Решение № 10608 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2012 г.

Решение № 10608 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР срещу решение № 303 от 17.01.2012 г. по адм. дело № 4204/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на съдебния акт поради просрочие на първоначалната жалба. Алтернативно счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Дарик Нюз" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Вълчев, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Дарик Нюз" ЕООД разпореждане рег. № 4647 от 11.03.2011 г. на зам.-директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, с което на управителя на дружеството е разпоредено да запази и предостави всички компютърно-информационни данни относно потребител, регистрирал профил - sexy_fotos. Съдът е изложил съображения, че оспореният акт е издаден в изпълнение на функционалната компетентност на ответника да отправя разпореждания на основание чл. 148, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е приел жалбата за допустима. Счел е също така, че непосочването на реда за оспорване на акта не е съществено нарушение на формата му с оглед изричната норма на чл. 140, ал. 1 от АПК. По същество съдът е приел незаконосъобразност на акта, като се е аргументирал, че начинът, по който е формулирано разпореждането, не позволява на адресата да определи еднозначно вида и обема на данните, които следва да запази и предостави. Поради това е счел, че органът не е индивидуализирал в достатъчна степен разпоредените с акта права и задължения, въз основа на което е направил заключение за унищожаемост на оспорения акт поради липса на разбираемо изразена воля. Счел е също така, че издаването на полицейско разпореждане, което повдига спор относно действителната воля на органа, е в противоречие с целта на закона. Мотивиран по този начин, първостепенният съд е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Съответен на материалния закон е изводът на съда, че оспореният акт е годен за обжалване по реда на съдебноадминистративното производство. Административен съд София - град е съобразил, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР изрично овластява полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, юридически лица и граждани в изпълнение на възложените им функции и след като адресат на акта е жалбоподателят, за когото с разпореждането се създават задължения, то правилно съдът е приел за допустимо оспорването на същото от "Дарик Нюз". Законосъобразен е и изводът на съда за издаване на процесния административен акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Разпорежданията на органите на Министерството на вътрешните работи следва да отговарят на изискванията, очертаващи законовия статут на административния акт. Тези изисквания са регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна по аргумент от чл. 146 от АПК. В конкретния случай правилно съдът е анализирал нормативната уредба, касаеща материята, свързана с предаване, съхраняване, излъчване и получаване на електронни данни чрез използването на интернет за комуникация, като е направил обоснован извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материално правните норми. Обоснован и мотивиран е извода на съда, че разкриването на сочените в административния акт данни - за регистрацията, IP адреса и логовете на конкретен потребител следва да става не по реда на чл. 147 ЗМВР /"свободен достъп"/, а разкриването на тези данни следва да се извършва по реда на чл. 250 и следв. от Закона за електронните съобщения- с оглед надделяващия обществен интерес- за осигуряване на гаранции относно неприкосновеността на личния живот - конституционно право. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,