Решение № 4152 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15154/2009 г.

Решение № 4152 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15154/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Венко Антонов, против Решение № 827/19.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2098/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 6 с-в. С доводи за неправилност и незаконосъобразност и необоснованост се иска неговата отмяна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на Венко Антонов и Серафима Антонова като е оставил в сила заповед № ДК-02-ПД-36/25.07.2008 г, на началника на РДНСК-Пловдив, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: "Стопанска сграда - склад към съществуваща складова база ". Административния съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който не е предвиден по действащия ПУП, изграден е в чужд имот, без учредено право на строеж и за реализирането му липсват както строителни книжа. Решението е правилно, постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. Заповедта на началника на РДНСК - Пловдив, е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени е констативен акт, от които се установява незаконното строителство. Строежът е изпълнен в чужд имот, без учредено право на строеж в нарушение на ПУП, без строително разрешение и одобрени строителни книжа. Законосъобразно е прието от съда, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Издаденият на това основание административен акт от компетентния орган е законосъобразен. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По направените в касационните жалби възражения, които са неоснователни, мотивирано се е произнесъл в мотивите на обжалваното решение първоинстанционния съд. Не са налице условията на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, поради което хипотезата на търпим строеж в конкретния случай е неприложима, както е установено и от административния съд Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав