Решение № 752 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2008 г.

Решение № 752 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2008 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния представител юрисконсулт Аврамова, срещу решение № 489 от 15.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1749 по описа за 2007 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/02.10.2007 г. на Началник РМД - Пловдив, с което на Петър Димитров Калинчев е установен и начислен акциз по акцизна декларация № 2-Д94-0040 от 19.06.2007 г. в Митница Пловдив за осъществен внос на територията на страната от друга държава - членка на общността на употребяван пътнически автомобил марка "БМВ" 530Д, с номер на двигателя 306D120649049 и номер на шаси WBADL71060GM76936 за разликата от 2 500 лв. до пълния начислен размер от 4 900 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Първият основен аргумент на касаторите е, че чл. 90 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) не е приложим към разглеждания казус поради съществуването на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г. относно общия режим на продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти (Директива 92/12/ЕИО). Второто основно оплакване в касационната жалба се свежда до твърдението за неправилна преценка от страна на първостепенния съд на относимостта на Решение от 18 януари 2007 г. на Съда на Европейските общности по дело № С-313/2005 г., Maciej Brezezinski v. Dyrektor Izby Celnej w Warszawie. Твърди се, че цитираното решение е неотносимо към разглеждания казус, тъй като е постановено във връзка с прилагането на полското, а не на българското законодателство, още повече, че в своята константна практика Съдът на европейските общности неведнъж е давал заключение, че "данъчната политика е символ на националния суверенитет и е част от икономическата политика на страните - членки". В жалбата е развита тезата, че съгласно този суверенитет, всяка държава може да налага допълнително налози за определени групи стоки - нормите на ЗАДС са императивни, не подлежат на договаряне и тяхното приложение не е свързано с други молитети; вземането е изискуемо дължимо и не подлежи на договаряне. Отправя се искане до ВАС да отмени обжалваното решение на Пловдивския административен съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Петър Димитров Калинчев, чрез пълномощника си адв. Катина Бончева, оспорва касационната жалба с подробно развити възражения в депозирания писмен отговор. По същество ответникът застъпва тезата, че позоваването на разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО от една страна е ирелевантно за разглеждания казус, а от друга - не би могло да промени направените фактически и правни изводи, тъй като чл. 90 от ДЕО е с по-висок юридически ранг от чл. 3, § 3 от Директива 92/12/ЕИО и е пряко и приоритетно приложима в случай на противоречие. Като аргумент в подкрепа на така поддържаното становище е изтъкнато обстоятелството, че двете разпоредби се допълват, а не се изключват взаимно: целта на чл. 90 от ДЕО е да изключи дискриминацията при облагането с налози на стоките, внесени от другите държави - членки; целта на чл. 3 § 3 от Директива 92/12/ЕИО е да укаже, че държавите - членки не са възпрепятствани да въвеждат данъчно облагане и върху стоки, различни от минералните масла, алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия. Според ответника Решението по делото Maciej Brezezinski v. Dyrektor Izby Celnej w Warszawie е относимо към разглеждания казус, тъй като визираните в него стандарти са приложими и в настоящия случай, а именно при установяване на принципен дефект в българското право, аналогичен с този, констатиран по горепосоченото дело, българските органи следва да прилагат пряко чл. 90 от ДЕО, съобразно практиката на Съда, а не противоречащото му българско законодателство. Според ответника постановеното решение от Административен съд - Пловдив в изложения по-горе смисъл е законосъобразно и правилно с него е отменено Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/2.10.2007 г. на Началник РМД - Пловдив. Отправя се искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е и алтернативно искане до ВАС (поддържано и в рамките на първоинстанционното производство), на основание чл. 628 и сл. ГПК вр. чл. 144 от АПК, да отправи до Съда на Европейските общности въпроси, конкретно посочени в писмения отговор по жалбата, с искане за преюдицално заключение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни възраженията в касационната жалба, а решението - за правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд - Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея основания, както и предвид доказателствата по делото приема за установено следното:

