145 и сл. от АПК, образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател, административният съд отменил тази заповед и върнал делото като преписка на Кмета на Община Стара Загора за решаване на въпроса по същество, като дал указания при произнасяне по подаденото от Динчо Русев Динев заявление да обсъди всички относими доказателства, да изложи фактическите и правни основания за признаване или отричане на претендираното право, да го индивидуализира и да спази законоустановената форма. За да постанови този резултат, съдът обсъдил посоченото в заповедта фактическо основание- че на Д. Динчев е предоставено право на ползване на имот № 24, масив 305 от 1000 кв. м, находящ се в "Кръстев трап", "Цалбуков трап", "Попска страна" в землището на гр. Стара Загора, с протокол № 1/20.03.1989 г., утвърден с решение № 29-а, Протокол № 3 от 30.03.1989 г. на ИК на ОБНС Стара Загора, като имотът се ползва на основание ПМС № 21/2.03.1963. Обсъдил и правното основание на заповедта - разпоредбите на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 30/23.04.1987 г. на Комисия комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г., назначена със заповед № 1001/9.07.2004 г. Събрал като доказателства: подаденото от Динчо Русев Динев заявление до Община Стара Загора с искане на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 от ППЗСПЗЗ правото на ползване на предоставен му имот в местността "Цалбуков трап", представляващ лозе и овощна градина със сграда от 28.60 кв. м да се превърне в право на собственост, Протокол № 1/20.03.1989 г., съгласно който му предоставено право на ползване върху място от 1 дка в землището на гр. Стара Загора в местността "Цалбуков трап", утвърден от ОбНС Стара Загора с решение № 29а по Протокол № 3/30.03.2009 г., както и протокол № 30/23.04.1987 г. на Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г., която приела, че са налице условията съгласно § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ посочените в него ползватели да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. След като изслушал един свидетел и две експертизи - съдебно-техническа и съдебно-графологическа, и като изрично приел, че заповедта е основана на данните от протокол № 30/23.04.1987 г. на Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г., съдът обосновал извод, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка изложил съображения, че в нея липсват фактически и правни мотиви, както и точна и ясна разпоредителна част, позволяваща установяване действителната воля на административния орган, предвид непосочен размер /квадратура/ на този имот, за да може да бъде изпълнено възложеното с нея извършване на оценка. По отношение на изричното препращане в оспорената заповед към протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПМС 456/1997 г., обосновал извод, че и в него няма мотиви, обуславящи разпоредителната част на заповедта. Така извел решаващия си извод, че следва да отмени оспорената заповед, и тъй като нейното съдържание не позволявало решаване на спора по същество, върнал делото като преписка на административния орган за постановяване на нов акт с изискуемото по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК съдържание. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която след отмяната на обжалваната заповед делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания . Съдът не е преценил, че съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Не е взел предвид и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона само в хипотезите извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. В конкретното производство съдът е дължал произнасяне по същество относно наличието на правото на ползувателя да придобие собствеността върху предоставения му с актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земи, тъй като този въпрос не е предоставен на преценката на административния орган, нито естеството му е такова, че да не позволява решаване на въпроса по същество. Обжалваният акт не е обявен и за нищожен поради некомпетентност на административният орган-прието е, че заповедта е постановена от компетентния за произнасяне по искането орган. Отменен е от съда като незаконосъобразен, поради констатирани от него нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и липса на реквизити на заповедта и мотиви по съществени за решаването на искането въпроси. Затова съдът, след като е отменил приетия от него за порочен акт, не е имал правомощие по чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона, а е следвало, съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК, тъй като въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като е отменил административния акт, да реши делото по същество. Предвид горните съображения настоящият състав следва да отмени постановеното решение в обжалваната част като неправилно и да върне делото на същия съд за произнасяне по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, IV отделение,