Решение № 12380 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2018 г.

Решение № 12380 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на: А. А. и А. А. чрез срещу решение № 13/16.02.2018 г. по адм. д. № 217/2017 г. на Административен съд Силистра. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Кайнарджа чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанци взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 09-500/18.09.2017 г. на кмета на община Кайнарджа, с която е наредено премахване на незаконни строежи, извършени без строителни книжа и представляващи: 1. Пристройка към съществуваща сграда със застроена площ от 92 кв. м; 2. Пристройка към съществуваща сграда със застроена площ от 29 кв. м и 3. Пристройка към съществуваща сграда със застроена площ от 27 кв. м., находящи се в УПИ I-398, 399, кв. 10 по регулационния план на с. Голеш. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Фактическата власт върху поземления имот жалбоподателите са започнали да упражняват непосредствено след придобиването му-11.08.2005 г. В приложените скици и приложения към заключението на вещото лице към 2005 г. процесните постройки не са отразени, поради което са построени най-рано към 2005 г, което изключва търпимостта им. Строителни книжа не са издавани, постройките са такива на допълващо застрояване. Две от постройките на допълващото застрояване са на регулационната линия и навлизат в съседния парцел, в който няма предвидено допълващо застрояване по общата граница. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че пристройките са строеж, за който няма издадени строителни книжа. Тази характеристика сочи на незаконен строеж, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". Тази последица може да бъде елиминирана само ако са налице условията за търпимост на незаконно построеното. В този аспект настоящият съдебен състав споделя мотивите на решаващия съд, че процесните пристройки са построени не по-рано от 2005 г. На това сочи както анализът на приложените скици, нотариалният акт от 2017 г., приложение № 2 към назначената и приета съдебно-техническа експертиза и геодезическата снимка на имоти пл. № 398 и № 399 по кадастралната карта на с. Голеш, както и от декларирането на основаната сграда, в която декларация не фигурират процесните постройки. От тези доказателства безспорно се установява, че процесните пристройки не са съществували към 2005 г. В разглеждания смисъл в касационната жалба се правят възражения, че първоинстанционният съд не е установил времето на изграждане на незаконния строеж. Настоящият съдебен състав намира тези възражения за неоснователни. Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като още с разпореждане № 722/23.10.2017 г. по делото изрично са дадени указания на жалбоподателите да представят доказателства за своите твърдения, че строежите са търпими, т. е. с установяване на времето на тяхното извършване и съответствието им с правилата и нормативите, действали по време на тяхното извършване или съгласно ЗУТ, както и били ли са декларирани строежите пред одобряващия орган, вкл. по § 127 ПРЗ ЗУТ. С това съдът е изпълнил задължението си по чл. 171 АПК. Пълномощникът на жалбоподателите в открито съдебно заседание на 24.01.2018 г. изрично е заявил, че няма искания към съда за събиране на доказателства и няма да представя други такива, поради желае даване ход по същество. Поради това съдът е анализирал всички събрани доказателства, включително заключението на вещото лице и е направил обоснован извод, че процесните постройки са построени не по-рано от 2005 г. Други доказателства и искания от страна жалбоподателите и пълномощника им не са искани и не са събирани, а непълнотата на доказателства не е касационно основание за отмяна. Дори евентуално да се приеме, че процесните постройки са изградени в предвидени в пар. 16 и пар. 127 ПЗРЗУТ срокове, то две от тях не отговарят на строителните правила и норми, тъй като допълващо застрояване в съседния парцел на регулационната граница не е предвидено. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лв. по приложен списък. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,