С оспореното решение на Административен съд - Пловдив е отменено Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/02.10.2007 г. на Началник РМД- Пловдив, с което на Петър Димитров Калинчев е установен и начислен акциз по акцизна декларация № 2-Д94-0040 от 19.06.2007 г. в Митница Пловдив за осъществен внос на територията на страната от друга държава- членка на общността на употребяван пътнически автомобил марка "БМВ" 530Д, с номер на двигателя 306D120649049 и номер на шаси WBADL71060GM76936 за разликата от 2 500 лв. до пълния начислен размер от 4 900 лв.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на обжалваното решение съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, която не е предмет на спор между страните и се свежда накратко до следното: Жалбоподателят Петър Димитров Калинчев е закупил на 13.02.2007 г. от Република Франция лек пътнически автомобил марка "БМВ" 530 Д, 140 kW, с първоначална регистрация 6.01.1999 г. и с изминати 160 000 км. През месец февруари 2007 г. Петър Калинчев въвежда на територията на Република България придобития от него автомобил и го представя за регистрация пред КАТ на 21.02.2007 г. На 19.06.2007 г. Калинчев подава декларация по чл. 76г от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), която е длъжен да подаде при въвеждане на територията на страната на акцизни стоки по чл. 2, т. 5 от ЗАДС от територията на друга държава - членка. В тази декларация е начислен като дължим акциз в размер на 4 900 лв., изчислен по правилата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. На 29.06.2007 г. Петър Калинчев е възразил срещу този деклариран от него като дължим размер на акциза и е изложил доводи, според които следва да му бъде приспадната сумата 2400 лв., над която според него определеният акциз е в дискриминационен размер, тъй като прилагането на националния режим на облагане с акциз на употребявани автомобили води до налагането на по-висок размер на акциза за употребяваните автомобили, внесени от други държави - членки, спрямо размера на акциза за автомобилите, намиращи се на пазара в Република България. С актовете, чиято законосъобразност е била предмет в рамките на първоинстанционното производство - Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/2.10.2007 г. на Началник РМД - Пловдив, на Петър Калинчев е отказано да му бъде намален размера на дължимия акциз за внесения от него лек автомобил и е потвърден като дължим акциз в размер на 4 900 лв., изчислен по правилата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.

Въз основа на така приетите за установени факти, Административен съд- Пловдив е отменил Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/2.10.2007 г. на Началник РМД - Пловдив. Първостепенният съд е приел, че определеният по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗАДС (отм.) акциз за въвеждане на територията на страната на употребяван лек автомобил е дискриминационен и в нарушение на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ДЕО - дискриминационният размер е определен като разликата над стойността на изчисления акциз при въвеждане на територията на страната на нов автомобил, в който случай би се дължал акциз само в размер на 2 500 лв. Съдът се е позовал на обстоятелството, че съгласно установената съдебна практика на Съда на европейските общности, нарушение на чл. 90, ал. първа ДЕО е налице, когато данъкът, с който се облага внесената стока, и данъкът, с който се облага подобната местна стока (като употребяваните превозни средства, които вече се намират на националния пазар и тези, които са придобити в друга държава - членка, са "подобни стоки" по смисъла на чл. 90, ал. първа от ДЕО) се изчисляват по различен начин и посредством различни способи и така се стига, макар и само в определени случаи, до по- висок данък, с които се облага вносната стока (Решение от 29 април 2004 г. по дело Weigel, С-387/01). Изследвайки последното, а и други решения на СЕО, съдът е приел, че в системата на Договора за ЕО новелата на неговия чл. 90 има субсидиарно приложение спрямо съответните разпоредби за премахване на митата и на таксите с равностоен ефект. В мотивите си съдът е посочил, основавайки се на Решение от 15 юни 2006 г. по дело Air Liquide Industries Belgium, С-393/04 и С-41/05, че тази разпоредба има за цел да осигури свободното движение на стоките между държавите - членки в нормални условия на конкуренция чрез отстраняването на всякаква форма на закрила, която може да последва от прилагането на дискриминационни вътрешни данъци по отношение на стоки с произход от други държави - членки. По-нататък в мотивите на първоинстанционното решение е отбелязано, че, все във връзка с установената съдебна практика на Съда в Люксембург, следва да се приеме, че дадена система на данъчно облагане може да се смята за съответстваща на чл. 90 ДЕО, само ако е установено, че тя действа по начин, който изключва всякаква възможност за по-тежко облагане на вносните стоки в сравнение с местните стоки, и следователно, която в никакъв случай няма дискриминационно действие (така например Решение от 17 юли 1997 г. по дело Haahr Petroleum, С-90/94 и Решение от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Гърция, С-375/95). В контекста на изложеното, административният съд е приел за установено по несъмнен начин, че в случая е налице внос от друга държава - членка на употребяван пътнически автомобил с мощност на двигателя 140kW, поради което вносът попада в приложното поле на ЗАДС, който третира различно същата категория автомобили "втора употреба" (при изминали повече от шест месеца от първата регистрация или изминали повече от 6 000 км пробег), а именно - същите при покупко-продажба на територията на страната не подлежат на акцизно облагане въобще. Споделяйки неоспорените констатации на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът е аргументирал извода, че в хипотезата, когато автомобилите са били внесени като нови в република България, то те са били обложени акцизно, а при прехвърлителни сделки след това, вече като "употребявани", в продажната цена се калкулира само остатъчната (отчетната) стойност на начисления акциз. Така, съдът е достигнал до обобщаващия извод, че в изследвания сравнително нерядък случай, вносната "подобна стока" се облага с по-голям данък (акциз), докато находящата се в страната и предмет на същата сделка "местна стока" - с никакъв, а само в цената се калкулира остатъчната стойност на първоначално начисления налог при вноса на автомобила като "нов".

