Решение № 4037 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2013 г.

Решение № 4037 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, против решение № 1300/12.07.2013 г. по адм. д. № 451/2013 г. на Административен съд - Благоевград с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и е поискано да бъде отменено. Изложени са доводи, че решението е постановено в противоречие с приложимия Закон за водите. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Феруница" ЕООД - със седалище в гр. Благоевград,, чрез управителя на дружеството Николай Иванов Кадурин, с писмена защита оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба намира, че същата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 6/24.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", ал. 2 от ЗВ, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 2.1 вр. чл. 4, вр. с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗР на ЗВ, по отношение на "Феруница" ЕООД гр. Благоевград е установено задължение в размер на 6 975,00 лв. за времето от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, но по същество е незаконосъобразен, поради допуснато нарушение на материалния закон, поради това, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Както правилно административният съд е посочил в обжалваното решение, действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите, в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С въведените две изменения на посочената разпоредба обаче (ДВ, бр. 36/2008 г.) е отпаднала т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което съответно отпада и задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. С второ изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и б. "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. От тук напълно обосновано следва изводът, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности - т. е. те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и от такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ - /изм. ДВ, бр. 36/2008 г./. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,