С определение от 13.11.2008 г., постановено по настоящото дело, е спряно производството по същото на основание чл. 631 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като са отправени следните преюдициални въпроси към Съда на Европейките общности:

1. Чл. 3, § 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим на продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, разрешава ли установяването от държавите - членки на режим за облагане с акциз на употребявани автомобили при въвеждането им на територията на държавата - членка, какъвто не се дължи пряко при повторно придобиване на такива автомобили, които вече са установени на същата територия и за които е заплатен такъв акциз при първоначалното им въвеждане на територията на държавата - членка;

2. При съобразяване разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ДЕО в какъв смисъл следва да се разбира понятието "подобни местни стоки":

а. такива, които са с произход държавата - членка, която установява определени вътрешни такси или,

б. такива, които са установени вече на територията на тази държава - членка, независимо от техния произход;

3. С оглед отговорите на предходните два въпрос, следва ли чл. 25 от ДЕО и чл. 90, ал. 1 от ДЕО да се възприема като забраняващ различния режим на акцизното облагане на автомобили, установен от РБ в чл. 30 и чл. 40 от ЗАДС в зависимост от тяхната година на производство и изминати километри.

Съображенията на ВАС, мотивирали така отправеното преюдициално запитване, са основани на становището, че същото е необходимо за правилното решаване на основния спорен въпрос - дали е налице дискриминационен размер при определяне на акциз за употребявани леки пътнически автомобили при въвеждането им на територията на РБ от територията на друга държава - членка.

С Решение от 3.06.2010 г. по дело С-2/09 Съдът на Европейския съюз се е произнесъл по поставените от ВАС въпроси, като е постановено следното:

1) Член 3, § 3, първа алинея от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, не намира приложение в дело като това по главното производство и следователно не би могъл да не допуска въвеждането от държава членка на режим за облагане с акциз на употребяваните автомобили при въвеждането им на територията на държава членка - акциз, който не се дължи пряко при препродажбата на автомобили, които вече се намират на територията на тази държава членка и за които такъв акциз е вече платен при първоначалното им въвеждане на територията на държавата членка, доколкото подобен режим не води до формалности при търговията между държавите членки, свързани с преминаване на границите;

2) Член 110, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че внесените в България употребявани превозни средства следва да се считат за стоки, подобни на вече регистрираните на територията на тази държава употребявани превозни средства, които са внесени на територията на посочената държава като нови превозни средства независимо от техния произход;

3) Член 110, първа алинея ДФЕС не допуска диференциран режим на акциза, прилаган от държава - членка към автомобилите при обстоятелства като тези в настоящия случай, тъй като този режим обременява по различен начин употребяваните превозни средства, внесени от други държави- членки, и употребяваните превозни средства, вече регистрирани на територията на тази държава, които са били внесени на нейна територия като нови превозни средства.

Решението на Административен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на събраните писмени доказателства, при съобразяване с установената практика на СЕО по аналогични казуси, според която чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) следва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска даден акциз, доколкото размерът му при облагане на употребявани превозни средства, придобити в друга държава - членка, надвишава остатъка от същия налог, включен в пазарната стойност на подобни превозни средства, регистрирани преди това в държавата - членка, наложила въпросния акциз (Решение от 18 януари 2007 г., Maciej Brezezinski, С- 313/05 и Решение от 17 юли 2008 г., Dariusz Krawczynski, С- 426/07). Изводите на административния съд се подкрепят и от Решението на Съда на Европейския съюз от 3.06.2010 г. по дело С-2/09, Калинчев, издадено по повод направеното преюдициално запитване в рамките на настоящото производство. Настоящият казус разкрива фактическа обстановка, която е принципно идентична на тази в горепосочените дела. В тази връзка и в светлината на извършеното тълкуване на нормата на чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) през призмата на установените факти по делото, следва да се приеме, че Директива 92/12/ЕИО не регламентира въпросите, свързани с размера на акциза, които държавите- членки са свободни да налагат по силата на чл. 3, § 3, както и свързани с евентуалната разлика между размера на акциз, налаган на стоките на други държави - членки и на подобните местни стоки. Този въпрос е уреден с чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС), който не допуска акциз като разглеждания в настоящото производство, доколкото размерът на налога, с който се облага продажбата на внесени от друга държава - членка употребявани автомобили преди първата им регистрация, надвишава остатъка от същия налог, включен в пазарната стойност на подобни превозни средства, регистрирани преди това в държавата - членка, която е наложила въпросния данък. Касае се за акциз, който не се дължи пряко при препродажбата на автомобили, които вече се намират на територията на държавата членка, на която са въведени, и за които такъв акциз е вече платен при първоначалното им въвеждане, доколкото подобен режим не води до формалности при търговията между държавите членки, свързани с преминаване на границите.

Предвид гореизложеното, неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че първостепенният съд неправилно е подвел разглеждания казус под разпоредбата на чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) поради съществуването на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. Както обосновано твърди ответникът по касационната жалба, двете разпоредби се допълват, а не се изключват взаимно. Съгласно мотивите на Решението по делото Калинчев на СЕС - т. 27, следва да се приеме, че подадената акцизна декларация от жалбоподателя по повод вътреобщностно придобиване на моторно превозно средство и преминаване на границата, е свързана със задължението за заплащане на акциз и с правопораждащия факт на това задължение. Съобразно изводите по т. 28 от същото и отговорът на първия въпрос, следва допустимост държава членка на ЕС да въведе режим на облагане с акциз на употребяваните автомобили при въвеждането им на територията на страната. В тази връзка следва да бъде посочено, обаче, че не може да бъде споделен доводът в касационната жалба, че доколкото по смисъла на чл. 2, т. 5 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат автомобилите (като в чл. 18 от същия закон е дадена специална регламентация на това задължение), то и тълкуването на тези разпоредби налага извод, че същите са задължителни и са съобразени със съответната на тях общностна норма, която според касатора е чл. 3, § 3 от Директива 92/12/ЕИО. Действително, както поддържа касаторът, целта на чл. 3, § 3 от Директива 92/12/ЕИО е да укаже, че държавите членки не са възпрепятствани да въвеждат данъчно облагане и върху стоки, различни от минералните масла, алкохола, алкохолните напитки и тютюневите изделия. В този контекст, обаче, целта на чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС) е да изключи дискриминацията при облагането с налози на стоките, внесени от другите държави членки. В тази връзка, основавайки се на утвърдената своя практика по чл. 90 от ДЕО (сегашен чл. 110 от ДФЕС), с която е дадена дефиниция на понятието "подобни местни стоки", Съдът на Европейския съюз (СЕС) е намерил основания, произтичащи от конкретиката на казуса, отново да посочи, че цитираната разпоредба забранява върху стоките от други държави членки да се налагат по-високи вътрешни данъци от тези, които се налагат върху подобните местни стоки, или вътрешни данъци от такъв характер, че да се дава косвена закрила на други стоки (Решение от 11 декември 1990 г. по дело Комисията срещу Дания, C-47/88). В областта на облагането на внесените употребявани автомобили чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110 ДФЕС) има за цел да гарантира пълен неутралитет на вътрешните данъци по отношение на конкуренцията между стоки, които вече са на националния пазар, и внесените стоки (Решение от 17 юли 2008 г. по дело Krawczynski, С- 426/07).

Следва да се отбележи, че в съответствие с утвърдената и цитирана съдебна практика, СЕС в мотивите на решението по делото Калинчев отново е подчертал, че липсата на национално производство на автомобили не възпира държава-членка да прилага чл. 90, тъй като терминът "подобен национален продукт" може да представлява продукт, който е станал национален, след като веднъж е внесен и предложен на националния пазар (така и Комисията срещу Дания, C-47/88). Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като е тълкувал чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110, ал. първа от ДФЕС) в смисъл, че внесените в Република България употребявани превозни средства следва да се считат за стоки, подобни на вече регистрираните на територията на тази държава употребявани превозни средства, които са внесени на територията на посочената държава като нови превозни средства независимо от техния произход, административният съд е достигнал до правилни изводи, които следва да бъдат споделени.

С оглед на тези принципни положения, обосновани се явяват изводите на административния съд, че Решението на Началник Митница Пловдив, с което на Калинчев е определен акциз за размера над сумата 2 500 лв. във всички случаи е незаконосъобразно, тъй като акцизното облагане на внесения употребяван автомобил от друга страна членка е в сериозен дисонанс с пълната липса на такова облагане при сделки с "подобни стоки" на територията на страната, включително и ако същото превозно средство бе предмет на покупко-продажба. В решението по делото Калинчев е дадено тълкуване на чл. 110, ал. 1 ДФЕС, в смисъл, че същият не допуска диференциран режим на акциза, който обременява по различен начин употребявани превозни средства, внесени от други държави членки и употребявани превозни средства, вече регистрирани и внесени като нови. Така, в решението е констатирано, че изчислението на акциза, който се внася еднократно (по чл. 40 от ЗАДС) за новите превозни средства, "неизменно е по-благоприятно отколкото за употребявани превозни средства. По точки 43 - 44 от Решението е констатирано, че не се позволява неутрално изчисление на акциза, съобразно предвиденото изчисление на основание мощността на двигателя по ЗАДС, която е фиксирана характеристика, независеща от степента на действителното му изхабяване, като облагането на употребяваните превозни средства спазва различни условия в сравнение с облагането на новите превозни средства. Действително, за придобития употребяван автомобил от Калинчев по настоящето дело и въведен на митническата територия на страната, показателите за изчисление и в ново състояние се основават на мощността на двигателя, като за употребяван автомобил акцизът е в размер на 4 900 лв. и 2 500 лв. за нов автомобил със същите показатели, както е посочено в заключението на съдебно-техническата експертиза. Следователно, на основание отговорът на трети въпрос по разглежданото решение на СЕС, разпоредбата на чл. 40 от ЗАДС (отм.) противоречи на чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110, ал. 1 ДФЕС), тъй като допуска обременяване по различен начин на употребяваните превозни средства, внесени от други държави членки, и употребяваните превозни средства, вече регистрирани на българска територия, които са били внесени като нови превозни средства.

При това следва да бъде изрично посочено, че посочената отмяна на нормата на чл. 40 ЗАДС, довела до отмяна на задължението за акциз при употребявани автомобили, е в сила от 1.01.2010 г. и няма обратно действие. Предвид това и подлежи на изследване приложимостта на посочените в оспорените митнически актове норми на националното право преди отмяната им и тяхното съответствие с нормите на общностното право - на първо място по чл. 90 от ДЕО, сега чл. 110 ДФЕС, за спазване на принципа за недискриминация при съществуващите ставки за акциз на нови и употребявани автомобили. Административният съд е изследвал именно това съответствие, прилагайки директно последната разпоредба. Несъстоятелно е оплакването на касатора, че в разглеждания случай следва да намерят приложение единствено разпоредби на българското законодателство, тъй като "данъчната политика е символ на националния суверенитет". Националният съдия като съдия по прилагане на правото на Европейския съюз е длъжен да не приложи всяка национална норма, която пряко или косвено противоречи на действаща общностна норма и да приложи съответната общностна норма. Това задължение представлява израз на един от основните принципи на общностното право - принципа на примата на правото на ЕС пред вътрешното право на държавите - членки. В тази връзка следва да се посочи, че "за разлика от класическите международни договори ДЕИО е създал собствен правен ред, който е интегриран в правната система на държавите - членки от влизане в сила на договора и който националните юрисдикции са длъжни да прилагат и поради специфичната му и оригинална природа правото, произтичащо от договора, който е независим източник на правни норми, не би могло да бъде отменено от каквато и да било вътрешноправна разпоредба, без така то да се лиши от общностния си характер и да се постави под съмнение правната основа на самата Общност" (решение от 15.07.1964 г. Costa/E. N. E. L, 6/64). В случая нормата на чл. 90 от ДЕО (сега чл. 110 от ДФЕС) се ползва с безусловен примат над всички норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, тъй като е част от първичното право на ЕО (ЕС).

От всичко изложено по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт се налага изводът, че законосъобразно Административен съд - Пловдив е приел, че платената разлика от Калинчев в размер на 2 400 лв., определена по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗАДС (отм.) е в противоречие с чл. 90 ДЕО (сегашен чл. 110 ДФЕС). При спазване на изискването за неутралност на акциза и за да се избегне всякаква дискриминация, в случай, че се дължи акциз за въведения на митническата територия на страната употребяван автомобил от Калинчев с мощност на двигателя 140 KW /DIN, следва да се определи такъв в размер на 2 500 лв. вместо 4 900 лв., както е определен с обжалваното решение на началника на Митница Пловдив. Като е достигнал до аналогични правни изводи в атакуваното решение и е отменил Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/02.10.2007 г. на Началник РМД - Пловдив, с което на Петър Димитров Калинчев е установен и начислен акциз по акцизна декларация от 19.06.2007 г. в Митница Пловдив за осъществен внос на територията на страната от друга държава - членка на общността на употребяван пътнически автомобил марка за разликата от 2 500 лв. до пълния начислен размер от 4 900 лв., Административен съд - Пловдив е постановил един правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора на Петър Калинчев следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в размер на 400 лв. Настоящият състав намира за допустимо и искането за разноски, направени пред СЕС предвид разпоредбата на чл. 104, § 6 от Процедурния правилник на СЕС за компетентността на националната юрисдикция да се произнесе по този въпрос, както изрично е разпоредено и в процесното решение по преюдициалното запитване, т. 58. Искането е и основателно, предвид разпоредбата на чл. 19, § 3 от Статута на СЕС за задължително представителство на физическите лица пред този съд от адвокат, както и изричното отбелязване в мотивите на решението, че адв. М. Екимджиев е представлявал Калинчев в проведеното съдебно заседание по делото пред СЕС на 10 февруари 2010 г. По тези съображения следва да бъдат присъдени на Петър Калинчев и разноски в размер на 1 628.11 лв. за осъщественото пътуване до СЕС във връзка с процесуално представителство по дело С-2/09, като общата сума на дължимите разноски възлиза на 2 028.11 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,